Срамежлива ружо, скрита си, но не си забравена!
Вееш се, с аромат вирееш.
На олтара ми, надявам се, да бъдеш паметно поставена.
Ружо, бъди на моето раждане!
Бъди на моята сватба, на мойто погребение! ...
Помня те от снощи. Полудиво.
Дълбаеше в средата на съня ми.
Нахрани ме с усмивки. Пестеливо.
Преглътнах ги наравно със страха ми.
Помня те от снощи. Полутонно. ...
Хубаво е отново да чуя твоя глас.
Трудно е да съм верен на момичето до мен в този час.
Утрото облива със светлина златните ти коси,
а по устните ми все още гори ангелската й целувка.
Обляна пак в сълзи и даваща ми милувка… ...
Цяла вечност прикривах окопите,
издълбани от минали сенки,
бях се зарекла да стъпвам на сигурно,
сякаш възможно е... Вречени
лъгахме щитове каменни, ...
Неразбрана съм и така ще си остана.
Знам, допускаш, че не те обичам вече.
Но не разбирам как обидата голяма,
тъй непринудено и с лекота изрече?
А сетне, не видях да съжаляваш... ...
Очите - пак зареяни в тълпата
сред чанти, ръкавици и лица,
отегчени от похода на суетата
търсят свежа, съвършена простота.
Ръцете ми са сграбчили главата. ...
Капки ситни редят се по стъклото,
бавно... една по една падат безспир,
Капки... след време сливат се в една,
сливат се пак и пак, така без мир.
Капки... приличат ми на хора - ...
В живота ни не всичко е прекрасно,
в мечтите ни не всичко е цветя,
в съдбите ни не всичко е подвластно,
в сълзите ни не всичко е лъжа.
Щастливи сме, когато ни се радват, ...
Закътана в топлите пясъчни дюни,
зелена тревичка появи се сама.
Искаше да порасне до близкия юни,
радост да дава сред пясъците една.
Измина месец, топлото лято дойде. ...
Не ме запита никой, от какво боли
сърцето ми от мъка натежало...
Самотен скитам... Ден след ден... Ах, как горчи
животът, несподелен със друг останал...
Събудих се от странен звън -
дали от стария будилник прашен?
Дори го бях забравила, че съществува.
Погледнах през прозореца навън -
почти се беше съмнало. ...