Пътят към вселената е кратък.
Всичко виждат слепите очи.
Коренът на болката е сладък,
всяка радост мъничко горчи...
В грейналия смях спи тъжно цвете, ...
И казваш кръговрат е. Да почакам.
Ще дойде изтъркулната от някого.
Изрекъл името ми със сърцето си.
Часовникът ми днес показва "лято"...
Насила ли да спра с ръка стрелките му? ...
Януари - месец начало.
Ти падаш от звездния купол на зимната нощ,
после се втурваш и всичко осъмва във бяло.
Навън е студено и вее,
сняг ми затрупа следите, (какво съвпадение) - ...
Снощи те сънувах...
Беше усмихнат, както винаги...
Усмивката ти, погледът ти син - те светеха!
Та нали си ангел... Моят ангел!...
И беше близо до мен, ангел мой! ...
Дочаках цветето, което очаквах да ми се разкрие!
С безброй червени цветове от слънчевата обич пие.
Не зная неговото име, но пак направи ме щастлива
със свойта цветна красота и аромат, и хубост жива!
Прекрасен смисъл в пролетта, усмивка ми донесе то - ...
В пореден спомен впускам се, амиго...
Нощта настъпва и забулва мрак.
Душата ми, все търсеща, примига,
оплискана от „светлината" на деня...
И размислите глождят ми сърцето, ...
Не харесвам вечерта смълчана
призраци стари, когато ражда,
лампите тъй студено като греят длани -
празни, клети, без любов проклети...
Не разбирам тия пусти лица, ...
Събуждаш се, а слънцето го няма.
Трябва да е ден, но нощта още не си е отишла.
Излизаш навън.
Всичко е мрак и си мислиш каква картина тъжна.
Виждаш ковчег, а до него хора с червени очи, обляни в сълзи. ...
petinka67 ( Романтична душа) и Aneta_kz ( Анета Джурова)
Ветре мой, ти скитащ и бездомен,
поспирай се до моята врата.
Носи ми стъпките на онзи светъл спомен,
за който ти разказвах без слова. ...
Мъжете вечно тръгват за нанякъде...
И винаги са толкова заети!
Нощта на раменете си намятат,
изтрили обещания и клетви.
Те винаги са искрени. До време. ...