Сега ще се размине бурята.
И без това в сърцето ми е същото.
Потискам я, ала ме дави лудост,
презрява и примира бъдещето.
Сега е още прясно. Като рана е. ...
Да гледаш небето тогава,когато
луната зад облак поглежда свенливо,
когато щурците през топлото лято
надсвирват се в нощи красиви.
Да слушаш гората как вечер запява, ...
Колко е малък човекът?
Има-няма, някакви грамове.
А знаеш ли колко е силен човек?
Няколко грама, по-здрави от стомана,
от сабя дамаскина по-яки, закалени ...
Разлиствам с трепет страниците на живота
записвам мислите си, а после
цяла нощ будувам и търся отговорите
на толкова много въпроси...
И все си мисля, че това е пътят, ...
В черупките на разноцветни миди
зимуват спомени от лятото...
И нежен звук от малка раковина
припомня ми – била съм там...
А тук – една отронена въздишка ...
Лунният сърп, затъващ в морето на дъжда,
хвърля светъл лъч по умрелите тела,
безименни са, безвъзвратно изгубени са,
не знаят, че забравихме за тях.
Вратите на рая са широко отворени навън, ...
Ще бъде много дълъг моят път,
по който аз вървя към теб, нали.
Сега не може. Друг е днес светът.
Ще бъде много дълъг моят път.
И свивам обичта си в тиха гръд. ...
Понеже съм си трала ла и бръм
ти казвах, че животът е магия!
А то било – живее се с чалъм
и с радостта на детска олелия!
Жужене чака цъфналият глог, ...
Казват, че големите момичета не плачат,
когато си взимат сбогом с любовта!
Големите момичета не страдат,
поемат ударите с високо вдигната глава!
След всяко " сбогом " сърцето си събират, ...
Хартиени късметчета в кристална купа.
Завързани очи. Разбъркване
и пожелание: "На слука"!
Това ли си, живот? Късмет? Съдба?
Или пък някаква случайност? ...
Живея на света за теб любима.
За твоята любов мечтая, вечно моя да е тя.
Със изгрева с усмивка да се будя, тебе да те прегърна във ноща.
Между двама ни любов да има
и нищо да не пречи на щастие като това. ...
Тихо почукваше по прозореца,
и щастливо помахваше ми с ръка.
Очите му, тъй приказно говореха,
разкриваха влюбената му душа.
Внимателно, разтваряше вратата, ...
Не зная с какво те заслужих.
Успях на много да съм трън в очите.
Отдавна пламък и обич разлюбих.
Получавах от розите само бодлите.
Изгубих вяра някъде по пътя, ...
Оставаш там
Оставаш там...в писмата неизпратени,
където мастилото чака да пие
сълзите ти....мечти и копнежи изплакани
по обща пътека в гората и "ние". ...
Щурчетата плачат когато вали.
Щурчетата плачат за свойте цигулки.
Не е обичайно щурче да мълчи.
Не е мелодично без звездни светулки.
Сивите облаци сипят дъжда. ...
Нашата пейка - олющена, жалка,
даже, щом седнеш, накуцваща малко,
беше за мен като собственост вече.
- След боядисване, - Таня ми рече -
още по-скъпа ще стане за двама ни. ...
Отдавна не съм гледала лунната пътека
отдавна, откакто съм сама.
Как бих искала да тръгна по нея полека
до другия край на света.
Как бих искала да тръгна по нея далеко ...
Пак е пролет, пак ухаят люляци,
теменужен вятърът роши косите,
в очите притаена, сълзица забулена
изплаква на капки цветът на върбите.
Светът е шарен, задъхан и тъжен, ...
Оставам по сърце и малко плът,
с воал от страст, разпуснат на вълни.
Очите ти какво ще изберат,
светулки или бесни мълнии,
спонтанен плясък или тътнещ гръм, ...
Под жълтата умислена луна
под стряхата затрупана от шума,
невинна се усмихва любовта,
забравила, че има много думи.
Но те не стигат, даже да са в стих, ...