Стихи и поэзия современных авторов
Добър вечер, Тъга 🇧🇬
Прибирам се вечер у дома
и ме посреща моята тъга.
Добра вечер, госпожо Тъга,
ти си ми любима, не е любовта. ...
Виновна ли съм 🇧🇬
Виновна ли съм, че обичам,
виновна ли съм, че греша?
Виновна ли съм, че те чакам,
когато идва вечерта? ...
Жената на отсрещната тераса 🇧🇬
… Жената на отсрещната тераса, щом гащичките свои си простре,
присяда си на мъничката маса в прекрасната си рокля на каре,
запалва си цигарка – и налива в чашлето си два пръста скъп коняк,
и отстрани изглежда тъй щастлива! – а аз съм никой в падащия мрак, ...
Живот 🇧🇬
Една след друга,
като мъниста на връвчица
Със тях сезоните,
закономерно следват... ...
... и Господ се усмихна на небето... 🇧🇬
Балканът пъстри халища разстила,
жребченце е ожребила кобила,
току до бор – от буря повален.
Не се страхува никак тя от мен, ...
Размисли на едно пораснало момиче 🇧🇬
Сънувам ли? Май героиня съм от приказка!
С целувка нежна ме събуди джентълмен,
с букет цветя, ама напълно истински!
Дали не е сгрешил, та да ме буди? ...
Възхваляващо 🇧🇬
казват близки и комшии.
Казват туй на теферич,
ударили по две ракии.
Хвалят ме тъй гороломно, ...
Момиче през ноемврий 🇧🇬
Момичето с прозирно клинче беше
поело нейде в есенния дъжд
и аз потулих с вестника си днешен
очите си на застаряващ мъж, ...
Home 🇬🇧
Within her eyes it lays
and makes me long to stay,
to feel the warmth
that only sharing soul can bring. ...
Един ужасен вейхайвей 🇧🇬
… все още ми е лятно на душата – и слънчицето кротичко пече.
Понякога и Влада влиза в чата да ми рече: – Здравей, добро момче!
От дъжд на вятър слизам край морето да дишам вятър, сол и светлина.
Релето ми зацепва на заето! – щом зърна в парка хубава Жена. ...
Самопрострел 🇧🇬
отекнаха като куршуми.
Чаткаха сричките,
безпрекословно плющяха.
Полуоблечени, ...
Есен на площада 🇧🇬
са очите на прозорците
и втренчено
в душата ми надничат.
И мисли – ...
Един поглед 🇧🇬
Трябва да си нащрек във нощта,
Нощ луда, съблазняваща,
Разпалваща страстта.
Един поглед, пленяващ, ...
Веднага го получи... 🇧🇬
Душата ми получи, твоя зов...
Потрепна във гърдите ми сърцето...
Усетих теб... И твоята Любов...
Не бях отпил... И глътка от кафето..! ...
Там, където завръщане няма 🇧🇬
Късна есен полепна с мъглата по моята чаша
и ми даде на залеза сетния дъх да изпия.
Свечери се по-рано, денят зад рида е отпрашил.
Но това е утеха донякъде, даже магия. ...
Последен подпис 🇧🇬
… дали защото много ми се иска да бъда пак махленското хлапе
с бермудите и с бялата си ризка, и сламката в чашлето със фрапе,
с раздрънканата своя тротинетка, надянал подпетения си кларк,
да прехвърча край някоя кокетка, приседнала във есенния парк, ...
Въпроси 🇧🇬
или пък онзи първороден грях,
за който плащаш и до днес цената,
сервирана с Божествения гняв…
Кажи ми нужно ли ти е пространство, ...
Тихо... 🇧🇬
Тихо. Чезнат светлини.
Някой се надява,
тишината сгрява.
Ти. ...
Лунно просветление 🇧🇬
на болно и пребито куче.
Животът ми бе приключение,
което нивга не се случи.
Заравям пак в листата есенни ...
С любов ме прегърни 🇧🇬
Когато лятото отмина,
налегна ме тъга.
Поисках секси гадже
и лъскава кола. ...
Завърнах се 🇧🇬
Душата ми се стегна
На тясно, се намери в тялото ми...
Заболя!
Реших да я лекувам непременно ...
Aurora Borealis 🇧🇬
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
Есента ме държи под око 🇧🇬
Есента ме държи под око.
Забележки по цял ден ми прави.
Не харесва, че турих сако
върху ризата с дълги ръкави. ...
До следващата зима 🇧🇬
животът ти и с поглед кос
поредна пирова победа
поставя под голям въпрос,
спомни си мигове щастливи, ...
По Дефо(лт) 🇧🇬
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...