На моите хора
Помнете своите деди и история,
но не от книгите, дето ви лъжат!
Там е една фалшива и пропагандна теория
на тези, които искат да ви прекършат. ...
Аз не искам!... Не мога!... Не трябва! ...
Не заспиват очите ми още...
Полунощ е отдавна пробягал
Половината в черните нощи...
Но сърцето бунтува се тайно – ...
Плаче ми се...Боже, колко ми се плаче...
А съм тръгнала с краката боси, по ливади здравец да бера.
И не помня никак вече... Къщата с капчука как протече...
Тук под моста, сякаш вчера, срещна ме с целувка любовта.
Просих от звездите вино. Ръченица ситна с лудите играх. ...
Ще пораснеш, дъще, много бързо,
дори преди да е станало време.
Ще отидеш някъде, далеч от вкъщи,
далеч от дома, от баща ти и мене.
Ще срещнеш хиляди хора, дете, ...
Едно листенце само ми е нужно
от красотата твоя да докосна
и мигом ще почувствам теменужно
уханието ти в тревата росна.
От красотата твоя да докосна ...
Уморих се да показвам,
да те тласкам по плочките напред,
да създавам от нищото твоя куплет,
а ти да пееш колко още искаш.
Да стискаш в ръката си козове, които са побелели, ...
Пристъпи с многоцветни балеринки.
С целувка стопли чакащи зеници
На воля залюля волани,
в градини като везани шевици
Тогава камъните оживяха. Под пролетната стряха засияха. ...
Когато пак решиш, че съм съдба,
дали ще имам сили да откликна,
дали отново ще те приютя
в душата – храмът за молитва.
Предаде за пореден път, не мен, ...
Гледам в очите ти ослепителни,
синьото в тях - небето спокойно,
сивото...пленително - улавя ме.
Предавам се пред погледа ти!
Затвори ме в тези свои очи, ...
Сред тежката непроходима проза
си търся малък неочакван стих,
лъчи да пръсне от щастлива доза
и ето сред тревите го открих.
В зеленото безшумно се понесе ...
Чистота
Да изчистим себе си от лошотията,
да, сега да почистим нашата душа!
Да не позволим да ни озлоби немотията,
и ще грейнат отново усмивки на нашите лица. ...
На моя бал реших да бъда с теб,
макар да беше малко кривокрака.
Но аз пък бях от малък късоглед
и с теб реших нощта да се отракам.
На бала ти изглеждаше добре: ...
Дарявам ти едно сърце от пламък,
след залезите да ти е светило,
олтар да е в бетонният ти замък,
да разтопява горестното жило.
След залезите да ти е светило ...
Търсете ме в огньове нестинарски,
във пяната на луднал водопад,
в отблясъци луна на прилив морски,
в безвремието между Рай и Ад.
Търсете ме сред залеза на август, ...
Времето забавя крачки в мъртвите листа.
Колко бързо прелетяха миговете летни!
Зимата студенокръвно готви се за старт.
Пролетта… Ах, тя изглежда толкова далече!...
Идват дълги, мразовити декемврийски нощи. ...
Завързани думи от възли недоизказани
се сплели на топка и мъчно въздишат.
В очите ми спомени, години наред пазени
търкулват се бликнали, навън заизлизат.
Не! Няма да пусна тоз пламенен плач! ...
Там където се сливат земята и небето,
там където светлината се влюбва в мрака.
Там ти ми открадна сърцето,
там едно празно тяло да се върнеш те чака.
Там където брега среща водата, ...
Два облака в небето се прегръщат,
това е тяхната последна среща,
стихийната им обич е могъща,
сълзите им с дъжда ще се омешат.
Ще пият любовта им дървесата, ...
Разкъсани небета - на сърца,
морета - онемели от въпроси.
Понякога разхвърлям, затова
пейзажите ми са ужасно нескопосани.
Започвам дните си без имена ...