Искам да усещам твоето тяло,
голо, нежно притиснато в мен!
Да те целувам в сребърното огледало,
от задръжки и морал освободен!
Искам от твоята възбуда да напия, ...
В полумрака с теб сме двама,
преплели пръсти и мълчим.
Притворили очи в блаженство,
в тишината близостта - искри.
Във топлата съпружеска прегръдка, ...
- Здравей, добре дошла ти, бабо!
- Слухът ми е добре, но зрението слабо.
- Градът голям е, но я дай по-смело.
- Ех, миличка, добре ми бе на село.
- Там ходеше като Пепеляшка. ...
Нагазих сред житата... като самодива...
с лудо грейнали от щастие... зеници...
Oткъснах мак... за теб да съм красива...
закичих го... в немирните къдрици...
Вятърът... за миг развя ги закачливо... ...
Нека бъда аз китарата в ръцете ти
и под пръстите ти пак да оживявам,
за да достигне мойта песен до сърцето ти
и да мога с чувства да те направлявам.
Нека като струна да ме милваш нежно, ...
Донесе ми червени рози...
Донесе ми червени рози,
но от тях останаха единствено бодлите!
От спомените сладки, от твоите целувки
заличиха се следите! ...
Невинното дете у мен отплава,
с мечтана лодка към бленуван бряг,
метално хладен разума решава,
кого да хвали и кому да сложи крак.
Неистово желание за слава, ...
Тази нощ не залоствай вратата.
Аз ще тръгна по залез
към тебе. Мина толкова време.
Да ти казвам ли колко ми липсваш?!
Тази нощ не залоствай вратата. ...
Светлините последни нека угаснат...
сънища зловещи нека в реалност прераснат!
Лампите с длани троша, пръскат се черни стъкла.
И идва реален страхът, срещу който ще се каля!
Малко по малко времето ми изтича. ...
От свещите е истина изкапала,
семе е засяла непоникнало... къде си?
Взор се спуска вечер с истина накъсана,
в есен се събрала незатоплена... защо ли?
Своя гора вечно търси незашумнала, ...
Едничка приказка ще ви разкажа,
Дълбоко скътана във моето сърце.
„Напълно луди"- всеки ще си каже,
Ала луди ли са - знаят само те.
Залюбил момък нашата принцеса, ...
Тя бе блудница в своята душа,
вкопчи се в безмилостната игра!
Прегръщаше с мили и нежни ръце
мъже, от които и се повръщаше...
Тe бяха красиви, но с жалки сърца, ...
Идва тихо тя и настанява се трайно в нашите сърца...
докосва ни със своята нежност
и приютява ни под своите мечтателни платна...
В деня мрачен и сърдит
ние сме нейните най-обични слънца.. ...
Заболя ме да вървя по ръждясали пирони,
разкъсващи нозете...(избрах грешния път).
Заболя ме да мия лицето си с огън,
огън разтапящ душевната плът.
Заболя ме да беся мечти в нощно време ...
Лягам си в голямото и пусто легло.
Лягам си... дали ще ми е топло?
Лягам си, а не искам очи да затварям.
Удавените сълзи не ми позволяват.
Заспивам със своите копнежи. ...
Иска ми се с думи теб да изрисувам,
но дали има стих толкова красив -
няма, колкото и да умувам
ти за мен си слънчевият лъч щастлив.
Иска ми се да напиша с думи прости, ...
откъдето онзи дъжд ни прекъсна -
от топлината на дланта ти на рамото ми,
от отблясъците на лятото в погледа ти,
от мекия допир на твойта коса по бузата ми,
от стаения порив в начина, по който си седнал, ...