Стихи и поэзия современных авторов
Стопанката на бялата къща 🇧🇬
и жадно търси своя снежен вятър,
наивно топла, беззащитно нежна,
от пролет сякаш, и сезонен театър
превръща я в усещане различно, ...
Пожелание 🇧🇬
Най-после, тая кучка си замина!
Не беше хубава за нас,
едва дочакахме последния и час.
Сега започва Новата и знаем, ...
Равновесие 🇧🇬
после сам от него си отива.
Дали си беден или си богат
съдбата е еднакво милостива!
Живот охолен - яхти и жени, ...
Избор 🇧🇬
Да намеря друга пътека...
По стръмното да се спусна...
Да бликне кръв по коленете...
Да си изтръгна сърцето! ...
*** 🇧🇬
и снегът дори ще се стопи.
Ще се изтрият силуетите,
шедьоврите,
иконите свещени. ...
Целувката ти чувствам отдалече 🇧🇬
една любов ни свързва чудно вече?
Вселената за нея ще е дом...
Целувката ти чувствам отдалече.
Материята няма власт тежаща, ...
Не искам много 🇧🇬
и в момента аз не искам много пак.
Стига ми да знам, че мога
утрото да видя в своя листопад...
В мойта есен да съм здрава, ...
Из " Дневникът на Арти " - Философията на Арти 4 🇧🇬
Защо приготвят толкова деликатеси?!
Пекат бисквитки, пуйки, кашкавалени принцеси,
над фурни и котлони суетят се, празнично, контеси,
облизват с пръстче, да опитат, а после - кариеси. ...
Половина 🇧🇬
Преди не помня, не помня се преди, дали бях или не бях, дали?
Абстрактно някакво момиче в спомените тича, неясно, нямо същество, неочертано, размерено през хиляди проекции, но днес, събрано в една, в която свикнах да съм - тя.
Тъй дълго!?
Времето закотви обр ...
Обикновен Човек 🇧🇬
за хората пиша, дарявам им свойте слова.
Както тях се боря с живота, не съм безличен,
добрите хора уважавам, тяхната доброта!
Да в мен се водят битки трудни, тежки, ...
От ръката ми буден 🇧🇬
не знаех за звездната приказка.
Изгладил бе вятърът пътя,
настръхнал от чакане.
Пристъпила тихо, ...
Ода за Гигелия 🇧🇬
името си не обича.
Отворила ателиенце,
рисува си като детенце.
Гигче, мила и добра, ...
Трескаво 🇧🇬
Да търся... трескаво...
Някаква хартийка, листче, спомен...
Отнякъде да го извадя...
Да си спомня нещо... топло, дори и малко... ...
Бялата черница 🇧🇬
Христо Ботев
Звездите бледи капят в мрака.
Накърмена, земята спи.
Едно дърво самотно чака ...
Край морето 🇧🇬
в неизвестен наш хотел,
бях пиян... и във фоайето
срещнах някакъв модел.
Беше - нощна тарикатка. ...
На майка 🇧🇬
Много трудно е, Маме,
да съм мъжът,
а трябваше да сме двама.
Сложи животът насреща нещата така - ...
Сън за майчина ласка 🇧🇬
поглеждаше някой да дойде...
да протегне ръка, да я приюти
и сърцето й детско да задържи.
Сърцето й беше крехко стъкло ...
С тиара на главата само 🇧🇬
отвлича ме нощта и ме оставя
на непознато място... Тъмнина
залива ме сега. Какво да правя?
И изведнъж се ражда светлина, ...