Проза - авторские юмористические и эротические рассказы, фэнтези и романы

Искам си моята майка! 🇧🇬

Искам си моята майка! Как коя?! Ана Върбева се казва. Ти не си тя! Ох. Ужасно ме боли главата! Водят ме на Скенер, каквото и да значи това. Моята майка... Тя щеше да ме изпрати до училището, но в този момент говореше по телефона с баща ми. Този де. С който искала да се разведе в България, ама още не ...

670301

Проза » Рассказы

2012-02-07T22:15:14+02:00 892

Напролет 🇧🇬

НАПРОЛЕТ
Зима. Студено. Небето беше покрито с големи сиви облаци, през които дневната светлина едва-едва си проправяше път. Бял пухкав сняг полетя към земята. Падаше бавно и безшумно, като прегръщаше всичко по пътя си: полето, къщите, хората. Вятърът, този зимен разбойник, се бе скатал някъде и снеж ...

siaina03

Проза » Рассказы

2012-02-05T22:51:12+02:00 1.1K 2

За какво мечтаят момичетата? 🇧🇬

Веднага след края на вечерята в скъпия ресторант на хотела, той плати на келнера с благороден жест и се изправи. Беше пъргав, енергичен мъж, вече почти белокос, но необичайно красив, с добре поддържано тяло, което сякаш отказваше да се скрие под скъпия, строг костюм. Тя също отмести стола назад и го ...

svdonchev

Проза

2012-02-05T16:29:17+02:00 2.4K 11

Спомени от детството - осма част 🇧🇬

В шести клас през 1954 г. ми купиха акордеон. Мечтаех за пиано, но поради ред причини това не стана. Акордеонът беше нещото, с което се занимавах упорито самостоятелно, защото в Т. тогава нямаше учител и музикална школа. Научих се да свиря по слух песни и мелодии, популярни за времето си. Можех да и ...

yogimax

Проза

2012-02-05T15:43:26+02:00 730 1

Отвъд чертата 🇧🇬

Ангелина пови квасеничета. Полите ú прошумоляха. Закачиха с крайчеца си бузестите лалета и синеоките зюмбюли. Чичо ú Йордан Топала закуцука след нея.
Колчо Джамбажчето, тринадесетгодишното чираче, я погледна крадешком, докато впрягаше воловете в грубата талига. От всички в къщата, тя милееше за хора ...

azura_luna

Проза » Рассказы

2012-02-05T15:38:28+02:00 1.8K 17

Вие сте си едните 🇧🇬

Баба Велика си седеше кротко под старата ябълка до оградата. Имаше видимост към улицата и не пропускаше кой от къде идва и къде отива. От време на време – когато не беше на ясно, високо и откровено питаше. Получаваше отговор, който я успокояваше. Или не получаваше. Това вече не я тревожеше. Майското ...

Ondra

Проза » Рассказы

2012-02-05T15:30:57+02:00 1.5K 8

Споделеност 🇧🇬

Нощта бавно разстилаше своята черна пелерина, с която обгръщаше крехките рамена на Лидия. Тя седеше в едно кресло в тъмната стая и беше вперила очакващ поглед към вратата. Имаше чувството, че стои така цяла вечност, а всъщност бяха изминали само десет минути.
Намираше се в една от стаите на хотел, к ...

tanelia

Проза » Рассказы

2012-02-05T12:44:51+02:00 1.1K 2

14 Февруари: Ще приемеш ли валентинката ми? 🇧🇬

14 Февруари
Част 1: Ще приемеш ли валентинката ми?
Едни празнуваха деня на влюбените, други Трифон Зарезан, а тя празнуваше, че е вторник... Нямаше си приятел, нито пък беше любител на алкохола, затова предпочете да приеме тази дата като една от многото в календара. Сутринта стана в 06:00 ч. Навън б ...

candy_girl_13

Проза » Рассказы

2012-02-05T12:16:34+02:00 921 10

Краят на слепотата(4) 🇧🇬

Четвърта част
1. Мария Хосе
–Виж, Сузана, това как е?-въртеше се Мария Хосе на пети пред журито, т .е .-Емилио и Сузана .-Добре ли ми стои?
–:Прекрасна си!-викнаха двамата едновременно .
–Купувам я. Блузката също. И това .. . ...

Enena

Проза » Повести и романы

2012-02-04T22:56:55+02:00 1.5K 7

С гръб към Неизвестното 🇧🇬

С гръб към Неизвестното
/научно-фантастичен разказ/
Посещавам на светлата памет на моите
родители Искра Тодорова Кърчева и
Иван Стефанов Кърчев, достойнствата и ...

