Не съм перфектна, имам много грехове
и често се събуждам неразбрана,
но с топлата си ласка - като на море -
прощавам болката, измяната прощавам.
Старая се да бъда винаги добра, ...
Ти искаше да се завърнеш към себе си
от далечния път, нестигащ до никъде.
Искаше да намериш сиянието на слънцето,
кротко полегнало в твоята стая.
Искаше да те посрещне гълчавата на младостта. ...
Той има свое интересно хоби –
лови си рибки, но не ги яде,
а пуща ги "със здраве" да си ходят,
дордето пак ги хване някой ден.
И сам се мисли за добър. Нали ...
Ще посмееш ли да ме докоснеш,
ще посмееш ли да ме целунеш.
Чудиш се дали и аз го искам,
чудиш се, дори, дали ти го искаш.
А ако не е така, както си мислеше, ...
посветено на ТЕБ, който четеш (:
Преминаваш призрачно през моите дни.
Преминаваш невидимо, но оставяш следи.
Преминаваш усмихнат през милиони сълзи,
а след себе си оставяш разплакани момичешки очи. ...
Обичта ми е отдаденост от доброта.
Подарява чистота и свобода.
Удоволствие доставям на обичания ми човек,
сам да си занеса в сърцето удоволствие
и по-силно да се наслаждаваш на емоциите. ...
Любовта е като част от творение на изкуството.
Дори най-малката частица е красива.
- Stacie Cunningham -
Нека да се срещнем под дървото!
Там под звездния и кичест небосвод, ...
Когато в тишината до прозореца застана
и вятърът косите ми назад разпръсне,
аз слушам на щурците песента
и се взирам в тъжната луна.
Вятърът тъй нежно косите ми гали, ...
Животът е река - плитка и дълбока.
Животът е мъгла - гъста и широка.
Животът е стенание - пленително и нежно.
Животът е страдание, копнеж и покаяние...
Бил съм насаме с теб, в ума си.
А в сънищата целувал съм устните ти.
Хиляда пъти.
Понякога те виждам да минаваш пред вратата ми.
Здрасти, мен ли търсиш? ...
Реките ще се пълнят и ще плискат,
по билото до езерото с бента,
но живата вода, дори да иска,
не ще вирее в мъртвия цимент.
А кално ще се лее, като пърхот ...
Попита морето: - Защо си се свил?
- Аз я крия от всички. Затуй съм унил.
- Разкажи ми тогава, защо ти тежи?
- Как да го кажа? Преливам в мечти.
Почти като тебе и твойте вълни... ...
А мисля все за теб. С какво - не зная -
душата ми обсеби изведнъж.
Тръгни до мен. Навън от тази стая,
тъй както първите жена и мъж,
да минем под заспалите дървета. ...
Имах чувството, че си някъде наблизо.
По телефона чух гласа.
Той беше същият, но образът, уви,
се размиваше в моята глава.
Опитах се да си представя ...
Помниш ли дните с дъх на вечна свобода,
когато още не беше ни оплела любовта.
Не знаехме що е болка, ни тъга,
ни що е огън от любов и несбъдната мечта.
И в онзи ден, както винаги, събудих се, ...