Стихи и поэзия современных авторов
Кой? 🇧🇬
за твоите големи мечти?
Знаем, че сме част от всички,
но понякога така сами...
Кой е усещал твойта болка, ...
Откровено за Откровения 🇧🇬
Двадесет години поезия,
двадесет години творци
споделят своите творения,
а публика сме аз, ти и ти… ...
Дъга 🇧🇬
и тъмни облаци слънцето закрият.
Едри капки дъжд от небето ще завали,
и ще освежи цветята, а земята напои.
А когато слънцето изгрее след дъжда, ...
Време разделно 🇧🇬
За нас, но отдавна е настъпил часът му, сетен за моето сърце.
Подем, далече от тебе да бъда и аз, зове ме.
Далече беше...там в дупката, сам Носферату, си седеше - там си и остани.
Далече на север - лед да те гори. Аноминос ти падри! ...
Автопортрет 🇧🇬
кой реди съдбата ми по ноти,
не потърсих сетната следа
в лентата на минали животи.
Вярвах в причудливите неща. ...
Седем криле 🇧🇬
Седем криле в долчината и зад планината.
Седем крила носят чистотата.
Седем дни и още толкоз нощи, през седем години
в тях виждам, и самотата... ...
Подслушан разговор 🇧🇬
По белия лист прохождам едва.
Лулички, чертички се уча да пиша.
Старая се много, ала често греша
и всеки път започвам на чисто! ...
It was me all this time 🇬🇧
Or at least I thought so.
Through the past months you convinced me that you had a good heart.
But after all of what you've done I finally realised how evil you are.
You took everything you could from me with no hesitation. ...
Душата ме боли 🇧🇬
Душата ме боли.
И чувам как ридае,а цял живот
горката за щастие мечтае.
Но откъде да знае, ...
Трака влака 🇧🇬
Някой някого ще чака.
Чакам аз какво ли не,
щот съм пълно диване.
Трака влака към Бургас ...
Някога. Днес. И към Утре. 🇧🇬
Електрически кабели .
Железопътната линия
свършва тук някъде .
Отсреща тунелът ...
Стрямалийско 🇧🇬
стрямалийка, още ,,тракийка",
поканила си комшийка,
комшийка мухабетчийка,
ведно да пият ракийка, ...
Оглупяващо човече 🇧🇬
Взех вече да не виждам надалече, дори спрях заран вестник да чета.
Живея – оглупяващо човече! – с най-простите си радости в света –
да седна с рой старчочета във парка и в благата им гмеж да помълча,
да си запаля скришната цигарка – щом хапна хляб на своята бохча, ...
Не ми се спи 🇧🇬
а на мен не ми се спи.
Само на небето греят
още нощните звезди.
Времето с любов докосва ...
Благословение 🇧🇬
Баща ми на масата, орехи чука с чука.
Тия техни ръце дето вечно не спират, все нещо човъркат, ровичкат земята, садят.
Доматите тая година не станаха, клати майка главата, черешите също - рано пролетта мина слана.
Но каквото Бог дал, и каквото има - жив ...
Бомба си 🇧🇬
Бонбонена бомба си, маце – на макс,
с теб моята пломба изпада в екстасс!
Изгризана книга наече ...
Прошката 🇧🇬
Хвалят се хора някои, че да прощават могат.
Да не им се вярва спокойно може.
Те са опиянени от нещо друго сега.
И им се струва, че врагове нямат. ...
Жарава 🇧🇬
Като неизбежна карма.
Загледани сме с теб един във друг.
И никой никого не чака.
Изгубва се във тишината ...
Спомен за път 🇧🇬
Както преди.
В грешките спъвам се.
И ме боли.
Смисълът? ...
Eдин пропуснат миг 🇧🇬
... навярно – в себе си вглъбен, пропускам мигове красиви? –
да зърна – в роклица от лен, Жена, развяла светли гриви,
хлапето, вързало с канап хвърчилце, литнало над парка,
клошаря, който – сам и слаб, тъй мило проси си цигарка, ...
Стихотворение, забранено за Мъже 🇧🇬
Сабахлен взех си леко хладен душ.
Намазах се с балсам и със помада.
И – тъй като момче съм окумуш,
наточих се и аз за гей парада. ...
Запалих свещ 🇧🇬
Вратата не заключих, защото тука вече никой не живей.
Защото духовете - и те били са хора.
И нека им е чисто, и добре.
Запалих свещ в църквата, запалих свещ на гроба, тревата махнах, ...
Не ме избра 🇧🇬
Да моля не е мойта сила.
И път без изход ни събра.
Емпатия съм спотаила.
Не ме обикна. Закъсня ...
Глупава бях 🇧🇬
и го промени.
Глупава бях,
че повярвах аз.
Дойде и напусна, ...
Eдин печален вейхайвей 🇧🇬
... дали в детайлите живях, или във главното? – не зная,
на стих между сълза и смях тъй и не свързах двата края,
един печален вейхайвей, изтърсил ви се в час на скука,
с любов пошепнал ви здравей, и изфирясал от Фейсбука, ...
Нека бурята ме връхлети 🇧🇬
всеки поглед към света
в утро-камък скъпоценен,
с бистра бляскава роса.
Всеки дъх ни приближава ...
Кълна се във мълчанието на рибите... 🇧🇬
а мъкнем на плещѝте си хомота,
че сякаш ни е дадено да взимаме
от времето за няколко живота.
Забравили кога сме се обичали, ...