di_t

238 резултата

Орис- 8част

Гайдите писнаха и тъпанът забумтя на мегдана. Младо и старо се стекоха и веселието започна. Първо засвириха ръченица, ситно, ситно стъпваха момите и ергените по такта на мелодията. Разлюляха се ръце към небето, замятаха се глави, крака… После се изви кръшно хоро. Като шарена броеница се ширна навред ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 4

Лесни пари 6 край

Събудих се по обед. Цялото тяло ме болеше. Главата ми пулсира като съдрана сърдечна клапа. Ровя в аптечката и намирам само аспирин. Гълтам два на първо време. Замаян съм. Пускам душа да шурти над главата ми и след студената струя съм по в час. Сега гладът се обажда. Ще изляза да взема нещо за закуск ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
727 3

Лесни пари 5 част

Обърнах се и тогава го видях…ножът замахнат към мен от едър мъж, който се е промъкнал зад гърба ми. В последния миг успях да се извъртя и да вдигна ръцете си към китката му. Хванах го яко и го заизвивах настрани, за да не ме наръга. Той се дърпаше и не пускаше ножа. С другата си свободна ръка ми заб ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
848 3

Лесни пари 4 част

Ужасените и очи гледат право в мен. Замръзнах. Гледам и не вярвам на очите си. Красивата и уста е разпорена от ухо до ухо… Кръвта шурти и се окапва по пода. А моят нож е забит дълбоко в гърлото и. Това ми дойде като гръм от ясно небе…Само преди половин час Олга си беше жива и здрава. Какво по дяволи ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 1 4

Лесни пари 3 част

Грабнах пак бинокъла и се скрих зад един храст. Вече ми писна да дебна, очите ме заболяват от взиране. Нищо не се вижда. Щорите са пуснати и няма движение отвън. Ехеее…вътре сто на сто има движение…развиват някаква дейност де, иначе защо Олга ще идва до тук. По едно време реших да видя дали е заключ ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.6K 1 10

Пътуването

Лежах в болничната стая и чаках да мине визитацията. Около мен всичко е бяло, толкова бяло и стерилно, че тръпки ме побиват. За утре е планирана операция на главата ми, по-точно на мозъка. Ако кажа, че не ме е страх, ще излъжа… Страх ме е толкова много, че като пипалата на паяк страхът пълзи по мен, ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.5K 1 6

Изчезването на Нина

Нина хапна надве-натри. Не я сдържаше на едно място.
- Хайде, изпий си и сока - мама седеше на масата и въртеше пръст по телефона си, но и хвърляше по едно око.
Томи бъркаше в купата и ядеше усърдно зърнената си закуска. Нина надигна чашата с портокалов сок, изпи го бързо, грабна куклата си и стана ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.6K 1 29

Орис 7

Мирко намери четирима за тази работа. По изгрев слънце три каруци тръгнаха към планината. Зелено и росно, свежо и тихо…Планината не беше се пробудила още от прегръдката на нощта. Трополяха колелата по пътя, а той се виеше нагоре и нагоре. До извора на Пъргавица ще стигнат. Запряха каруците и подхван ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 1 7

Лесни пари 2 част

- Баща ми лежи у дома. Наели са медицинска сестра да се грижи за него. На морфин е. Олга също живее в къщата, но си продължава живота и чака стария да издъхне, за да пипне паричките и имотите му. Ще ти дам адреса. Олга трябва да изчезне, нещастен случай ли, не знам и аз какво ще и се случи… ти избир ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
851 1 5

Орис 6

Кина и Славка стояха на пейката в двора и гледаха котката. Котката се беше окотила и три малки топки се бяха прилепили до майката.
- Олее..ле…какви сладички пухчета - Славка гледаше с умиление котенцата.
Кина отиде и взе две от тях. Даде едното на дружката си, другото за нея и ги замилваха.
Чуха щър ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 5

