ДУШАТА НА ЧОВЕКА Е ВСЕЛЕНА
... живея между радост и тревога,
несбъднати надежди и мечти –
дали с това, което знам – и мога,
душата ми един ден ще лети? ...
Невидими въжета ме държат и впиват се в плата...
Неравна е борбата с матрицата...защото тя действа
подло, задкулисно и ме води към пропастта...
Викът ми силен е...! Но дали някой ще ме чуе...!?
Притихнал е света...не чува! Дали приспани сетивата ...
В просъница изникна въпроса:
"Как се люби Жена - мечта като теб?"
Душата ти нежна, чиста и боса,
но с енергия на торнадо от голата степ.
С кадифени ръкавици да пипам не мога, ...
И мен одумвали са ме набожно...
И всяка капка свян съм си събрала...
Да си жена, повярвай ми , е сложно...
По трудните пътеки съм вървяла...
В себе си събирала съм тайни, ...
Що бе поети толкоз се вайкате?
Що ги водите тез клети войни?
Що звездите си толкова бройкате?
Що толкоз гнет и празни сълзи?
Що не зарежете пряката рима? ...
Умря кралицата. И падна гръм.
Като воал бе скръбната покруса.
А бойното поле разтвори гръд
и беше барабанен сякаш пулса.
Последно знаме. Гриви на жребци. ...
Казват, че времето мъчно било -
дъжд, гръмотевици, бури...
Билки цъфтят и ни маха с крило
щъркелче, с детска почуда.
Слушам, че времето страшно било - ...
За отечеството работим, байо, кажи ти моите и аз твоите кривици,
па да се поправим и все [за]едно да вървим, ако ще бъдем хора.
Васил Левски
Докога ли ще се лутаме?… За кой ли път изгубихме пътечката!
Като в приказката детска за Радинка и големия лъжец. ...
Питате защо се руши държавата бедна?
Липсата на устои и морал е причината.
Как народът ни това така и не прогледна -
много хора без морал на власт са в родината!
Ние може да сме много по-добре, ...
Човек на поле бойно се намира.
На труда свой, на устрема.
Ако рече само самоволно да напусне пътя - с треви и храсти ще обрасне той!
Пътя свой от "А" ще почне ден един фатално пак.
Състоянията са на съзнанието предмети. ...
Рицар, поет или крал
Да повярвай, дай ми шанс да обясня поне.
Ние с теб, аз и ти, нещо като дъжд и море.
признай си, еднакви сме.
Аз смея се, смееш се и ти. ...
Попей ми за предстоящото
в днешното пролетно утро!
За красивото – още неизживяното!
Но… спести думите! Пей само с очи!
Погледни навън! Луднало зелено! ...
Все уча се да си подбирам битките,
но някак не успявам да преглътна,
удавените си слова и плитките
мочури на съдбата си безпътна.
А дал ми Бог уроци и учители, ...
САПУНЕНО МЕХУРЧЕ НАД СВЕТА
... момиченце във парка с чашка пяна
в сапунени мехурчета ме скри.
Зелена, жълта, синя и пембяна –
край мене Варна литна във зори! ...
Щурче - самото име ни говори (всъщност пее)
за влюбени, полянки, лунен бриз...
В красивите ни спомени и то живее -
Най-малкият и милият певец-артист.
Е, бе романтика и бе, каквото бе! ...
Ако знаеше как копнея,
да видя нежност за мен в тези очи.
Искам твоята душа да огрея,
искам същността ти отвътре да гори.
Дори не ми достига този стих, ...
Песен
За кого да пея песен аз сега?
За баща ми Димитър, за чичо Михаил, за бай Стоян.
Живи са заминалите в Нав - на оня свят.
Не са тук физически, с нас са обаче! ...
Разкъсва се душата ми. Сърцето
е раздрано и потича от него порой…
Жестоко и безизразно е лицето ми.
Отдавна вече е някак спокойно…
Чакам да дойдеш с игла и конец… ...
Привикнах да те гледам как си тръгваш,
сърцето ми се учи да не спира.
Часовник е. Стрелките му потръпват.
И кула съм. Наклонената, в Пиза.
Не рухвам. Щрак... (туристите се снимат). ...
Повиках те, вълнение любовно,
без страх и с трепет в мен да се разлееш.
Сърцето да пронижеш ми отровно
и всичко в мен да разболееш.
Орисах те, вълнение любовно, ...
Всеки изгрев е равен на залез.
Всеки залез е признак самотен.
Тази нощ ти през него ще влезеш,
да изтриеш сълзите на спомена.
Ще си сложа червило набързо, ...
НЕБЕСНИЯТ ДЖЕБЧИЯ
Не зная от какво тесто съм месен.
Навярно с мен светът се изтерза? –
от всяка моя болка бликва песен.
От всяка песен – мъничка сълза. ...
тя е на четиринадесет и не иска
да спи сама в своята стая
нито в твоята половина на нашето легло
затова ме избутва точно там и заема моето място
без прегръдка, без дума ...
Трийсет и шест не е малко число,
смляли сме тонове грижи.
Свикнахме, всеки с по четвърт витло,
общата лодка да движим.
С нас постепенно се кротна денят, ...
Чух… славеи пеят… а мъртвите чакат.
И пеят високо… смъртта пък не пита
… че тиха е всяка стъпка към мрака.
Коя жена от скръб коси ще заплита…
За себе си как без думи да плачеш ...
Няма и никога не може да има успешен народ,
чийто елит уж гради авторитет, прогрес и възход,
а в основи нови пак стар морал неетичен вгражда,
и че е верен фен на специални лични привилегии,
интриги и клевети, той това изобщо не крие дори. ...