Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта, ...
След жегите през миналото лято,
когато пак се пръкна есента,
преспах с една приятелка, в която
навремето бях влюбен три лета.
Девойката бе много променена: ...
ВСИЧКАТА БОЖИЯ ЛЮБОВ
… време ми е вече да изчезна – нейде си! – из по-добрия свят,
да летя в космическата бездна, дето всеки ще ми бъде брат,
дето и светулката в гората ще ми слита в шепата – сестра! –
искам – Добротата ми е свята! – в своята душа да побера, ...
КРАЙПЪТНИТЕ БРЕЗИ
Неотменните брезички покрай родния ми дом
драсват вечер три искрички в паметта ми мълчешком.
И полюшват скръбни длани – миг преди да се смаля
върху скутите на мама – тя във сенчица изтля... ...
ЛУДО СТИХОТВОРЕНИЕ
… под мижавото слънце на ноемврий вълна́та кърти черните скали.
А вятърът в тръстиките се нерви – търкаля срещу мен валма бодли.
Пресипналите гларуси пикират, изопват върху плажа сив шпалир.
Със Лудия на Варна пием бира – бродяги в поднебесния Всемир. ...
... по здрач така е – всички котета са сиви...
Надежда Ангелова
По здрач така е – всички котета са сиви,
но важно е душата вътре да е пъстра.
Тя ще извади бързо цветните моливи ...
Когато си най-близо си далечна,
но те усещам върху свойта длан -
красива пеперуда от ветрило вечно,
а вечността ме прави толкоз сам.
Любов дошла в душата с ветровете, ...
Вървя си по пътя- не гледам назад.
Живея в безпътя - ей тъй - на инат.
Студен съм от пламък. Горещ съм от студ.
Дърво съм от камък, садено със труд.
Горчив съм от сладост. В горчилка - сладня. ...
НОЩТА ПРЕД БАЛОТАЖА
Просват дрипи и парцали сури облаци над мен.
Няма кой да ме погали, да почерпи бира – кен.
В таралежовите локви шляпа есенният дъжд.
Проститутки две сиротни чудят се дали съм мъж. ...
Ако някой ден чуете някоя песен от мене,
кажете си, даде момчето, каквото можа.
Ако някой ден кажат ви, беше зависим,
не вярвайте, бях композитор,
в сърцето и в свойта душа! ...
Време е...
Време е... Вратата да затворя...
Мисля, че внимателно почистих...
Безсмислено е... Няма да говоря...
След като видях... И се замислих..! ...
По стълбица невидима небесна
архангел слезе. Да не чуе зло!
Врабец ли беше, от тълпите стреснат,
бърборещ луд... Или не е било.
Гъгниво попът мънка поменика, ...
Не бъди надменен,
не мисли себе си за толкова скъп и ценен,
на този свят си просто дребна прашинка,
и макар и страшния ден да ти се струва далечен,
знай, че няма да си вечен. ...
Татко беше пораснал до горния ръб на тревите,
а пък аз се смалявам – в стремежа да стигна до корена.
Есента ли отъпка браздите със златни копита?
А на мен ми се искаше само това – да говорим.
Аз пребродих без него света, в който той не поскита. ...
И днес ще ти напиша аз писмо,
поредното... така ще е докрая.
Без марка ще е то и без клеймо,
с адрес до Бога. Някъде във Рая.
Ще сложа детелинка за късмет ...