Срещата
Тъмна нощ. Още една безсънна нощ за мен.
Срещнахме се. При мене влезе "тази с косата".
Погледна ме в очите, а аз останах вцепенен.
Разгледа ме добре, излезе и хлопна вратата. ...
Във мене тя открива дявола.
И крайната ми същност и харесва.
Дори и да ме мрази, че съм те живяла,
тя ме и обича безрезервно.
Защото и се иска да е като мене срещу теб ...
На пирови победи се наситих,
наситих се на скърби и омрази,
а мразех се и светли чувства пазих,
и мъка ме гореше на талази.
Пречупвайки онези мрачни чувства, ...
И вече къщата ти не е дом,
откакто тя (внезапно) те напусна.
Прокуди я. Намери си подслон.
Когато изтрезня - бе много късно.
Леглото ти тъгува в самота, ...
А нещо не е в ред със битието.
И нещо не е в ред с самите нас.
До вчера сякаш още бях момчето,
което се присмиваше на глас
на всички необмислени закони ...
Животът – другото му име е загадка…
Човек на стартовата линия поставен -
роден е той да я отгатва!
Стартът е от детски писък известен -
и в този ден... ...
Татко, обичам те и винаги ще те обичам!!!
Как безвъзвратно времето минава
и бавно, тихо идва старостта,
но тя не ни обрича на забрава,
а пише страници за нас във Вечността! ...
Унасям се в думи тъй красиви,
опитвайки да нарисувам любовта.
Търся приказки - вълшебни, дивни,
да опишат полета в мен сега.
Притаявам дъх и се потапям ...
По случай празника Свети Валентин, посвещавам това стихотворение на моя приятел. Благодаря ти, че си най-внимателното и добро момче, което съм срещала в живота си!
Моето сладко момче...
Погледът му е като на дете...
Блести по-ярко от най-красивата звезда,
когато ме прегърне, разтреперва моята душа. ...
>> Ще те крещя
>> след всяка седмица с лисичи дири.
>> От трън - на глог, през шепата сачми.
>> Преди край лакътя на петъка ми да отсвири
>> зиг-заг от капки - ...
Посветено на всеки, който ще каже: Това не се отнася до мен! :)
Аман от разбирачи!
Какъв е тоя коментар!
Очаквах да ми ръкопляскаш.
За кой се мислиш? А шамар? ...
Аз умирах! Бях на дъното сама!
Около мен имаше само вода…
Страх и ужас… аз умирах… толкова малка…
Борих се, но дъхът ми свърши… жалко…
Агонията ми се стори цяла вечност, ...
Проклятия над Божия ми дар
на Павел Матев и всички неоценени творци
"Кому поетите ни да се молят.
Тълпата е без храм и без олтар.
Остава им разрухата да изрекат на воля ...
Поредният подслон ми бе последен.
Преди дори не мислех да остана.
Отдавна с гръмотевици преследвам
едно небе. И то е мойта рана.
И ме боли, когато го докосвам ...
Не можеш да се върнеш от начало
и всяка грешка да си промениш.
Не можеш и сърцето опустяло
с един замах така да възкресиш.
Не можеш да прескочиш и до края, ...