Последния си стих, когато сътворя,
какво ли ще съдържа, чудя се?
Дали доволството от моята съдба,
или пък болки от разбитото сърце?
А може би дори и да не знам, ...
Той взе от нея огън и го вдиша,
той взе от нея жар и топлина,
а тя му даде нежност подарена,
но той не й отвърна със това.
Тя даде му до края своя пламък, ...
Мили Боже, знам, че ме обичаш...
Цял живот ме носиш на ръце.
От главата косъм не е паднал,
но на ризката си днеска имам петънце.
Шегички с мене ли си правиш? ...
Луната бе ти дала свойта нежност,
Слънцето на мене - жарки длани.
Ден и нощ във сладка безметежност,
две начала във едно събрани.
Есента те увенча със багри, ...
Докато отлитат и долитат птиците,
докато листата пронижат кората на дървото
и паднат патинирано овехтели,
докато щурците притегнат струните на крилата си
и протрита, струната се изгуби ...
На Емо
Ръцете ми твоите вечно ще търсят.
Очите - за твоите - пак ще се взират
отвъд разстояния, студ и пространства,
зад бялата линия там във Всемира. ...
Contessa ( Светла Асенова ) и Agferdousi65 ( Асенчо Грудев )
С: Недей дарява друга с твойта нежност,
в най- синьото на тази лятна нощ,
че чувствам, чувствам жребия си лош,
на дъното на своята копнежност! ...
В старанието си да бъда мил
възможно ли е с нещо да сгреша?
От прекалена нежност - за лъжа,
съмнение във теб да съм стаил.
Не се съмнявай! Всичко съм открил, ...
С очи лазур и синьо небе,
с коси от злато – слънчеви дни.
Със сочни устни – ябълков цвят.
В разкошна рокля с уханни цветя.
Препуска с бяг на топъл южняк, ...
И сто септември няма да ми стигнат,
и кръвта ми ще ври, с всеки изминал дъх
и искам по зелена поляна – безгрижно да тичам
пък дори и да се спъна в някой горски мъх...
– спокойно ми е да те обичам! ...
Докога ще размахваш косата, животе
и мечтите без жал ще прерязваш?
Колко сълзи ще капят по листите нотни?!...
Колко кули ще зидам напразно?…
Уж билетче си купих. Но влакът за рая ...
Последната притча се пише със кръв,
не защото е зима и трябва контраст.
За всеки е важно да остави следа,
подир да заглъхне сетният глас.
Имоти, бижута, все ценни неща, ...
Ти знаеш, че често говорех без смисъл,
познаваш и думите празни и болка кървяща,
вакуум, безизходица, разбити съдби,
това ли остана от онази любов нашта?
Когато вечер да ме пуснеш не искаше, ...
И вървеше, и зяпаше, с празни очища,
той – душица нехайна – свирука дори.
Бързат, трупат гиздила, незначещи нищо,
а в душата му, глад незаситен гори.
Ден, след ден на пазара е там, до чешмата, ...
Пренеси ме над бездната в силни ръце
като Господ, без нищо да искаш -
на гърдите, в покоя на свойто сърце.
Пренеси ме, когато заспивам.
Подари ми надеждата, дето сви колене ...
Сълзите на изгрева капят по белия сняг
и някак пречистен денят се облича в мълчание.
На изток отваря порталите новият свят
очаквайки пълните шепи на хора с крилати мечтания.
Рисува си зимата ледено нежни цвета ...
С предел е зимата, макар метежно
да ни връхлита с вятър лют и сняг,
че идва пролетта пред твоя праг
със първото кокиче, гледай, нежно.
Едно мъниче чудодейно може ...