Душата е гладка като огледало:
Тя е отражение на Вселената. Ако я изкривиш,
или оставиш да се напраши, ще отразяваш света изопачено.
(интерпретация на дзен-поговорка)
(защото ми липсва една много ценна книжка и не помня оригинала) ...
Обичам те, Господи!
Обичам те повече от себе си!
Обичам те, защото си ми дал всичко!
Обичам те, защото само Ти ми даряваш свободата!
Обичам те, Господи! ...
Един горещ слънчев ден, започнал в ранното утро за мен.
Не, не виждам слънцето още, само усещам изгрева.
Тук, където последно си мислех снощи, съм от светлината озарен.
И тя в мен се прокрадва, лъчът спира тук и се усилва.
Господи, това сега ме застига, и огънят започва в мен. ...
Няма вече звезди, няма вече луна,
където стъпя аз, вяхнат и най-грубите цветя.
Нямам вече сълзи, нямам вече душа,
тази болка потъпка я във калта.
Няма пясък горещ, има само вода, ...
Гаснат тихите стъпки на залеза.
И от огъня святкат пречистени.
Не отмерих ни хляба, ни виното,
осветеното раздадох до обич...
Във вечерните клони на залеза ...
Тревожно от леглото ставам
и гузна съвест ме събужда,
терзая се, да мисля продължавам,
но има нещо, дето ме възбужда...
Тревогата не спира да препуска, ...
Тежка е Луната. Свечерява се.По тъмното копнежите умират.Назаем ли те имах или раждашеот сенките ми дните по-красиви?
По пръстите блещукаха светулкии стъпвах по нападали звезди.Просвирваха на тънките цигулкищурчетата по късните добИ.
Откраднах ли си? Не, назаем взех сиедна прашинка нежност за из път ...
Някой ден ще тръгна по пътеката,
ще следвам слънчевия лъч в мен
и може би, след хълма там, оттатъка,
очите ми ще видят най-красивите мечти -
най-бистрата вода, най-нежната трева, ...
Отишла си е старата вълшебница...
На пръсти през комина се измъкнала.
Почувствала се странно непотребна,
подвила си опашката зад ъгъла.
И заскимтяла - провинено куче, ...
Събудих се, изгубена, в ръжта
(но нямаше спасители свободни).
След залеза остатъчно кръжах,
а мъката изви се - хороводно.
Пристъпвах тежко с мъжки чер мерак ...
Завръщане
Завръщам се тук пак същата и малко различна,
да търся надежда в остарели мечти.
И едно чувство във мен, така нетипично,
за миг там някъде в мен се роди. ...
"Приятелю, братко ти мой талантливи!"
Признавам си честно, с ръка на сърцето,
че в себе си нося душа суетлива
и тайно се надам след време "Поета -
за мене да кажат - бе той!" Но едва ли! ...
Изплува и отново се потапя
душата ми в студената река,
а ледовете слънцето разтапя
с единствен лъч - протегната ръка.
Студът разтърсва немощното тяло ...
Сърцето си къде оставих?
Сълзите си къде ли скрих?
Усмивката... и нея я забравих...
като пропъдена искра сред тъмен щрих.
Земята търся под нозете си безстволни ...
Намерих те, сред облаци от дими тишината с шепот разпилях,разпръснах лицeмерие и грими нощ, и ден за тебе слях.
Намерих те в една сълза,с години молела за мене,протегнах влюбена ръкаи спрях забързаното време.
Превърнах сивото кълбона мрачното ти ежедневиев усмивка и събрах в еднонадежда, обич и дове ...