Заспивам - а съм още твърде буден
и зениците пропити са от кръв.
Намерих се - погребан и ненужен,
прекалено труден - в тази моя плът...
Грешник - а съм още твърде вярващ ...
Знам къде! Аз знам къде умираше небето,
обесено в ръцете на своя облак бял.
Треперещо, през сълзи, то сочеше сърцето,
че нещо все болеше... светът не беше цял...
Видях къде! Видях къде умираше небето. ...
Доверие фалшиво аз ти подарих.
Доверие, което нищичко не струва.
И с него всичко провалих,
ако можеше въобще да съществува.
С думи глупави се изразих, ...
Стрелките тичат и не им е лесно.
В числата търсят за себе си вест.
Часът приключва, когато са отвесно.
Едната на дванайсет, другата на шест.
Механизмът работи точно, безотказно ...
Лунатично те обичам. До забравяне,
а днес ме питаш "Помня ли?".
Симпатично се натичах. Грабна ме
на ръцете ти горещи нежното им помнене...
Сега мълчейки питаш "Искам ли - ...
В косите скриваш капки стон,
а устните нашепват: "Мила..."
Пленява ни във стройния си тон,
целувката ни, късче лед стопила.
В ръцете ти бушува синева ...
Докосвам те с най-нежното в душата си.
Рисувам светло всеки миг със теб.
Морето ще ти каже с необята.
Открий гласа ми в неговия стих.
Във изгрева пулсира твойто име. ...
Колко трудно е човек да свикне с болката,
със съмнението, загнездено в душата,
с разочарованието от това, което
си смятал за подарък от съдбата.
И с лунен прах посипва се тревога, ...
Срещнах те толкова късно, едва сега,
ала от мен да те отнеме иска злата съдба.
Вярвай, ако сълзите ми са жива вода,
за миг няма да спра да плача.
Всички до една ще събера ...
Не ме приемай като нещо утвърдено!
Не съм жена, с която се привиква.
Не взимай пак прибързани решения,
че моят път без теб е за наникъде -
като в безбрежна пясъчна пустиня. ...
Тревожно сърцето ми бие сега,
натежава в очите малка сълза.
В душата прокрадва се тихо страхът,
не иска да мисли, че ще дойде мигът
да броди отново тя в самота ...
Студен е този ден, студено е и в мен.
Леденият страх ме хваща в своя плен.
Очите кристални - те хладно блестят.
С тръни осеян е калният път.
Сам без пътека вървя си бездомен, ...
Там съм - под сводове мои ята,
някъде там - по нектара в липите.
Котка съм...с бистър гердан от утра,
точно, където ми видят очите.
Малка съм - Палечка... имам крила, ...
Лошото ще се забрави, болката ще преболи.
Ще запазя капка радост – от това, че сме били.
Може даже миг нетраен да е равен с вечността.
Самотата не е страшна, щом си имал любовта.
Миговете преживени са негаснещи звезди. ...
От мен вземи каквото ти потрябва.
Не ще посегна, че не съм побойник.
Лиши ме, ако искаш и от хляба,
но не посягай на човек-покойник...
Духът му ще се гърчи в силна болка, ...
Решихме неотдавна и без повод
да си направим парти - цялата тайфа.
И бързо, бързо място уточнихме -
отиваме на ресторант, това е!
Бяхме множко, весела компания - ...
От цяла вечност сме все заедно,
еднакво се променяме, видно е.
В зависимост нежна и паметна,
в безсъница прозрачна литваме.
И търсим се заедно, споменно, ...
Приседнах тази вечер на моята луна,
говорих й дълго… за живота… за смъртта…
А тя сякаш чуваше ме… сякаш кимваше с глава…
Усещах, че и тя има сърце и душа…
Споделях й всички мъки и тревоги, ...
Сега си щастлив - тя нали те обича? -
и аз те обичам: голяма дилема,
борех се просто да сбъдна мечтите
и капчица обич от нея да взема...
Сега си щастлив - с нея имаш ти всичко, ...
Единствена в съня ми...
Единствена в съня ми бродиш ти.
Прекрасен, твоят дух се в мен всели.
И твоят глас благословен
едва ли ще заглъхне с времето във мен. ...
Самотата в зимата се крие,
с блясъка в снега си те привлича,
в студени сънища ще те обвие,
ако се опиташ и за миг да я отричаш.
Да бягаш вече няма смисъл, ...
Реки от дъжд - природното безумие.
Вали от свода, в мислите вали.
И въпреки защитата от думи,
прогизналата съвест те боли.
Не можеш да пребродиш през мъглите, ...