Лесни пари 1 част

Както и да го погледнеш си беше чиста случайност да стоя в този бар, в този град, да си пия питието и да ми се струпат хиляди неща.
Надигам ледено студената бира и изпитвам удоволствие да бълбука в гърлото ми. Бутилката е изпотена и аз я държа нежно с пръстите си. Мятам един поглед на телевизора, къ ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1K 3 8

Орис 5

Дойде пролетта, първо пристъпваше плахо и боязливо като крачетата на малко дете. Постепенно стана уверена и силна, омайна с цветна прелест. Пъпките на дърветата се събудиха след дългата зима и зелените им листенца отвориха очи. Въздухът си насити на аромати, дните ставаха дълги и хубави. Снеговете с ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
2K 2 8

Сянката 12

Мъжът, на който се обади Антоан причака Боб на паркинга на ниво В. Преди два часа изпрати едно хлапе да счупи камерата и сега всичко беше наред. Той тихо се промъкна зад Боб и даже не го изчака да си отвори колата. Халоса го с един здрав удар и Боб се свлече. Мъжът го издърпа, залепи му устата с тик ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 2 6

Орис 4

Около софрата се събра цялата челяд. Антон и по-малките му братя - Добри и Петър бяха гладни и ядяха бързо . Яхнията от кокошка с мерудии ухаеше сладко и те загребваха с лъжиците и топяха залъците си в нея. В една купа имаше трушия от зелени домати, чушки и моркови. Погачата бързо се преполови, но и ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.6K 4 7

Орис 3

Зимата се развихри като лудетина, отвързана от пояса си. Беснееше, танцуваше, завърташе се в стихията си. Първо засвири вятър, студен и силен. Виеше хорото си като на празник. Фъртуната после омаля и отпусна силата си. Като се наигра вятърът, заваляха едри снежинки. Прозрачни, чисти и бляскави като ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.4K 3 3

Сянката 11

Оставих водата да се стича по мен във ваната и да се поизмия. Чашата, която хвърли по мен Боб беше натъртила слепоочието ми и сега се издуваше издайнически. Юмруците, които отнесох в ребрата и стомаха не се виждаха ако съм с дрехи. Горещата вода започна да ми щипе по кожата. Изправих се бавно и изля ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 1 4

Орис 2

На другия ден погребаха Станой. Каруцата с ковчега подрънкваше глухо по прашните улици, а кобилката смълчана преплиташе крака, сякаш и тя разбра какво е станало със стопанина и. Вела вървеше с малкото селяни след каруцата. Баба Параскева, комшийката и беше редом с нея и я подкрепяше в мъката и. Кога ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.8K 6 15

Сянката 10

Разговорът беше неизбежен и щеше да го изкарам извън нерви. Освен това още не знаех какво ме чака, но сигурно нямаше да е цветя и рози. Влязох в банята и написах едно съобщение на Сара, че ще се разправям с Боб и ако не се появя утре да съобщи в полицията. Взех предпазни мерки.
Боб се къпеше и подсв ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
981 2 4

Орис 1

От два месеца не падна и капка дъжд. Господ се подсмихваше от високо и гледаше сеира на грешниците, дето не зачитаха повелите му. Селяните сториха голям грях и сега се пържеха като в ада. Огън и жупел се сипеше от небето, ни едно облаче не се показа, ни ветрец да повее. Имаше едно момче Ивко в селот ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.9K 2 7

Сянката 9

Пробудих се за нов живот. Чувствувах се като оздравяла след тежка болест. Любовта ми даде крила, дори да звучи като изтъркано клише. Сърцето ми се отвори за Антоан. Чаках с нетърпение да се видя с него и да изживея няколко часа на любов. Следобедите ни бяха нашата тайна… и моят грях. Беше вълнуващо ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1K 2 3

