Няма да се дам
Аз няма да се дам на тебе, горест!
С горещи нокти впиваш се в душата ми
и бавно в мен разстила се умора,
приплъзваш тихо, бавно пипалата си, ...
В превод от латински горните думи, които са били издълбани върху древноримски надгробен паметник, се превеждат като "Слава на победените"...
Чудя се - защо всички славят победителите? Нима победените не заслужават дори много повече възхвала от тях?
1.
Нещо те стиска за гърлото
и прерязва съня ти... ...
Забравих всички допири с дъха ти.
И помня само дъжд в разсърден делник,
когато те рисувах във съня си,
а шепотите тичаха ранени
по ъглите на топлите ми устни ...
Моите дни са щастливи,
изпълнени с надежда и много живот.
Моите дни са щастливи,
трептят и не спират да вдъхват любов.
Моите дни рядко сивеят и рядко умират, ...
Не се наситих грешно да те искам,
в икона свята да те пресъздам,
и всеки ден, по–истинска и чиста,
да влизаш в поетичния ми храм!
Видение, жена или молитва, ...
Разказваш ли...
Разказваш ли за миналото бреме?
Разказваш ли за миналото с лекота?
Разказваш ли за дните ни вълшебни?
Разказваш ли за нощите в разкош? ...
А може би сезоните се сменят...
а може би животът си отива...
а може би умираме по-лесно,
когато съвестта не ни убива.
И може би обичаме... по-трудно, ...
Чаша ментово питие,
чаша, пълна със зелени мечти.
Държиш в ръка пролятите сълзи
в нашия бар със черно-бели спомени,
вървейки отново по стария тротоар, ...
Студентът се седи с книжка във ръка,
а изпитващият пак му бърка във ума.
Ах, студентът, горкият цяла вечер на парти у дома,
защо ли пак боли го глава.
Да се чуди той кога ще дойде денят, ...
... защото болката е властна! Не се обръщай! Докато чашата пресъхва...
Най–лютата обич...
След края...
Ако ме докоснеш,
няма да убия мисълта, че е само миг! ...
Очите ми са пълни, както никога.
Изгубеният смисъл се завърна,
дори и нови семeнца поникват.
Светът отново е в цветове обгърнат.
И ярки, и дълбоки се прескачат ...
Пленявай ме със чара си момчешки,
завихряй ме във бърз водовъртеж -
влудяващо и пърхащо лудешки
прегръщай ме, целувай - без да спреш.
Пленявай ме с очите си без думи, ...
Утро е, слънцето отново е на поход,
поход за красота и топлина,
която изгрява във всички усмихнати лица.
Утро е и пеят птички,
разбужда ни зората със своята светлина. ...
-Нали няма да ме забравиш, Питър?
-Аз? Да забравя? Никога.
Знаеш ли, прозорецът ми още е отворен
и вятърът ми пречи да заспя.
"Кого очакваш, Уенди?" пита Джон тревожно. ...
Боли, когато любовта бавно си отива.
Да гледаш безмълвен, как сърцето ти от мъка се свива.
Боли, когато душата ти от болка крещи.
Да усещаш, как всичко просто умира.
Боли, когато сълзите парещи се стичат. ...
Дали разсеяно "Обичам" ще поискаш -
подхвърлено през рамо, ей така!?
Ще бъде ли за теб премерен рискът,
щом спреш с лъжата в Общата игра?
Дали ще те боли епизодично ...
Във офиса ми днес отново тихо е,
а всичко покрай мен крещи "Фалит!"
Тя, фирмата ми, не върви наникъде,
последният депозит е закрит...
Опитах се да бъда бизнес-дамата, ...
Яворът сведе очи и кората му
възли пови - уморени ръце,
тежко пропука ли, просто проплака ли,
с някога вдялано в ствола сърце.
Някой изрязал бе с джобното ножче ...
Черно-бяла картина рисува
художник млад върху бяло платно,
черни чувства със бели редува...
черно и бяло събира в едно.
Черно-бели са клавишите на пианото, ...
Откраднатите мигове са всъщност
онази част от всичко преживяно,
която в спомените ни се връща,
за да лекува старите ни рани...
Откраднатите мигове ни правят ...
Уютно ли е в моите прегръдки?!
Дали косата ми е огнено око,
помитащо от страст пътеките на топлото ти тяло.
Дали са пръстите ми като твоите –
пулсиращи сърца по мен! ...
Болеше, все едно ще свърши времето
и моят свят, незаслужаващ съществуване.
След всичките грабежи и отнемане,
не зная ние с теб дали си струваме
Душеше тази мисъл преди лягане, ...
Появяваш се в съня ми нощ след нощ.
С поглед втренчен ме гледаш.
Върви си! Ще изкрещя за помощ.
Писна ми да ме подвеждаш.
Не съм филмова кинозвезда, ...