Стихи и поэзия современных авторов
Диагонали 🇧🇬
вратите са тежки,
атаките болезнени,
а ние сме последни на човешките си сили...
И не разбираме. ...
Из " Дневникът на Арти " - Пейзажни детайли 🇧🇬
...
Днес на Камчия вали,
усеща се - Пампорово, почти,
мирис носят иглолистните дървета, ...
"Ценностите" на нашия живот 🇧🇬
но на тях надянаха хомота -
на деца на майката земя*,
на онеправданите от живота.
А вижте онзи мафиот, ...
Тюфлекът слабак 🇧🇬
С големия корем и скъсаните
панталони.
Той ли?
Този който намира кусури на всички. ...
Вечер в „циганското“ лято... 🇧🇬
Бавно над Света се стъмва,
светъл звезден прах се сипе,
вятър тих едва пристъпва –
нежен хлад вечерен щипе... ...
Кратка 🇧🇬
отколкото си мислех
зеленото око на самотата.
Наднича в недочетената книга
и смига на лирическия. ...
Причината е в послеписа 🇧🇬
Обмислям предпоследната си стъпка
под спомена за дъжд от диви кестени
две влюбени хлапета как окъпа...
И вятърния шепот на тополите... ...
Недописана балада 🇧🇬
(изисканото блюдо е за двама -
сьомга, сирена́ и стек Антоанета),
ще спра да се мотая по пижама :)
Свенливите дантели на корсета ...
Септември 🇧🇬
ала това не означава наистина край..
Упорито не ще спра да вярвам в чудесата,
дори и сама, ще си създам свой Рай..
Не, няма тази приказка да свърши, ...
Дреме ми за стиха 🇧🇬
малко за да се разсея,
да напиша някой стих
просто... да не полудея...
Темата, уви, ми бяга, ...
Преддверия 🇧🇬
въжен мост до отсрещния бряг на земята,
да търкулна трептящата огнена пита
зад осанка на хребет, стопен в маранята.
Да припадне нощта изнурени се молят ...
Кварталът на мечтите 🇧🇬
Няма дори пешеходни пътеки.
Може само някоя стрела да те срази
и да останеш влюбен вовеки.
Емоционалният имунитет пада. ...
Не ме оставяй 🇧🇬
на моя Бог.
Кажи ми, че от него нямам нужда,
защото ти
сега ще будиш слънцето ...
Избор 🇧🇬
мерят своите дръзки достойнства –
колко много опит трябва за нагоре,
колко малко да се хлъзнеш, и то двойно!
Колко светлина разкрива свободата, ...
Pаковина за скриване 🇧🇬
дива ласка. Гепард - станал коте от чакане.
Тази наша любов, тъй красива - на книга,
два- три мига, с очи избелели, от плакане.
До забрава боли, крият нокти звездите, ...
Разсаждане 🇧🇬
И тази страшна собствена отвесност!
Заслужихме ли нашето страдание?
Мълчи небето. Тегне неизвестност.
Павета - цапардосали кръвта ни ...
Написано с думи от дим нереален 🇧🇬
прибрал съм ги ей тъй, да отлежават.
Откривам в битието си химера,
очите на слепци ме наблюдават,
съвети дават ми безмозъчни нагони, ...
Теле 🇧🇬
и се караха тъй, с часове,
и през тях многократно повтаря:
„Вечно търсиш под вола теле.“
А накрая, поведе ме мама, ...
Моят мъж 🇧🇬
Той е бижу.
Той е всичко.
Песен.
Стон. ...
Колко лесно 🇧🇬
да говорим е чудесно!
Нека и да се посмеем,
та дори да се присмеем,
че е грешното най-грешно, ...
„Малка Богородица...”* 🇧🇬
(вечер в Страната на спомените)
Там горе, дето се вишѝ гората,
бе Родното ми село и Дома –
на три реки го плискаше водата ...
Море 🇧🇬
и да те погледам.
Да ми разкажеш за бурните си дни
и щастливите картини,
които изплуват във главата ти. ...
Преображение...4 🇧🇬
Не-е!... Не е все о́ще Есен,
но не е и вече лято
и като мъгла провесена
не трепери маранята!... ...
Споменът за август 🇧🇬
за мен бе изживяна мъничка мечта..
Бях се молила за Земен рай
и този път съдбата бе на моя страна..
Август е копнеж и увлечение, ...