Отчайваме се често от неща,
които, всъщност, са миниатюрни
пред истинските важните в света,
пред истинските късащи сърдечни струни...
За дребни сметки от един бюджет, ...
Аз доста често пъшкам през нощта
с творбите на колегите - поети.
И… тази нощ… аз почнах да чета
поредица от хубави сонети.
Поспрях се на конкурс - с огледала. ...
ПТИЧА ПЕСЕН ПО ИЗГРЕВ
... седя без теб в припадащата вечер и гледам отминаващия свят
с илюзията, че съм в него вечен, че все така – и утре, ще съм млад,
че с всичките измъчени жълтици в кесийката, които си спестих,
небесен хляб от фурната за птици ще натроша в нетрайния си стих, ...
Припича дъжд. И превалява слънце.
Върху тревата облаци пасат.
Добричък вълк похапва мед от грънци,
а мравки от капачки дом градят.
Ловуват раци мишките - рибари. ...
Отдавна тръгнаха от терминал едно
и ей ги днес – така родолюбива,
държат ни реч (все за добро). Е,ха дано,
но чашата отдавна ни прелива.
Чифте пищови носим, но на гол корем ...
Две години след теб се съвземах,
две години някак ги преживях.
Две години се молех, за прошка,
две години безгрешна живях.
На третата, напуснах работа, дом ...
Може би съм странна птица,
а може би криле не ми отиват...
Може би с вълците се чувствам силна,
те душата ми закрилят...
Вълчица аз да бъда искам... ...
ЧАКАМ СЛЕДВАЩИТЕ 100
... седемнадесетгодишен, як за трима, тъп за сто,
тъжни стихчета не пишех, свирех с крушово листо,
със мустачките наболи, дявол с ангелски крилца,
бях си луд за три околии с прилежащите селца, ...
Градът замръзнал е и чужд,
с грозно остъклените балкони.
Въздух мръсен. Мъгла и студ.
Опитвам се, тъгата да прогоня.
И огън да запаля във очите ви. ...
Здравей!
Пак съм аз. Стоя и те гледам.
Гледам те и стоя. Прикован на тази стена,
на гребена на вълна. Реша косите ти с пръсти,
а кичурите пясъчни рисуват чертички по мен. ...
Взирам се в себе си, там в огледалото.
Счупено. Гледам отражението си.
Изкривено. Прегънато. Безформено.
В причудливи геометрични фигури.
Парченца. Всяко от тях е част от мен. ...
Кривиш си душата, “приятелю”.
Бъркаш си в здравето с тези лъжи.
Ти плюеш обърнат към вятъра,
а храчките лепнат по твойте очи.
Ти поспри за момент, почини си. ...
Снегът се стеле. Сутрин се събуждам
съвсем сама със стъпки на сърна.
Смутени са сокаците спаружени
светът струи в сияйна светлина.
Свистят и стенат старите съмнения, ...
Клошарката в квартала със усмивка
припява тихо песничка една.
Количката си с отпадъците тика,
загърбила и грижи, и тъга.
Тя винаги учтиво поздравява. ...
Любимецът домашен ми е малко странен,
порода непривличаща животнолюбци,
че в този свят чаровен и измамен
те търсят си да гушкат все сладурци...
А моят е... хиена на петна... ...
Декември е. Стоя на топло в скута
на моя дом. В прозореца ми зима
плете дантели и грижливо трупа
среброто на живота ми преминал.
Посрещам белокосите години ...
Уж март е, а пък доста хладно е навън.
Живакът в уреда край нулата се гуши.
От север остър вятър реже, Зимен сън
селата сякаш спят, комините им пушат ...
А в градовете ни комини не димят - ...
Съдбата е наистана безкрайна
а ние просто миг от светлина по пътя,
и лесно е да се прости накрая,
по трудно е, след края да живееш.
По трудно е след всичките погроми, ...
И ето Том и Дъглас отново молят за отсрочка
и се надбягват с вятъра до късно вечерта,
играят на стражари и апаши, на криеница,
и се сприятеляват със съученици и съседи.
Лятото понесло тежка задушлива мараня, ...
Не ме оставяй, яхабиби, виж ме – плача!
Нали си спомняш, че ти казах за съня?
Недей! Почакай! На седлото не се качвай!
Пустинята... повярвай ми!... Тя е жена!
Жена е, яхабиби... автор: regina ...
Часовникът отмерва тишина, като след Хирошима.
Пиша, задрасквам, пиша, задрасквам пак,
закъснявам...
По магистрали и пустини да те търся,
няма отново да се откриеш пред мен. ...
Сив е денят и сива нощта е.
Сиви звездите, сива даже луната.
Сив е светът, в който живеем.
Сив е смехът, когато се смеем.
Сиви са къщите, сиви комините, ...