gastanieda (Деница Красимирова)

Дълг към нашата страна

Когато облак легне над Пирина
и тътен гръмко хълма огласи,
напомнят ни, че там високо има
едни души на бродници бойци.
Те дадоха сърцата си да има ...

gastanieda

Поезия » Гражданска, Оди и поеми

2020-10-18T14:51:11+03:00 1.1K 1

Селото

(На село Косово, най-любимото ми място на света)
Липсва ми оная поляна
От която откъсвах цветята.
Липсва ми къщата – вече я няма.
Не гълчат и не скачат децата. ...

gastanieda

Поезия » Гражданска

2018-03-03T20:55:05+02:00 1.5K 2 4

На лицемерите...

На лицемерите...
Аз съм такава - наивна, добричка...
и често ме лъжат за много неща.
Но днеска нарочно заставам пред всички
и щЕ им припомня аз всяка лъжа. ...

gastanieda

Поезия » Гражданска

2015-01-28T07:35:14+02:00 898 1

Недей да ми казваш

Не, не ми казвай, моя любов -
аз си го знаех в самото начало.
Моята обич за теб е затвор
и ти ще си тръгнеш, не ще да останеш.
Недей ми го казва, моя любов - ...

gastanieda

Поезия

2012-04-02T11:45:00+03:00 1.1K 2

Някой ден, далече

И аз ще си отида някой ден!
Уви, не мога да ти обещая
да бъдеш винаги със мен -
аз сигурно сама ще сложа края.
Не искам да ме гледаш със очи, ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2012-01-31T16:57:47+02:00 1.4K 1 4

Вече за кога?...

Бих... но вече за кога А бих се върнала сълзите да изтрия и бих поплакала със тебе до зори... Но късно е сега да бъдем "ние" и късно е след ужаса да сме добри. И бих се вглеждала във тебе до припадък, и бих поела твоята вина, и бих издигнала подпори от упадък, но няма време все да съм добра. И бих п ...

gastanieda

Поезия

2012-01-06T13:38:37+02:00 997 2

Виждах повече обич отколкото имаш

Мислех, че ти си различен със всички,
не зная и как се излъгах жестоко.
Може би аз те разбирах различно...
(а ти си отблъсквал приятели много).
Другите вярваха в тебе, че има ...

gastanieda

Поезия

2011-10-15T21:10:13+03:00 924 3

Лошото в себе си събрах го

Знам какво е да си гара
и чужди влакове да я пресичат.
Релсите се губят във безкрая,
а пътищата вечно криволичат.
Знам какво е да си празен - ...

gastanieda

Поезия

2011-06-02T20:40:34+03:00 1.1K 1

Имаше...

Имаше дни, когато те исках,
а тебе те нямаше вечно до мен.
Имаше дни, когато ти липсвах,
а аз бях до тебе, близо съвсем.
Имаше дни, когато те страдах ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2011-03-12T17:51:09+02:00 1.2K 1

Когато ще е късно

Някой ден ще искам да те видя,
когато ще е късно да съм същата.
От очите ми ще потекат сълзите
за спомена, към който няма връщане.
Ще те повикам, а пък ти ще си далече, ...

gastanieda

Поезия

2011-03-06T21:22:47+02:00 953 1

Глухарче

Едно дете на пътя срещнах,
а то подаде ми глухарче –
това дете, тъй мило и сърдечно...
Дали ако замина, то ще плаче?
Глухарчето се разпиля и само клечка ...

gastanieda

Поезия

2011-03-05T14:01:36+02:00 1.6K 2

Въздишките...

Какъв е смисълът да кътаме беззвучия,
когато от душата ни отронва се въздишка?
И не е много – вятърът отнася я,
въздишката ни се стопява и е нищо.
Но когато прогърми в самотните ни нощи, ...

gastanieda

Поезия

2011-01-22T00:19:15+02:00 933 1

Най-трудното "Обичам!"