TeodorIvanov

Проза » Фантастика и фэнтези

2012-02-04T22:23:05+02:00 1.3K

Дневник на една влюбена 2 🇧🇬

Няма случайности
Април, 2011
Обичам пролетта, тя е мека, топла и красива. Премахването на дебелите дрехи, това те кара да се чувстваш по-лек и на място, след този кучешки студ. Чаках точно това, времето да се постопли и да се прибера в родния си град. За мое огромно щастие, панаира също беше дошъл, ...

ivetoo90

Проза » Повести и романы

2012-02-04T17:42:56+02:00 1.1K 1

Стъкленият музей 🇧🇬

Нека ви разкажа една история. Едно приключение, което няма да забравя. Дали ще ми повярвате, ако ви кажа историята за стъкления музей, които посетих. Може би трябва първо да ви разкажа историята, а вие сами да прецените! Беше лятото на 1778-а, аз бях само на десет и игрите бяха моето ежедневие. Живе ...

Mon4iii

Проза » Рассказы

2012-02-04T14:49:02+02:00 1.5K 1

Да я създам отново 🇧🇬

Виж какво ще ти кажа: знам, че не съм мъдрец.
Малко изводи съм си направил, малко поуки съм си взел от тоя живот, защото бързах да го живея.
Едно нещо обаче разбрах със сигурност, и то чак сега, когато съм на петдесет и осем.
Че две години споделена любов си струват всичко изживяно. И преди, и след ...

hristam

Проза » Рассказы

2012-02-04T14:19:15+02:00 912 3

Гробището на демоните (1-ва част) 🇧🇬

ужаси
Ето ме сега тук, пред вас, сам и в същото време сред всички, аз, Зуфар Леван Айзахаранашвили, наведен пред белия лист, готов да изповядам своята тежка участ. Много по-лесно би било след като вече направих равносметка на отминалите събития, да обвиня всички външни фактори и да изложа историята ...

donkooooo

Проза » Повести и романы

2012-02-04T11:26:11+02:00 984 6

Язък! 🇧🇬

От известно време си търся работа по обявите в Интернет. Днес седнах да попълня поредния въпросник.
1. Какво знаете за нашата компания?
Абсолютно нищо. Но, ако ме вземете на работа, и кътните ви зъби ще знам.
2. Какви са мотивите Ви да работите точно при нас?
Ами все някъде трябва да си изкарвам хля ...

feia

Проза » Юмористическая

2012-02-04T09:24:46+02:00 2.6K 38

Чико Чиков пенсионер 🇧🇬

Чико Чиков пенсионер
Вече 3 дни нищо не беше ял. Радиаторите бяха студени като ледени шушулки. Стъклата бяха обледенени още от месец декември, когато настъпиха първите студове. До Нова година все още можеше да се живее. Комшиите от горния етаж не бяха спрели парното, та и до Чико достигаше някоя и д ...

gudman

Проза » Рассказы

2012-02-04T01:29:11+02:00 965 2

Моята България 🇧🇬

Моята България
Слънцето се показва над Копрен. Лъчите му проблясват между листата на дърветата и се отразяват в капчиците роса. Недалеч шуми реката, провирайки се между скалите. Земята е влажна. Пътеката се вие към върха все така самотна, а тревата, поникнала по средата ù, вихри своя танц, подгонена ...

just-inlove

Проза » Рассказы

2012-02-04T01:04:53+02:00 1.1K 1

Пламъчето, в което се беше влюбила тя 🇧🇬

Влакът, който преминаваше пред тях, се движеше с невероятна скорост, толкова бързо, че очертанията му се размазваха. Той пак гледаше някъде в пространството, а в погледа му си личаха хилядите мисли, преминаваха като бързите влакове през ума му.
– За какво си мислиш? – попита тя с някаква странна гор ...

Frisco

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-04T00:46:17+02:00 963 1

Размислям се и върху 🇧🇬

Размислям се и върху благотворителността. Тя също е проява на милосърдието. Чрез разбиране, планомерност, далновидност, настойчивост и упоритост, можем да се облагородим. За мен сантименталното състрадание и меката разнеженост спъват ролята на доброто и не може да се върви по пътя на общото благопол ...

mari45

Проза

2012-02-04T00:26:14+02:00 863

Той си отива... 🇧🇬

Поглеждам го и сърцето ми се свива. Спомням си как изглеждаше преди, колко красив беше, а сега се е превърнал в една жалка купчинка. Той не ме вижда, мисля, че не може да разпознае и гласа ми. Не реагира на нищо, освен да отиде да се нахрани и да пие вода. От доста време почти не спи. Последните дни ...

