Аз зная - ще присъствам в твойте сънища,
макар че те винях в коравосърдие.
Аз зная! Щом отпуснеш ти клепачи,
по летните кърища ще пътуваме двама по здрача -
както в моите сънища. ...
Четеш ли по очите ми, когато
написвам в тях прозрачните си мисли?
Белязала съм с поглед тишината,
която като цвете се разлиства.
Четеш ли по зениците ми в мрака, ...
Аромат на тамян в тишината
и усмихнати каменни погледи.
Плач на живи тук-там. И цветя,
тишината превърнали в острови.
Стъпки идват, мълчат и си тръгват, ...
Разкъсаха се струните...
Разкъсаха се струните, а безнадеждност - рязка
и разливаща отрова, покрива вечерта.
Една единствена въздишка на копринените ласки,
с едно сбогом, изтръгнато и кървящо, на мечта. ...
Бях ти истина с люляков дъх.
Наркотично просмукана в тялото.
Пих те дълго със страст на евнух
и във бесни реки кръстих Дявола.
Бях ти път - каменист и суров ...
Остави ме да си тръгна и да съм сама,
така горчиви са сълзите, тъна в тъмнина -
да поглеждам настрани, не, не искам, знай,
не искам да виждам как наближава този тъжен край.
Ах, как боли, когато любовта се превърне в омраза ...
Господи, кажи къде сгреших,
какво сторих, че така ме наказа?
В живота си една любов открих,
но дори смъртта от нея не ме отказа...
Обичах го, безумно много го обичах, ...
Разбули цялата енигма - еднозначно,
не видя стигмата в очите ми - прозрачна.
Не плача - не е вярвам в отчаянието,
да съм искрена - само това остана.
Не е химера твоят отказ, тъй очакван, ...
Вървял си из гората жабокът Радко,
хапвал буболечки сладко-сладко!
Цар бил на блатото Кално,
но жабочето си било супер нахално..
Искал Радко да царува в гората, ...
Неволно, лошо нараних приятел
прободох го опасно във гърба,
от мен едва ли бе очаквал,
така жестоко да го предада.
----------------------------------------------------- ...
Преболях ли те?!
Премълчах те! Като болка в устните затихна,
но очите ми крещяха... Бързо тръгнах! Не видя.
А наум душата клета името ти мълком викна...
През прозореца от сълзи моят писък отлетя... ...
Сърцето ми плаче, душата ридае,
усещам огромна празнота!
В тишината на мрака се чувствам самотна
и в мен пак нахлува тъга!
Липсва ми нещо, не зная какво е. ...
Комшията е Трифон, а моят - Зарезан.
От сутрин чак до тъмно се "трудят" неуморно.
А вечер щом настъпи, на вестника постлан
туршии и мезета - редят - да им е спорно.
Разливат се ракии, мастика, бира, вино - ...