И спря времето да размахва крилата си
застина в огнена лава - лъжата облече
доспехите на истината...а истината
сиротно се скита...Безвремие...!
Всичко е спряло - лъжата царува ...
В простори небесни, вълшебни земи
танцува духът ми, лети ли, лети...
Нима неразбрана оставам си пак,
очакваща вечно заветния знак?
История дълга с обрати безброй, ...
Тази есен настъпваща много на мене прилича,
всяка сутрин ятатата изпраща по дългия път
и в душата си песните къта, припява. Момиче
е в душата си още, а в косите – сланите блестят.
И разбирам я, даже когато по цигански лъже: ...
Аз вярвам в този смисъл – да си жив,
напук на отеснялата си сянка,
напук на обиграните лъжи,
доброто, че добро ще е посяло...
Противно на човешката съдба – ...
Недей да ме обичаш никак, моля те!
Душата и сърцето, и умът ми -
те страдат от неизлечима болест.
Умират, недокоснати от плът...
Щом няма да си моята пътека, ...
Тази ракла потънала в прах и забрава,
изписана преди време
от самобитен художник,
прелива от отминали дни на тавана …
Отваря се, (от мама си спомням), ...
Тя припява на песни от свършили филми
и завива следобеда с шал.
Вечер пръски небе по килима разстила,
да завихри звездите на бал.
Насред малкото холче в квартала панелен, ...
Не мога просто да ти кажа „сбогом“.
Не вярвам, че е пътят извървян.
Как в другата реалност да избягам,
щом няма мост за двама ни избран.
Аз още паля пламъците в здрача ...
Танцът на есента
Вятърът чука по прозореца, и навлиза като през врата.
А дъждът вали, вали, вали и танцуват двамата влюбени.
Дърветата, и те също, със своите шарени поли от листа,
танцуват, танцуват, танцуват и след дъжда изгрява дъга. ...
Вдъхновена бях от : https://otkrovenia.com/bg/stihove/kurs-po-licemerie
След базов курс по лицемерие,
се питам пак, дали, кога и как.
Ще станем хора с намерение,
да бъдем истински все пак. ...
Из гъстата тръстика в морско блато,
под тинята - в подводна пещера
живееше огромен - алигатор
без близки и без дневна светлина.
Той никога не бе съзирал в мрака ...
ПАЧУЪРК ОТ ВИДЕНИЯ
... красивото навярно предстои? – и приживе се надам да се случи –
да нарисувам с маслени бои Жена със стомна върху кротък ручей,
авлиги – ято в шеметен летеж! – на юг развяло трепетно ветрило,
и мама в храма как си пали свещ и кръсти се под благото кандило, ...
Нали ни "липсват" във живота драми,
та все измисляме си порции такива.
От стари вестници си правим оригами
и крушова ракия, но от слива.
И дебнем другия без основания ...
Ще бъда…
Ще бъда любовта, която те докосва,
ще бъда утрото на твоя ден,
сълза от обич – искрена, красива, нежна,
във песен звучна твой любим рефрен. ...
Опазих ли я добротата – святата,
от себе си или от всеки друг?
Дали сега, когато свършва лятото,
тя – бяла птица, ще потърси юг?
Не чини вече нищо добротата ми – ...
ДЕВОЙКАТА ОТ СЕЛСКАТА ЧЕШМА
... и изведнъж – край селската чешма,
доде си мокрех ваклите мустаци,
във храстите съзрях една мома
да ми изпраща тайните си знаци! – ...
Р Е К А П И Т У Л А Ц И Я
Както усещам,ти драги читателю,
желаеш,да четеш само за кеф,
някой друг да променя стандартите,
а ти да почиваш на планина и на море. ...
А ти някога седял ли си там,
там нависоко, където брули те вятърът?
Седял ли си сам,
защото болката не отминава вам?
Там, където вълните се разбиват ...