Тъжно ми става като наблюдавам
как някои българското отричат!
Не искам аз това да съблюдавам,
нека ме чуят тез, що своето обичат:
"Отстъпници в света винаги ще има, ...
Тъжен залез кърви над гората,
като прясна отворена рана.
П. Пенев, ("Пътека")
Залезът сякаш кърви, като рана дълбока.
Аз съм сама и по пясъка себе си пиша. ...
Искаш ли малко солени целувки?
Знаеш ли лятото как ми отива!
Пáри ми слънце в косите разпуснати
и е достатъчно. И съм щастлива.
Вярвай ми, в моята кръв е морето, ...
ИЗЛЕЗ И ВИКАЙ!
… наместо да си млъкнал Никой във този – все по-гнусен, свят,
излез, Човеко, вън? – и викай! – в несвяст на градския площад,
срещу световните несгоди, глад, болести, лъжи, войни,
и срещу Денков, що ни води в реки – и златни бъднини, ...
Съдбата I
За всеки, тя пътна е карта космична,
не може човекът с ръка да изтрие,
разплита житейската плетка кармична,
от нейния извор той цял живот пие. ...
Откраднали са шлифера на Бога!
Така ли? Как, защо, ...дали?
Да питам аз не знам дали ще мога
тоз що за него се държи.
Нали там щом веднъж се хване, ...
За скитниците не тъгува никой,
те с вятъра се носят, като дим.
Залипсвам ли ти – само ме повикай,
на разни теми да си помълчим.
Не ми разказвай, не държа да зная, ...
Понякога се случва и това ... ( Два различни сценария за Любовта)
вдъхновено от https://otkrovenia.com/bg/stihove/kletva-v-hram-dusheven
І.
… И заблестя, като светулка. И заблестя, като звезда.
Като музика красива се разнесе по света. ...
В мрачна нощ, сред горски лес далечен,
висока кула се издига в тъма.
В нея, окован с верига, бесен
звяр лежи ранен, облечен в самота!
До него, в стъклен похлупак покрита, ...
Скитам се из дебрите на градското мъртвило,
сред пъплещи тълпи безлики силуети!
Във вените им черна кръв, сърцето им изгнило!
Сенки на загинали души - тела им живи, клети!
Вървя, а покрай мене всички спрели! ...
ЛУДИЯТ ЛЮБИМЕЦ НА КВАРТАЛА
... той троши на гълъбите кифла, гледа ги – и тихо си мълчи,
сигурен съм – Господ се усмихва в неговите хубави очи,
подпетил световната умора, все на път по Земното кълбо,
тръгва след пияния си кораб с някакъв си луд Артюр Рембо, ...
НАЙ-СЕТНЕ МЕ ПРИЗНАХА ЗА ПОЕТ
... най-сетне ме признаха за Поет – една девойка снощи ми написа:
Машина си във всеки свой куплет, каква машина, просто си мотриса! –
и – уж, си старче мило и добро? – по-мъдро от канадските секвои,
щом седна във софийското метро, денят ми почва с римичките твои. ...
Слънцето сякаш ме обгърна
и окъпа с лъчите си всички цветя,
и пътя ми озари с мечти,
затова чувствам в себе си това-
И дъжд да завали и сняг да затрупа, ...
Преди да бръкна във шишето с хапчета
и да извадя разрешение на проблема,
ще се опитам да реша за вас задачата
и да се свърши с вечната дилема.
Когато бил съм на живота в люлката ...
ПРИНТЕРЪТ НА БОГА
... да дишам другояче аз не мога – как да живея? – примерен и тих,
във мен е включен принтерът на Бога! – и аз принтирам всеки негов стих,
каквото ми диктува, го записвам със благ молив на празния бял лист,
и Той ме черпи биричка със чипса, че съм пред Него праведен и чист! – ...
Аз съм все още на белия свят -
плача, радвам се, даже се смея.
И се радвам, защото съм всъщност богат,
щом един път на белия свят се живее.
Кой е този приживе узнал ...
Моят свят е голям само за мене,
в моя свят няма мярка за време,
небосводът не е обсипан в звезди,
има няколко, може би две или три.
А луната не търся, просто знам ...
Чакам те, а срещата е толкова далече!
Времето лети протяжно, бавно...
Скучно ми е ежедневието вече,
но ще чакам! Това е неизбежно!
И в тези минутки на почивка, ...
Одрах се на бетона и
получих драскотина огромна.
За да мога топката на Арчи да взема аз,
някой ден ще стана водолаз.
Заради една топка какво се случва, ...