Isaan

Проза » Другие

2012-02-04T00:22:20+02:00 1.1K 1

Кино "Петър Берон" и момичето с жълтата якичка 🇧🇬

Преди седмица с жена ми излязохме от къщи. Рунтавото улично куче ни изпрати до улица ”Нишава”, която беше цялата в бяло. Прекосихме булеварда и навлязохме в Южния парк.
Витоша остана зад гърба ни, огряна от слънцето. Снегът хруптеше под краката ни. Вървяхме и мълчахме. Новите лампи по централната ал ...

lubara

Проза » Рассказы

2012-02-04T00:13:39+02:00 1.3K 4

Свободни места 🇧🇬

С помощта на Ваня Георгиева
- Има ли място? – попита човекът и пъхна пет банкноти по 50 лв. в ръката на Ангел Войнов, нощният пазач на гробищата в град Камбана.
Ангел хвърли един поглед на парите, между които се показваше бележка с написано на нея име, прибра ги в джоба на зеленото си яке и каза:
- ...

The_Crimson_King

Проза » Рассказы

2012-02-04T00:07:45+02:00 1.9K 2

Един досаден ден 🇧🇬

Един досаден ден
Днес старецът ставаше на 91 години, а Велизар – на 16.
„Кофти съвпадение”, си помисли за кой ли път младежът. „Какъв досаден ден!”
Всъщност не беше съвсем зле. Уговорката с баща му беше, че ако иска да си получи суперкомпютъра за рождения ден, трябва да придружи дядо си Велко на сел ...

Раш

Проза » Рассказы

2012-02-03T23:41:51+02:00 2.3K 3

Любовно послание 🇧🇬

След изживения стрес от нелепата смърт на Динко, съм „преразпределен”!
Разместиха графика и групата „стажант – коминджия” – отпадна.
От утре ще бъда към маркшайдерско бюро заедно с хубавата Янка.
Момичето, в което всички момчета сме лудо влюбени!
* ...

Volter

Проза » Рассказы

2012-02-03T23:29:17+02:00 1.7K 2

От вино - мляко 🇧🇬

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

icohim

Проза

2012-02-03T23:27:54+02:00 889 1

Есенна Монтана 🇧🇬

Есенна Монтана
Поглеждайки през прозореца на класната стая, виждам все същите дървета, които украсяват пейзажа около училище, но някак променени. Листата им като че ли остаряват. Вече не е тъй зелено. Дори зеленото почти не се мярка из багрите на дървесните корони. Гледам от топлата стая всички тези ...

just-inlove

Проза » Рассказы

2012-02-03T23:19:04+02:00 1.1K 2

Заговорът 🇧🇬

В определени исторически периоди, Историята е принудена
да влиза в ролята на Слугиня на Политиката. Това става
обикновено при тоталитарните режими на управление.
За съжаление, ЛОША СЛУГИНЯ! Защото не е успявала да
поддържа Господарката си Чиста. От която на свой ред и тя ...

petertpetrov

Проза » Другие

2012-02-03T19:32:34+02:00 940

Кафе с ръж и леблебия 🇧🇬

Не е толкова важно това странно, но по особен начин дъхаво нещо, което някога възрастните са наричали кафе. Не знам, може би е имало и истинско, но бабите от преди 60-70 години обикновено варели тази смеска и го сервирали за кафе.
Та както казах, не ми е думата за това кафе, а за една спретната стар ...

latinka

Проза » Рассказы

2012-02-03T19:09:38+02:00 5.3K 3

Молеха за още 🇧🇬

Давеха се в болката... и молеха за още!
В дълбините търсеха нещо скрито, нещо свое. А въздухът не им достигаше. Слънцето възпламеняваше водите и те се превръщаха в постоянно подклаждани огньове.
Катранени. Кървави.
И всички онея вътре в тях се пържеха – буквално... и красиво. В триумфа свой се губех ...

liubomira97

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-02-03T13:19:22+02:00 1.1K 1 2

Дневник на една влюбена 1 🇧🇬

Заченки на влюбването…
Септември, 2010
Времето беше слънчево. Бяха изминали два дена, откакто се бях прибрала в родния си град. Стоях седнала на една пейка в квартала, чакайки моя близка приятелка от детството Радина, да излезе със сина си който беше на 2 г. Всеки път, когато ги поглеждах, си мислех ...

