Стихи и поэзия современных авторов
Скитник 🇧🇬
Наскитах се. Години минаха.
Изгубих светлината,
от два живота – половината.
Без име съм. Не зная ...
Обръщение към всички гробокопачи на културата 🇧🇬
Мястото ти просто не е тук,
че соц-а, струва ми се, мина,
отдавна няма сърп и чук.
Тук не се коват желязо и стомана, ...
Дъждът е влюбен в росата 🇧🇬
В слънчевите битки никога не бе сломена,
а усмивката ù – сякаш вечно отегчена...
Бледа, сива и студена.
Забърза ли се? Или скочи? ...
Когато се завърнах 🇧🇬
облаците дремят върху синьото.
Бавно по лозницата се сцеждат
капчици горчиви, с дъх на вино.
Седнал тих сред малката градина, ...
Орис 🇧🇬
и пак е бледо моето лице.
В тъмата съм родена, живея във тъма,
а моят лик покрит е с тъгата на нощта.
Но зная аз, че всяка утрин, ...
Изповед 🇧🇬
Българийо,о, майко родна, свята,
душата ми е в траур и тъма.
Облечен съм във черно до земята
и плача безутешно аз сега! ...
Ако можех 🇧🇬
Бих помолил
сърцето ми да изтръгнат,
на кол да го побият,
за да видят всички ...
Любовна песен 🇧🇬
И как ще преминеш, как ще стигнеш оттатък,
в росата, Ти, щом си докоснала морни криле,
денят глух, студен е... куп от облаци плашат,
загърнали Слънцето в своя безмилостен плен? ...
Не искам I 🇧🇬
Румяна Пелова (rumpel)
Не искам подарена любов -
да ми гложди като камъче в обувка.
Делникът ми е безвкусен и суров, ...
Спомен за София 🇧🇬
навред шумяха цъфнали дървета,
сред тяхното ухание израснах
и още помня жълтите павета.
Под кестените влюбени вървяха, ...
Самоубийство 🇧🇬
Неусетно пропилях живота свой!
Не започнах и не свърших нищо смислено!
Все се смях и гълтах гной,
веселях се като дяволче ухилено! ...
Лунна приказка 🇧🇬
и няма нищо, със което ме обичаш още мъничко,
наистина ли казваше, душата си обричаме,
до вечността, завинаги, за няколко живота, мили.
А всъщност е до проза всяко друго днес, ...
Моят мач 🇧🇬
която бе на мой терен.
Противникът ми (уж) отсреща
не беше никак изморен.
А шансовете бяха равни, ...
Закъснялата любов 🇧🇬
Да бъде ритана и целена със камъни,
че когато дойде, да ти плаче в скута,
да усети честните ти длани.
Тя трябва да е гонена и чужда, ...
Смъртта на детелините 🇧🇬
разсича въздуха като секира.
Така свисти коса по сенокос.
След нея детелините умират.
... равносметка... 🇧🇬
преструвайки се, че сме по-добри,
а пустотата бавно ни убива,
нахлула силно в нашите души.
Изминахме половината от пътя. ...
Гробовен пасианс 🇧🇬
отминалите дни. И после
да забравиш, че повярвах.
Ще бъда тежка тишина.
Защото зная, да простиш ...
С Б. във Филаделфия 🇧🇬
Те се помнят един друг, барът за мен не знае нищо.
Но е приятно.
Запушен до... колкото да не припаднеш
или да получиш удар от нещо... ...
Родина 🇧🇬
славна родина с хора покварени.
Питайте майка ми кога ги е раждала
разноцветни престъпници с черни души.
Своята майчица без срам те продадоха ...
Среща 🇧🇬
Вървя по улицата. Пак бързам, за къде ли?
И ето... като вчера пак те срещам.
Сърцето пак започва да боли, ах, този поглед,
този погледи тези твои хубави очи! ...