Сянката 8

Приближих се до сепарето и леко си докоснахме ръцете с Антоан за поздрав.
- Е, госпожо Аарон, как сте?
- Благодаря, ок съм. А вие господин Бандерас?
Антоан се захили гръмогласно и зъбите му се белнаха. Усмивката и смехът му са заразителни. И аз прихнах.
- На Бандерас ли ти приличам? Ехеее…поласкан съм. ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
943 3

Сянката 7

Оглеждах се за последно в огледалото и сложих малко гланц на устните си. Косата ми беше пораснала и падаше тежко върху рамената ми. Кичурите с меден цвят леко се полюшкваха под гребена. Сресах се бавно и си мислех за Антоан. Бях решила да отида при него. Ще хапнем в едно ресторантче за обяд. И после ...
di_t
di_t
Проза » Писма
1.1K 1

Сянката 6

Беше началото на декември. Семейният ти живот беше спокоен. Без инциденти. Боб беше горд с това, че има красива съпруга. Хубава двойка, от където и да погледнеш - преуспял богаташ с млада секси жена. Придружавах го навсякъде и го виждах как му е приятно, че очите на мъжете им изтичат по мен. Започна ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 11

Сянката 5

Оставих маратонките под седалката на колата и я паркирах на една пресечка преди хотела. Влязох и видях Боб с питие в ръка на лоби бара. Усмихнах му се зашеметяващо и пристъпих към него. Той беше весел. Нали нещата с жените се нареждаха. Хареса новата ми рокля и ме целуна като седнах до него.
- Лия, ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
994 1 9

Сянката 4

Не спах добре. Въртях се на ляво, на дясно. Не исках да се докосвам до Боб. Свивах се на кравай като бито куче. Устната ме болеше, но не се поду заради бързата ми намеса с лед. Боляха ме гърдите, бедрата, всичко…Слънцето изгряваше над хоризонта, а не ми се ставаше от леглото. Как ще се разправяме дн ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 1 5

Сянката 3

Хотелът беше на първа линия до океана. Да си в „Риц“ на Кайманите беше чудесно. Щях да подсвирна с уста, но се въздържах от тази бурна радост. Все пак бях госпожа Лия Аарон от една седмица и трябва да бъда сдържана и да не се показвам като някой тинейджър.Меденият месец щеше да бъде уникален и вълну ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 3

Сянката 2 част

Снощи бяхме в ресторанта, когато имах някакво предчувствие за нещо значимо. А то какво било…След вечеря се прибрахме в хотелската стая, която бяхме наели за уикенда. Влязох в банята да се освежа. Горещата вана миришеше чудесно на лавандулов цвят, примесен с ванилия. Потопих се. Бях затворила очи. Не ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.1K 1 6

Сянката 1част

В колата не е много удобно. Особено ако бездействуваш и стоиш няколко часа. Гледах с нетърпение часовника. Стрелките му сякаш са се застопорили и не мърдаха. Стоях и въртях телефона, за да убия малко от времето. Знам ли колко ще се проточат нещата…Боб ми плати предварително, за да свърша това. Парит ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.3K 3

Последен шанс 15

Фарадо Мануел стоеше на дивана и разказваше на Селина и Рамон:
– Сега вече може да отдъхнете. Инес е в болницата на рутинен преглед. Нищо и няма. Не са я малтретирали. Двама младежи случайно са я намерили в порутена сграда извън Тихуана. Отишли да рисуват с графити по стената. Имала е късмет, защото ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 1 11

Последен шанс 14

Влакът се движеше по разписание. Леон се оглеждаше и вече виждаше светлината му. Ето наближава завоя и намалява скоростта. Звънна и бързо.
- Излез в коридора до вратата и щом ти кажа хвърли чантата. Ще ти светна с фенер.
Селина се промуши бързо в коридора. Застана до вратата и зачака.
- Сега. Хвърля ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
760 2 5

