To end this miserable life,
This vicious cycle to forsake
You need to have just sharper knife
And will the chains to crash and break.
The hell is here - nothing new - ...
Когато сме на грешен път, към храма,
молитвата – изречена без глас
ще стигне ли да огребе от нас,
греховната коруба? Или няма.
И колкото плътта ни да е слаба ...
Добро ти утро, любопитно Слънце!
Хареса ли ти изгрева със мен?
Позна ли ме в поникналото зрънце,
в усмивката на идващия ден?
Дочу ли чучулигата в простора, ...
Колко пъти светът ми се преобърна,
колко пъти си тръгвах, за да се върна,
колко отрова изпих, и с колко болка препих,
все остава нещо неизживяно, неизвървяно,
посоките, някой казал, четири били - ...
Недей, сърце! Пожали душата му! Смили се!
По-чиста е от утринни сълзи.
Срещу тебе боря се! И ти, бори се!
Знам, че ужасно боли. Но, мълчи!
Недей, сърце, ти знаеш, че си болно! ...
Прохладна нощ със звезден аромат,
ветрецът носи песен на Бочели.
Преди последните акорди да заспят,
сърцето търси Истината да намери.
След жаркия запален тежък ден, ...
Жена, която знае си цената,
мъжкото ти его в джоба ще си сложи,
а проклетията й - дар е от съдбата,
за да не се налага за нещичко да моли!
Жена, научена да е сама, ...
Не вярвай на затръшната врата!
Не вярвай на гнева и на обидата!
Капани са това на любовта.
Заблуда е от теб, че си отивам...
Не пускай от окото си сълза - ...
В этот мир я заброшена ветром солнечным, думается, по случаю,
Была я плохой, потом хорошей, потом самою лучшею
Ласково треплю твои волосы и треплюсь о разном,
Ты задыхаешься моим голосом и своим счастьем...
Вот, видишь, как мало осталось до чёрточки, ...
От камъните, хвърлени по мен,
изграждах не стени, а катедрала.
Събирах с дух, от горест несломен,
парчета от сърце, надежда, памет...
В темелите зазидах мисълта ...
Рисуваш черно-бели реалности ―
силуети на несбъднати копнежи и желания.
Щриховаш и напластяваш сенките,
а моливът дълбае контури в душата.
Матираш всичко наоколо, ...
Скокна стрина Гина рано сутрината
Чорлава, немита взря се във снагата
Гледа и се чуди, мига на парцали
Бре да се не види трябва да се справи
Що съм са навряла в тез дрипи и парцали ...
Ти си моята нежна струна,
която свършва с целувка.
Ти си моята любима китара,
с която обожавам да свиря за нашите чувства.
Ти си моята прекрасна мелодия, ...
Зид от мигове
Живеят косите ми в приказка бяла,
от автор Животът учител, в дните си носещ молив.
Всеки миг изживян е като камъка дялан,
ред мъдрост, ред лудост - зид, зад който се чувствам щастлив. ...
A shade of spirit gray and lorn
Is now beside me, but all's fine;
Inmate inside this mortal form
I watch upon the passing time.
Why has to be this way - ...
Да избягаш от себе си, това е трудно.
Да пречистиш душата си, това е мечта, която е забравена.
Да забравиш мечтите, които са заключени в сърцето ти,
това е ключът към щастието, което е избягало.
А бягството е път във твоите сънища, които вече не сънуваш.
ПИСМА ОТ ЗАПУСТЯЛА КЪЩА
Тук мъртвите не идват за вечеря.
А живите припряно си отиват.
Един отрязък, колкото постеля,
деня е разчертал на нощ и изгрев. ...
Шушнат клоните сякаш вали -
не, не плачат от скръб небесата.
Вятър скита, завлякъл души,
без да дири - съвсем слепешката.
Ще тъжи, ще белее брезата, ...
Ах, това каберне... Две засмени очи,
устни с нежна и топла извивка...
И мускусен парфюм... Това вино горчи,
и отрова е. Толкова пивка.
Самота, джиесем и цигарен фантом, ...
За любовта са написани цели фермани -
описват я като красива, лесна и дори перфектна;
във всички стихове и романи
е напудрена с епитети, подправена, ефектна.
Но любовта далеч не е такава - ...
Две приятелки пият розе.
Валентина Лозова
Две приятелки пият. Обаче не пият розе.
Не си падат по тънкия вкус на изискано вино.
Той е само за дами. А двете си знаят добре, ...