А толкова лесно щеше да бъде
всеки да тръгне в различна посока.
Да помислим за малко, но не да се върнем,
през лесния път да прекрачим живота.
А ние се спряхме и стреляхме с думи, ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2010-12-05T13:32:10+02:00 1.1K 2

За постоянството и промените

Имаше хора, които обичах
по-силно от всичко на тази земя.
Имаше думи, които изричах
непремерено, бързо. Сега се виня.
Имах мечти, които не следвах - ...

gastanieda

Поезия

2010-11-23T21:59:26+02:00 924 3

Цената

Колко струва красотата,
дето искаме да съхраним?
Толкова ли е цената,
колкото си позволим?
Колко струва любовта ни, ...

gastanieda

Поезия

2010-11-14T13:58:41+02:00 950 1

Проклятие

Проклет да си и ти, и любовта ти
фалшива, дето се загнезди в мен!
Кажи, загриза ли те съвестта ти,
остави ли те тъжен и сломен?
Проклети да са мислите, които ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2010-11-13T22:05:08+02:00 883 4

Не искам нищо друго

Не искам нищо друго
Искам я, душата си, обратно!
Ти я взе, когато си замина,
разхвърли в мене всичко безобразно,
остави ме - жестока, несломима. ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2010-10-31T14:11:29+02:00 1.2K 4

За чуждите по-малко ни боли

За чуждите по-малко ни боли
Искаме да бъдем непознати,
не вярваме на другите съвсем.
Пазим ги от раните сърцата,
наши са, не щем да ги дадем. ...

gastanieda

Поезия

2010-10-30T22:43:06+03:00 1K 1

За удара бъди готов!

За удара бъди готов!
Ранил си ги сърцето и душата,
удари ги с измами и лъжи.
И в тях остава белег, безвъзвратно,
сега кървят и нека ти тежи! ...

gastanieda

Поезия

2010-10-29T22:24:57+03:00 950 7

В болката се раждат стиховете

В болката се раждат стиховете
Изстрадала съм всяка своя дума,
не съм се жалвала, не съм се примирила.
Оставам себе си, не искам да съм друга,
да бъда силна – затова съм се родила. ...

gastanieda

Поезия

2010-10-25T20:46:00+03:00 1.2K 7

Без щастие можем, но не без душа

Без щастие можем, но не без душа
Да те обичам означава да губя
по малко от себе си всяка минута.
Ако искаш, не слушай, навярно е грубо,
че само със истини днес съм обута. ...

gastanieda

Поезия

2010-10-20T09:42:17+03:00 1.5K 4

Банално за приятелите

Те са до нас, когато ни трябват
със нас да поплачат във дни на тъга.
Душù да се късат, сърца да догарят -
те са до нас - желязна ръка.
Когато се свиваме в тихите Ъгли ...

gastanieda

Поезия

2010-09-20T12:07:33+03:00 1.1K 7

Мечтите сменят свойта посока

Малките момичета често мечтаят
за замъци, принцове в златни одежди.
Сънуват карети, измислят си края,
на него възлагат свойте надежди.
Но принцът се скрива в първите бръчки ...

gastanieda

Поезия

2010-09-17T23:24:52+03:00 918 2

Хищници и стада

Хората делят се на два типа:
едните се стремят към съвършенство,
другите се крият в какавида
и опорочават я надеждата.
Животът ме научи да съм хищник, ...

gastanieda

Поезия

2010-09-15T22:26:36+03:00 954 2

Такъв го обичам

Той е такъв, такъв го обичам -
не казва понякога истински "мила".
Когато го хвана, наивно отрича,
когато се скараме, уж си отива.
Понякога хвърля обувките вкъщи, ...

gastanieda

Поезия

2010-09-14T20:54:47+03:00 1.2K 4

Моята стъпка нагоре

Моята стъпка нагоре
Тя е моята стъпка нагоре,
радостта на живота ми, мойто момиче,
отворени пътища, светли простори,
моето право да кажа: "Обичам!" ...

