Тази нощ беше гнусна и гадна...
Като курвенски лъскав локал...
Той потърси любов, аз бях хладна -
скъсан, стопчен, безгласен парцал...
Хайде, дишай! Мисли си за НЕГО! ...
Слънцето събуди я с топла целувка,
погали й лицето, озарено в мека светлина,
с лъч по нослето закачливо я погъделичка,
и извика я да поиграят на съдба...
Вървя по тротоара на моите сънища.
Нощта, разливаща, отнася ме в далечното.
Пред нея точица съм плаха, мъничка,
пълзяща, дишаща с човешкото.
Заспивам... Сливам се с обагрени желания. ...
От всеки мрак се ражда светлина,
подтискането дето да разсее.
Раздраната престилка на нощта,
прободена от блясък рана зее.
Бавно по душевният паваж ...
Знаеш, човек се променя след време -
малко прах във сърцето и паяк във ъгъла,
спящ спокойно - няма кой да му пречи.
С натежали нозе ний вървиме към пъкъла.
Не заченах добро и добро не роди се, ...
Не си студен...
Не си студен - ти просто си от камък...
жадуващ малко топлина...
Не си студен - ти просто стар си замък...
витаещи любови, пръст... трева... ...
Понякога ми се иска да потъна цяла
във водите свои, с пътуваща галера,
да засветя подводно с надежда най-бяла,
не, не съм изхвърлен баласт морален.
Понякога ще изплувам и непотребна - ...
Приведен упорито над листата
преписва нотите на лунна светлина;
изтича в петолиния нощта –
прилежен Бах, но важна е луната...
А ей ме мен – съвсем неромантично ...
Разхождам се в нашите спомени, колко хубаво ни беше!
Дойде денят, в който осъзнах, че не мога без теб!
Не мога да си представя живота си без теб!
Чувствам се толкова самотен без теб!
Сега животът без теб е тъй безцелен, ...
Вън вали с най-красивите си капки от сълзи,
а ти и аз стоим един срещу друг търсещи думите!
И знам, че ако заговоря сега с най-трудните думи,
бих ти казал онова, което е на сърцето ми, ранено!
И ето, любовта ми даде своя знак, за да започна! ...
Виждал ли си как луната плаче за своите звезди
и чувал ли си, че съчувства й с тъжната си песен вятърът?
Усещал ли си върху кожата си сълзите от нейните очи
и как облакът с добротата си й подава за подкрепа своята ръка?
Ти знаеш ли? ...
Ранихме се взаимно чрез лъжите...
Ако можехме да върнем времето назад...
Заедно щяхме да сме сега!
Днес те загубих и поглеждам назад...
Яд ме е за лошите моменти от връзката ни! ...
Недогаснаха светли желания в мрака
в сън изплакали свидните свои мечти.
Зажаднели очите пак светят във здрача
в полилеи от сребристи и ярки звезди.
Не пресъхнаха тихите извори сини ...
Вълшебна тишина отново прегърна града.
Сребристобяла завеса се спусна към заспалата земя.
Танцуващи снежинки и хиляди тайни
изтъкаха снежното одеяло.
Самотната река се превърна в заскрежено огледало. ...