През декември самотата е портокал,
чиято кора пада по същия начин сега,
както когато го белих за теб,
чийто вкус е същият както преди,
чийто цвят е все още един от любимите ми, ...
Затъмни в очите ми тази светла нощ,
и заслепи ме достигнали всяка звезда.
И нека Луната приюти ни в недрата си,
издигнала тихо стените си от облаци.
Затъмни в очите ми тази светла нощ, ...
Да бях супермен – стоманолеяр бързо бих станал.
За да залея със стомана целия свят.
Ще залея равнините, сетне-Балкана,
ще залея гората и Големия Брат.
Защо със стомана - смее се мама? ...
За Коледа ли? Искам да се влюбя
в най-щурия и див планински вятър,
да си направим снежнобяла буря
и да посеем радост по земята.
И още, искам ледени звънчета ...
Да, страшно е да видиш хора, ровещи
в контейнери, преливащи в боклук.
Самотници бездомни, бродещи
по улици пустеещи, умиращи от студ.
Отглеждана е сякаш уродливо нищетата, ...
Здравей, любими Дядо белобрад!
Дядовци много, но ти един си в този свят!
Всички пишат този месец!
Искат нещичко от теб!
Надяват се, че можеш да идеш навред. ...
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път. ...
Пред Твоите творения божествени,
аз мога да мълча от възхищение,
но дълго несмиримите ми жестове,
издават придобито нетърпение.
За тайнството по пътя на мечтите, ...
Бонбонче си ми сладко, сладко,
което за вкуса ми е наслада.
И стихове редя по кожата ти гладка,
в живота си ми моята награда!
И аз Обичам да се наслаждавам ...
Моля те, не казвай на никого,
че това между нас е било очакван дълг,
а не любов.
Боли повече от всичко да го зная,
и че за тебе съм просто някой чужд, ...
ПИСМО ОТ КВАРТАЛНИЯ ЛУД
... нали съм се запътил към Безкрая, ама не ми се много ходи там,
седя и пиша в малката си стая, ала какво ви пиша? – сам не знам,
говоря ви все врели-некипели – и вече съм ви писнал, може би? –
любовни мъки, срещи и раздели, и страшното „То be, or not to be”, ...
След като от вас си тръгна сине,
ще идвам всяка нощ във твоя сън!
Гордея се, че носиш мойто име!
Дори и там, където аз ще съм!
Гордея се, че моята пътека ...
Моментите, които спират дъха ми:
-усмивките на баба и дядо
-мама, когато ме види за първи път от дълго време
-„малките" ми братовчеди,
превърнали се в големи мъже и жени ...
Заслушана в просмукващия шепот,
оставил ме притихнала, без глас...
дъждът любовна песен лее
през устните, обвързали ни в транс.
Измива мислите с благодарност ...
Разположение
Мястото на нещата в пространството
е тяхното разположение.
Разположението различно на нещата - изток, запад, север, юг.
Стая, местност, дърво, домове, постройки. ...
Това стихотворение мисля, че съм го писала в далечната 1985 или 1986 г. .
Една фотография от миналата година ми напомни за него.
НЕПРИМИРИЕ
Не се примирявам със залеза –
този нежен и страстен грабител. ...
КОЛИЗИИ получавам, щом стъпките ти чуя!
И срещна в очите ти жадувана нега. Политат
пеперуди! Коне препускат волно без сбруя!
Слънцето рисува любовни подкови в очите:
И ти си в тях като въздишка топла, желана! ...
Времето ми без теб е сякаш загубено!
Липсва ми настроението щастливо и хубаво!
Твоята нежна усмивка, ръката,
която сякаш ми гали душата!...
Търся те, когато очите отворя... ...
Аз зная кратка приказка със рими,
за Ежко Бежко, Зайо и Мецан!
Защо до днес и тримата - с години
не се обичат с хитрия Лисан!
Веднъж след дълъг поход из гората ...
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
Когато погледна през твойте очи...
Животът красив е. Красиво мълчи.
И вдишвам го заедно, влюбено с теб.
Изглежда ми кротък, а не зъл, свиреп.
А как укротяваш стихиите в мен, ...