Стихи и поэзия современных авторов
Да хапнем нещо сладко, а?! 🇧🇬
Не мисля за себе си - не мисля за тебе,
"примката" стяга сякаш трахеята,
омерзен, осквернен - непотребен,
влача крака по алеята... ...
Споменът, който ти не даде 🇧🇬
Поглед празен там се лута!
Настръхнал си от студ
или пък от страх!
Къде е този, който ми ...
За Човека... 🇧🇬
запълвам пясъчника свой,
за украшение със чиста съвест,
държа юздите си на впряг
и дъх не мога даже да поема, ...
Настроение 🇧🇬
Пълнолуние.
Небе - безмълвно.
Пустота.
Душата - гола. ...
Изповед 🇧🇬
и от слънчевия лъч, обагрен с нежност.
Във дъгата феерична,
дето гали твоя взор, съм.
Може би съм част от вечност, ...
Дано... 🇧🇬
Луната свети в непрогледната нощ,
сълзите ти капят по острия нож...
Мрак обхваща сетивата,
а капките кръв се разбиват в земята! ...
от зала 🇧🇬
Бебето се ражда
сляпо и гасне без
надежда за спасение!
Вселената е гадна ...
Времето в мен 🇧🇬
черно е като в тъма.
Душата черна стене,
обвита в черната мъгла.
Сърцето черно си кърви ...
Нозете ми ухаят на Любов... 🇧🇬
На Звездичката ми, с преклонение и обич!
На пътя общ, в самото му начало,
спомням си какво ми обеща...
Житейската градина запустяла - ...
Не знаеш що е любовта 🇧🇬
а аз готова съм заради нея да вляза, ако трябва, в гроба.
Не знаеш що е да се бориш с чувствата до изнемога,
но нищо да опиша с думи не смея и не мога.
Не виждаш как блестят звездите в нощите тъй черни ...
Не - живот 🇧🇬
че слънцето ще грее почерняло?
Усещал ли си пулса след това -
как бие! А сърцето ти е спряло!
Докосвал ли си някога ръка, ...
Спасител 🇧🇬
какво се случва около теб.
Вече няма вяра,
ти остана сам с мен.
Аз не мога да ти покажа пътя, ...
Клошаря, който никой не зачете.. 🇧🇬
но на мен не си!
Клошарю, не се страхувай от мен сега,
аз ще се опитам да премахна таз' тъга!
Клошарю, аз знам за твойта съдба ...
Погубена 🇧🇬
но сърцето още го боли,
всеки ден забиват в него
остри, парещи стрели.
Всеки ден се къпе в болка ...
Алкохолно стихотворение 🇧🇬
Шишето ще е мярката ми вече.
Изтекоха ми всичките мечти
и на безмерие съм си обречен.
От принципите свои се лиших ...
„На животните с любов” 🇧🇬
Аз съм зет в Покрайна*.
Пие ми се, та ми се реве,
но далече е на тъста заветното мазе.
Но роден съм Дражинчанин аз. ...
Подпис: ”Самота!” 🇧🇬
топят лицето ми сълзи,
една любов безжизнено догаря
както от свещ восъчни следи...
Покана пак ми праща самотата, ...