ВТОРА ПРОЛЕТНА ПЕСНИЧКА
... Топъл вятър през гората в сто кълбета се премята,
скърцат с дънери и стволи голите тополи.
Край една бодлива шипка Зайко Байко цял ден припка,
в дупката на Баба Меца свърши се медеца. ...
ПРЕБРОЖДАНЕ НА ПУСТИНЯТА
Всеки ден е различен. Аз мразя за смърт да говоря.
Ни да паля свещта си сред храм и тълпа еретици.
Вярвам само, че има ли кой да ни гледа отгоре,
то отдавна от нас е отвърнал дъждовни зеници. ...
Разцъфнала съм. Цялата съм в бяло.
През зимата пътувах досега.
По мене слънце се е разпиляло,
потъвам в абсолюта на мига.
За тези мигове живея – пълни ...
С леко набола по лицето брада,
ефирно галя копнежното тяло,
с устни горещи по кадифени бедра,
очертавам контурите на нашето... цяло.
Изгубени пръстчета в омайна мъгла, ...
Огледалото ме гледа все различно,
само то виновно е сега.
Когато съм усмихнато щастлива,
чаровно е... и младо при това.
Когато пък намръщено се взирам ...
Звънях ти всяка сутрин, мила мамо,
звънях да чуя твоя топъл глас.
Дори за няколко минути само
да чувствам как и ти си тук при нас.
А ти изпращаше с усмивка ведра ...
Ако българите тайната знаят -
точното място в небето на Раят,
отдавна тия от първа класа
да са дали в кеш пари под маса,
уредили тях и целия си род ...
Тиха е този път сутринта,
аз неподвижна, спокойно лежа,
върху мойте черни тревожности,
вплитайки една подир друга възможности.
Нощната "смяна" изниза се, ...
Напъвам се, напъвам се да съм поет,
тъй както драпа и прасе по лед,
фалирал комарджия за късмет,
чревоугодник за богат банкет.
Пияница за липсваща ракия, ...
Звездите ще светят с моите очи,
тишината ще говори с моя глас,
ще пожелаеш да не бъдеш ти,
защото там ще бъда винаги аз!
Всички пътища към мен ще водят, ...
Кой буди нощем душата ми тъжна
и с кървав нокът драска в съня.
Връхлита в гънките сила безбожна,
до нишки кристални тя изтъня.
Наливам в бокал тишина накипяла, ...
КРАСИВА СИ НА ПРОЛЕТНИЯ ПРИПЕК
Как искам да съм малък таралеж, додето още листи се гората! –
на някоя пътечка да ме спреш във шумата със есенна позлата,
да ме погали бялата ти длан и да ме вдигнеш в топлите си шепи,
без шала ти със мирис на шафран намръзнах яко в зимите свирепи, ...
Един монах от Охрид града
на свещ редеше свойте слова.
От ранна утрин до късна доба
и Бог направляваше неговата ръка.
Учеше младите той на четмо и писмо, ...
Загърбих ли всички мочурища по пътя си?
Прелетях ли над всички зеещи бездни?
Вървя безгрижно по отсечка последна,
без да знам очакват ли ме завои остри.
Или ще пристъпвам по звънки струни. ...
Оглеждаме се всеки божи ден
в повърхност гладка и ни отразява.
Поглеждаме витрините край нас,
които запечатват час по час
истории от профил, от анфас. ...
Ледено студена самота
разяжда ме със киселинен смях,
затваря в мен поредната врата,
мечтите ми... превръща в звезден прах...
Как да опиша чувството отвътре ...
На моята внучка Ванеса
„Подай ръка! Аз вярвам, бабо, в тебе!
Ще прелетим над пътя заледен.
Но трябва първо с пръчица вълшебна
да те направя малка. Като мен.“ ...
Обожавам ситните капки роса,
кондензиращи по твоята нежност!
Обожавам кичурите мека коса,
разлети по мен в миг на копнежност!
Обожавам сълзите жива вода, ...
"Путин, ние храбро ти се зъбим,
в Хага ще те направим на кайма!
Каква мечка, я да ходим за гъби* -
да не потъне Европа в тъма!"
*В смисъл да побегнем - от вица за ловеца, който, като видял мечката, се изплашил и побягнал, казвайки си, че отишъл за гъби, а не да убие мечката.
Графоманската същност за мене е напън без нужда,
триста лайкове, рози, "от обич" дарени парѝ.
Всяка нощ тя – Луната, ме нежно с целувка събужда,
като златна свещица Вечерница ярко гори.
И разказват ми тихо – не будят в съня ѝ Земята, ...