Приказчици развлекалки с мама и юнаци малки - 13
🇧🇬
ЛАКОМОТО КОТЕ
Джакомо пострада, че е лакомия.
Знай, че тъй се пада, ако три чинии
с мамините гозби бързаш да излапаш.
Неприлично грозно, кокал той захапал, ...
Ще премине животът ми в розово,
ала с твоите черни очи!
Цвят уханен напролет сред розите
ще цъфти със смолисти коси!
И ще бъде тъй пъстра градината - ...
С дъх на топъл тютюн в споделена цигара,
под омайни липи, спотаени дори и от Бог,
невъздържано млада, а толкова стара,
разцъфтява до днес тази първа, но вечна любов.
Като тясна врата към предходна епоха, ...
в памет на мама
Колко години отминаха от последната прегръдка...
Спомени-ехо изстинало! И тиха, безжизнена глътка.
Каквото имаше, раздаде: хляб и вино за залезна комка.
Има ли скръб отрадна? Или сълзата е топла отломка...
Не знам дали ви дразни като мен,
че всичко днес за „Супер“ ни представят:
- Реклами многократно всеки ден
прескъпи стоки нагло възхваляват.
- От телевизиите Бай Иван, ...
Доближих се бавно към теб и те погледнах. Небрежно красива с разпилени коси. Усмивка по детски и смях от сърце. Душата ранима е, но нека не личи. Когато сълзата потича , ти само и се усмихни. Обичта към теб трябва да е има, за да усещаш когато си любима. Очите виждат, а душата знае, как може огледал ...
Не мога повече да те спасявам.
Не съм котвата, която те потопи.
Ти сам реши, че е по-добре да се
удавиш в собствените си пръстени
от самозабрава, его и лъжи. ...
Красива си – със вечност си,
и хубостта ти, е отвъд чертите ти!
Сияеш – със приемствено смирение,
и ребус си – загадка за отгатване!
Ти, си! – Да! – Да! ...
И НЕКА БЪДЕ, ГОСПОДИ, АПРИЛ!
… понякога се случва и това, особено – когато съм кефлия,
да тръгна бос по меката трева – и светлина от изгрева да пия,
да вдъхна дъх на момина сълза, едно врабче да ми изчурулика,
и сладък сок от бялата бреза да ми смълчи – поне за миг, езика, ...
Обич свята си за мен, Родино мила,
хубост древна в пазвите си скрила,
твоите гори и планини са най-зелени,
бистрите ти извори и езера са най-студени,
волни птички пеят в китните поляни, ...
Пролетта се втурна навън пощуряла
с палитра от всички нюанси на зеления цвят.
Приседна за миг до джанката побеляла
с пеещи птици, които отскоро гнездят.
С жълтото топна десетина глухарчета ...
Утъпкани пътища на път и под път...
и лесно върви се по тях,
но имаш ли поглед в този живот
свой да прокараш... с размах.
Така господар си на свойта съдба. ...
Изгревът... там целува луната,
там... земята е с розова плът.
Пясъкът... нежно обвил ѝ снагата...
вятърът... лута се, броди без път.
Нощта тихо стъпва на пръсти, ...