Стихи и поэзия современных авторов
Рана в моите крила 🇧🇬
със моята душа се подигра.
Чувствам се самотна и ненужна
с раната в моите крила.
Отккъсна ги, а толкова ги исках! ...
До кога 🇧🇬
излъгана от любовта отново,
обляна във сълзи,
проклинам аз живота си.
Живот ли е това, се питам? ...
Фалш 🇧🇬
Колко скрити чувства има вътре в нас, борещи се за свобода.
Колко мъка и тъга чакат своя ред.
Колко много чакат те да намерят своята капчица, своята сълзичка, с която да се спуснат и да изтлеят в безкрая.
Колко малко от тях обаче успяват да излезнат по този начин. ...
Таз вечер 🇧🇬
„Навън без милваща ръка е кално. Навън отново няма време..."
Потънала съм във съвети до колене, а тез колене вече не държат -
напомнят кротко, че любовта е слабост, но е добре, че не е бреме.
А разстоянията - нека да вървят! Да ме щурмуват, ак ...
Стар порок 🇧🇬
заставаш на пътя ми сега
и чувствата, до днес забравени,
разпалваш със протегната ръка.
Онзи дим от сладката отрова ...
… В памет на баба 🇧🇬
И този сън ме върна в спомени…
Там, на двора – старата къща,
със стар кълдъръм и градинка с ухаещи рози.
Дървеният парапет на солдурмата - ...
Лека нощ 🇧🇬
Силно, нищо, че боли!
И тази нощ дъждът не спря.
От цяла вечност може би вали.
Към себе си ме притисни, ...
Нищо 🇧🇬
Пак спомени от рани стари,
като миражи в дъното на кладенец.
Огледало, сянка, поглед празен
силует навярно или нищо ...
Скорост 🇧🇬
Адреналинът разбързва моето сърце!
На пътя се чувствам по-силен от „Него”.
Газта ще настъпвам, пък нека ме спре!
Там далеч, със бясна надежда, ...
Грешница 🇧🇬
И ме изгониха от Храма"
Светлея от любов!
Разгулно рамената ми белеят.
В Храма людно е, само хорът ...
Спри 🇧🇬
Спри, крещеше всичко в мен.
Спри! А ти потъваше все повече в мрака...
Спри! Проплаквайки стенех аз...
Но дори и сълзите ми ...
табу 🇧🇬
Запълват се със скръб усмивките.
В черно облечени, нажалени,
хората погребват си близките.
На карамфил ми ухае наоколо, ...
Обичам те 🇧🇬
Понякога в очите ми има сълзи -
безброй сребърни протегнати
ръце,
търсещи изход от дълбините на ...