Последен шанс 13

Леон отключи вратата. Малката беше яла. Сега и донесе още храна. Бисквити, плодове, чипс, сандвичи. Де да знае какво да и купи? И още вода. За да има храна за два-три дни. Взе кофата и тръгна да я изхвърля навън. Как вонеше… Добре, че не гъква и не се сополиви. Най - мрази пищене…
Но остана ден до г ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
757 1 6

Последен шанс 12

Нощта мина бавно. Къщата беше тиха. Нямаше смях, бърборене, тропане на крака, хлопане на врати, шумове от банята. Тихо. Какво е домът без Инес? Празен. Пуст. Като душата ми...Стените сякаш ме притискат от всички страни. Никой не звънна. Нито от полицията, нито от похитителите. Свих се на дивана, до ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 2 2

Омая

Слънцето прежуряше и всичко наоколо се беше изпокрило на сянка. На небето не се виждаше ни едно облаче. Светлин излезе от дюкяна и седна под лозницата да хапне обяда, който беше приготвила сестра му. В ковачницата по това лятно време ставаше ад. От огнището излизаше огнена жега, жаравата тлееше до я ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.8K 1 15

Последен шанс 11

Инес е изчезнала… Вървях към дома ни и звънях по пътя на Рамон. Обърках му номера от притеснение и най-накрая се свързах с него. Той ме успокояваше, че може да се е отбила при някое приятелче и да чакам. Скоро Рамон пристигна. Аз повторих историята, че е тръгнала до магазина, но не е стигнала до там ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
636 2 2

Последен шанс – 10

Когато таксито зави по нашата улица и спря пред моя дом вече се радвах, че се прибирам. Рамон ми помогна да сляза от колата и като се подпирах на него се добрах до дома. На вратата беше изскочила Инес, а след нея Алда и Рафаел. Вътре ухаеше на вкусна супа и цветя. Не можех да не позная мирисът на ор ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
1.2K 1 3

Последен шанс − 9

Вече виждах, че Инес се оправя добре с любопитството на хората и хем ми стана смешно, хем ми стана срамно, че е доста устата…Трябва да поговоря с нея. Тръгнахме си, но обещахме, че ще наминем пак. Казах му да ми звънне ако има нужда от нещо.
Имахме седем дни преди операцията. Смятах да прекараме кол ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
726 2 7

Аз и Веска - 3

Поседяхме неколко дни брат, ама ние сме си щурави. Не ни свърташе на едно място. В туй село, не е като в града – пълна скука. Босът ни търсеше и трябваше да кротуваме. Да … ама не - фанахме се да къртим една баня, да свържем мивката с канала и да лепим плочки. Въртим си бизнес. С Дечо пак сме си в е ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
531

Последен шанс − 8

− Прибрах се у дома ни жива, ни умряла. Беше привечер. Взех Инес от съседите и излязохме на верандата. Инес беше вече вечеряла, а аз не бях слагала нищо в устата през деня. Имаше супа от вчера, така че си сложих в една купа да хапна. Преглъщах бавно. Бях гладна, но не усещах никакъв вкус. Нарязах пл ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
779 1 7

Последен шанс 7

Наведох се към мъжа. Беше се свил и охкаше. Огледах го. Нямаше кръв. Олекна ми…
- Сеньор, сеньор! Как сте?
Той ме погледна ядосано. Много яростно…но мълчеше.
- Много съжалявам, сеньор…много… Дайте да Ви помогна ако можете да се изправите. Ще Ви заведа в клиниката.
Подхванах го под мишниците и той ка ...
di_t
di_t
Проза » Разкази
688 4

Последен шанс шеста част

Думите на Инес ми заседнаха в гърлото. Не можех да
преглътна, нито да кажа дума. Толкова истински… Това малко дяволче
можеше да ми разтупти сърцето. Като кажеше нещо такова, се
смайвах. Господи, какъв късмет имах с нея!
Утрото настъпи и не можех да отлагам повече. Оставих Инес ...
di_t
di_t
Проза
746 1 12