gastanieda

Поезия

2010-09-11T09:08:01+03:00 6.4K 2 11

При раздялата

Когато те няма, небето проплаква,
гърми като къща, взривена с експлозия.
Нечии сенки навън се прокрадват,
светът се затваря в черупка и грозен е.
Первазите трупат години в праха си, ...

gastanieda

Поезия

2010-07-11T14:59:11+03:00 1.5K 3

Това, за което си струва

Има неща, за които си струва
да плачеш понякога с едри сълзи.
Болки, които сърцето диктува,
рани, които до края търпим.
Има неща, без които не можем ...

gastanieda

Поезия

2010-06-13T21:09:45+03:00 1K 4

Приятел, да ни погребе

Посвещава се на всички, които имат домашни любимци!
Къщата е празна откъм чувства,
а беше някога щастлива тя.
Но няма хора, никой не закусва,
не се отваря входната врата. ...

gastanieda

Поезия

2010-05-09T19:38:01+03:00 1.1K 4

Единствено ъглите топлят

Ъглите в мойта къща
помнят
отминали мечти,
сълзи пропуснати
и болка. ...

gastanieda

Поезия

2010-05-08T19:38:53+03:00 921 3

Огледало с две страни

Не казвай, че стига едно огледало
да ме видиш каквато съм вътрешно аз.
Доброто и злото се блъскат със ярост,
идват, сбогуват се час подир час.
В едната половина, в това огледало ...

gastanieda

Поезия

2010-05-07T11:09:28+03:00 951 2

Нещата, без които ще умра

В живота си обичах три неща
(съдбата пожела да ми ги вземе).
Обичах татко, музиката, любовта -
и трите ги изгубих преди време.
Баща ми беше болен и замина, ...

gastanieda

Поезия

2010-05-06T16:21:39+03:00 985 7

За прикритите убийства

Беше в стаята - студена, тиха,
готвеше се да вечеря сам.
Стъпките на някой се протриха,
но не се притече никой - беше сам.
Стената запечата образа едва ...

gastanieda

Поезия

2010-05-05T14:23:47+03:00 858

Последното чувство към живота

Не съм се питала защо съм се родила,
дали пък късно или скоро ще умра.
Не знам с какво и кой съм наранила,
дали пък честна с всички съм била.
Не съм помисляла да пресека напряко, ...

gastanieda

Поезия

2010-05-04T10:41:44+03:00 861 2

Колко болка?!

Когато си решил да си отидеш,
аз няма да те спра, не ще заплача.
Ще те оставя покрай мен да минеш,
ще гледам както смъртника - палача.
Когато си със нея и си мислиш, ...

gastanieda

Поезия

2010-05-02T20:31:42+03:00 1K 1

С вяра в хората

С вяра в хората
С вяра в хората раздадох си душата,
не помислих колко ще ми струва.
Раздавах я без милост - тя, горката,
на щастлива трябваше да се преструва. ...

gastanieda

Поезия

2010-04-28T19:30:22+03:00 1K 1

Остава малко и ще бъдем свършени

Не си наливайте омраза
в душите си! И там навярно
ще връхлети като зараза
и вместо ручей, ще направи кално.
Не си измисляйте сърдечност, ...

gastanieda

Поезия » Гражданска

2010-02-13T20:40:26+02:00 889 1

Животът е Голгота

Потърсих дума подходяща -
така да нарека живота.
Римувах го със дом, със къща,
така и не разбрах урока.
И в къщата смъртта прониква, ...

gastanieda

Поезия » Философска

2010-01-22T12:50:26+02:00 945 1

Самотата е като овала на халката

Живяхме с теб живота по принуда,
обичахме и двамата да ни е трудно.
Не осъзнавахме, че вършим лудост,
за преструвките животът ни го върна.
И късно е сега да се завърнем ...

gastanieda

Поезия

2009-10-26T02:33:31+02:00 1.3K 4

Двете половини на душата

Душата си на две разцепих
и орязах двете ù половини.
Едната част на тебе я отдадох,
не се замислих, че ще я подминеш.
А останалата част оставих, ...

gastanieda

Поезия » Любовна

2009-09-30T17:21:54+03:00 1K 2