По стъпките ти, Пролетно момиче,
вървя и дишам аромат и свежест.
И пея ти, защото те Обичам,
подобно славей по петелски перест.
Разсмивам те с поредна щуротия, ...
Май дявол за опашката задърпах…
Идея щура във ума ми се заформя.
Не ме оставя и направо ме побърква -
да реновирам фигурата си в топ форма.
Вън пролет е и чувствам се неловко, ...
БЛАГОВЕЩЕНИЕ
... когато тихата трева нароши вятърът на хълма,
и Божията синева с Любов душата ми изпълва,
и тихо птиците над мен ми пейнат леките си трели,
и ветролейна ризка – лен, след болките си отлетели! – ...
Нещата имат своeто начало,
но безвъзвратно стигат си края.
По елипси, криволичещи очертания...
с точката определят финала.
Понякога неистово искаме, ...
Ръцете Ти потърсих. Благослов
от Теб поисках, Боже, да получа.
Животът ме захвърли в тъмен ров
и само ти от дъното ме чуваше.
Прекършените мои рамена ...
Пред залеза съм просякът дошъл
с отворената длан, за да приеме
последен лъч в живота зъл,
към космоса по него да поеме.
Усещам леден дъх от световете, ...
Заключени на тежкото с печата
на някакъв отрязък – холограма -
очакваме поредното зачатие
да ни предложи страстната си драма.
На дъното на чашата ли всичкото ...
ТВОЙ ЗАВИНАГИ ВАЛЕРИЙ
... със сако и вратовръзка щом се барна някой ден,
мъж във силата си лъвска, ще се влюбиш пак във мен,
с гъвкавата ми походка, с прясно вапцания кларк,
ще те водя на разходка вечер – в стихналия парк, ...
Надявам се, че глупавият рак добрите ни жени ще ги остави.
Понякога се чувствам веселяк. Каквото наредят, ще го направя!
Душата ми се къса по парче, когато си помисля за жените,
оставящи сиро̀тното врабче самотно да катери планините.
Любимите ни български жени, съсипани от рака на гърдата, ...
Изкуствените мигли на прозореца
от истината пазят и от прах.
Прахът боли във чистите очи.
Преданите щори на прозореца.
Пазят ме, когато пиша нощем- ...
ЕДИН РИМУВАЩ ИДИОТ
... понякога се мъча да съм благ дори и с най-големите простаци –
човек ли е, на мен не ми е враг! – и вълк във глутница от върколаци,
готов съм кротко да го приютя дори и в най-зловещите си доби,
постеля да му стелна на цветя! – нали живеем за едната Обич? – ...
Изглежда толкова красива, съвършена
обсипана със нежен, бледорозов цвят.
С очи я съзерцавах дълго, заслепена
овошка сякаш взета от вълшебен свят.
Смразяващо душата ми прониза хлад, ...
Сред кичурчета бели – розов цвят
и всяка бръчка – листче от коприва,
с което будя рано, да не спят,
човеците – с природа саможива.
В очите ми дъги и песни спят, ...
Когато пишеш стих разкриваш себе си,
като глупак,
но да живееш скришно също не е мъдро.
Да бъдеш сам сред вълци - единак,
това е толкоз грозно и безумно. ...
АЗ, ЛУДИЯТ ПОЕТ НА ВАРНА
... тъй носи градската мълва, че съм пияна откачалка,
че спя в таванче три на два, и пенсийката ми е жалка,
че хляб на вересия ям – с три бири! – пак на вересия,
че влизам в килнатия храм – парите в дѝскоса да свия, ...
Срещнахме погледи мълчаливи
в коловоза на мартенско време.
Навън беше бяло... в душите красиво,
любовта обгърна ни с романтичното бреме.
Нима някой от нас беше виновен, ...
Ракетите от запад не убиват!
Те са светлоръсещи букети!
Носители на свободата- име имат
и са навсякъде с Поклон приети!
Куршумите от запад са хуманни ...
С жена ми бях на парти тази зима,
а там видях един красив обект.
Изпъкваща красавица - за трима!
Израснала без никакъв дефект.
Изпратих й с усмивка два флуида. ...
Тарикатка Данка, си е малко мързеланка.
Може да е мързелива, но пък прозорлива.
Винаги в игрите побеждава и по гайле ѝ става.
А децата мили, все вода студена пили!
Днес обаче всички, ще са мънички лисички. ...
ГРЕБНЕТЕ СИ ОТ МЪДРАТА ВОДА
... от кладенеца тих на мъдростта и аз си гребнах мъничко черпаче,
тъй се научих болки да чета, щом благ човек край мене горко плаче,
да се зарадвам с умния човек – със обич да погледна на глупака,
или да го отмина с присмех мек – от мене той едва ли друго чака, ...
Аз искам бавно всеотдайно да те любя
и да усещам твойта топлина.
В ръцете ми да се разтапяш до полуда,
отново да те вая във нощта.
Внимателно и нежно да докосвам ...