ivetoo90

Проза » Повести и романы

2012-02-03T13:01:32+02:00 1.2K 1

Моето момче 🇧🇬

Отпреди няколко дни се чувствам като младо момче. Ще правя с един приятел малка книжарничка. Както е казал Джани Родари: ”Ако можех да имам едно магазинче с две полички, бих продавал познайте какво? Надежда, надежда за всички.”
Ще има книжки, ще има икони, малки и големи, ще има сребърни синджирчета ...

lubara

Проза » Рассказы

2012-02-02T12:50:04+02:00 1.3K 11

Сънят 🇧🇬

Сънят
На Знаците
Някога в бъдещето...
Силвия като хипнотизирана наблюдаваше ръсещата се пепел на догарящата клечица, а сълзите й просто капеха. Ароматът връщаше спомените и ги смесваше с живи копнежи и умиращи мечти. Рапсодия на Бочели дълбаеше в раната... От месеци разумът й се противеше и вадеше д ...

zelena

Проза » Рассказы

2012-02-02T12:16:45+02:00 2.2K 41

Фелисия 🇧🇬

Фелисия бе красива. Буйната й грива се развяваше под нежния полъх на южния вятър. Опашката й придаваше неземна фееричност. Денят започваше, а Фелисия бе неспокойна, какво ли щеше да се случи днес? Тя вдигна глава и погледна към небето, сякаш го умоляваше да бъде все така синьо и галещо. Големите й в ...

tanelia

Проза » Рассказы

2012-02-02T11:17:42+02:00 930

Насочвам мисълта си 🇧🇬

Насочвам мисълта си към Християнското милосърдие, което е проява на смирение и скромност. Кой всъщност е истински вярващ? Може би този, който подпомага нуждаещите се. Никога не си въобразява, че го превъзхождат, нито подценява милосърдието си, а още по-малко търси и очаква похвала, благодарност, или ...

mari45

Проза

2012-02-02T10:28:41+02:00 956

Аз... не знам 🇧🇬

Често пъти премисляме ситуации и стигаме до изводи, които ни карат да се замисляме: "Защо?". Често повтаряме грешки, не защото смятаме, че резултатът ще е различен, а защото свикваме с болката, която ни изпълва при поредния провал. И после плачем, страдаме, че отново ни се случва онова, което не вед ...

DarkRider

Проза

2012-02-02T10:19:39+02:00 1.9K 3

14 февруари 🇧🇬

Даже не знам защо го пиша това... И искам ли да ви го разкажа. Аз не обичам да пиша и не умея. Не съм нито писателка, нито поетеса, нито дори учителка по литература. Занимавам се със застраховане – сметки, анализи, оценка на риск, статистика... Скучна работа, бихте казали, вероятно. Дори писма не об ...

iren5

Проза » Рассказы

2012-02-01T12:02:15+02:00 1.7K 3 14

Или разбий ме, или обичай ме! 🇧🇬

Ако можеш да ме обичаш - обичай ме, па макар и мълчаливо. За любов не съм молила никого, няма и да моля никога. Ако можеш да не огорчаваш дните ми - носи ми някаква усмивка, па макар и само с твоето присъствие. Дали е обич, не зная, но от моя страна е обичане - истинско, глупаво, страшно обичане.
Не ...

lility

Проза » Другие

2012-02-01T11:33:32+02:00 1.4K 1

Неизвестни, събрани в едно известно 🇧🇬

Сигурно няма да повярвате на историята, която ще ви разкажа, но ще поема този риск...
Вчера си беше един обикновен делничен ден, понеделник - като всички
понеделници. Знаете, нали - след почивните дни ужасно трудно е човек да се "отлепи" от дома си и да се адаптира към новата работна седмица. Тръгва ...

galiakara

Проза » Рассказы

2012-02-01T11:32:10+02:00 997 4

Съдба - плаваща лодка 🇧🇬

Може би моята съдба е да съм плаваща лодка, която никога не акостира, а нейната безбрежна любов е търсенето, пътят, морето. Скитница във времето. Нереалността на пропуснатите възможности е геният на моя все още ненаписан роман. Не знам колко незаченати деца имам и колко несъстояли се сватби и развод ...

La-magnifique

Проза » Другие

2012-02-01T11:25:20+02:00 933

Етюди: Срещи 2 🇧🇬

Онзи ден пих чай с хора, които съм виждала само на снимка, а за секунди разбраха всичко за мен. Застреляха ме с куп въпроси, жлъчни думи, остри погледи, после ме съживиха с глътки ръчнонабран чай от планината. Благодарихме си, че сме се видели, не обещахме, че пак ще се срещнем. Никой няма да ни нак ...

fibra

Проза » Эпиграммы, миниатюры, афоризмы

2012-01-31T21:01:07+02:00 864