icohim (Христо Стоянов) - Произведения

Доган - глава тридесет и трета - Нощта на белите чалми

Манастирът на Папаз дере беше твърде тих тази вечер. Не се чуваха никакви шумове, нищо, което да е различно от обичайните кротки вечери. Отчетата отдавна си бяха легнали по килиите, дори отец Методий, който обикновено разнасяше интриги вечерно време. Димитраки беше заключил отрано портите по нарежда ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-09-03T01:24:19+03:00 1.3K 3

Доган - глава тридесет и втора - Аерат-аерал

Картал махала бе от онези тихи местенца, в които човек можеше да загърби всички свои проблеми и до остави душата си да почива. Но за съжаление махалата с високите каменни къщи не бе курортен комплекс, а зорко охранявана територия. Северите не искаха никой да им се бърка във вътрешните дела и в махал ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-09-02T00:17:45+03:00 1.2K 1

Доган - глава тридесет и първа - След пожара

Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-09-01T04:06:07+03:00 1.1K

Доган - дескрипция шеста - Северите

В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-31T01:37:12+03:00 1.1K

Доган - ретроспекция трета - Захапката на спомените

Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...

icohim

Проза

2012-08-30T02:45:34+03:00 1.3K

Доган - глава тридесета - И отново в кръчмата

Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-29T11:04:11+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и девета - Пак в кръчмата

Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-28T10:13:34+03:00 1.2K

Доган - глава двадесет и осма - Вторият сън на хаджията

Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-26T19:21:09+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и седма - Дом на оси

Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-25T10:22:49+03:00 992

Доган - глава двадесет и шеста - Да отвориш очи

Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-24T11:16:28+03:00 989

Доган - дескрипция пета - Нивите

Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-23T09:32:37+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и пета - Гласът на мюезина

Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-21T10:38:09+03:00 1.4K 1

Доган - глава двадесет и четвърта - Гергьовден

Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-19T11:25:05+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и трета - Ведат кайве

На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-18T10:42:06+03:00 1.1K

Доган - глава двадесет и втора - Първородният грях

Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-17T11:42:10+03:00 936

Доган - глава двадесет и първа - Блудният син

Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-16T10:06:41+03:00 1.1K

Доган - дескрипция четвърта - Мюсюлманите

Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-14T10:45:05+03:00 1K

Доган - ретроспекция втора - Брадвата на миналото

Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-13T09:49:25+03:00 975

Доган - глава двадесета - Втора капка кръв (Великден)

Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-11T14:02:35+03:00 1.2K

Доган - глава деветнадесета - Спасена в нощта

Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-10T18:17:53+03:00 1K

Доган - глава осемнадесета - Изпъдени

Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-09T11:29:35+03:00 1.1K

Доган - глава седемнадесета - Строежът

Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-08T16:10:11+03:00 1.1K

Доган - глава шестнадесета - Идването на митрополит Дамаскин

Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-07T11:42:14+03:00 1K 2

Доган - дескрипция трета - Църквите

Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-08-05T13:30:04+03:00 1.1K

Сонетично... за нея

Понякога оставам без думи,
вледенен със самотна душа.
Сърцето ми пак неразумно е…
Във очите ми пада нощта…
Неразбран, аз броя часовете, ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-08-04T10:17:29+03:00 1K 3

David Coverdale - The Last Note of Freedom

The Last Note of Freedom
Here I am, burnin' man,
Singing the song of my open soul.
Will time pass me?
All my dreams a heaven knows. ...

icohim

Преводи » Песен, от Английски

2012-08-03T19:14:16+03:00 5K 2

Вампири

Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...

icohim

Проза » Разкази

2012-07-24T21:57:06+03:00 1.2K

Споделено

Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-07-20T11:23:18+03:00 1K 3

Тежко, юлско

Септември никога не ще да бъде май!
Той винаги ще е безкрайно буреносен,
щом приказките не разказват се докрай
във върлите обятия на северната песен!...
Сълзи солени изгрева обагря в жълто! ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-07-15T12:58:18+03:00 759 2

Цветове от праскови

В нощта изгарят цветове от праскови…
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали, ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-07-08T12:36:11+03:00 1.1K 1 4

На В...

За онази незабравима, пълнолунна, първоюлска нощ...
Красива нощ, омайна и безумна…
Безумна среща под пълната луна…
Луна, удавена във хилядите чувства…
Чувства от екстаз във вечерта… ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-07-05T22:34:48+03:00 640 1

Терминология на забравената обич

Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-06-26T23:59:30+03:00 683 2

Ето, Любов, отново душата си давам

Когато бялото облича се във черно,
и слънцето нарича себе си луна…
Когато погледът е пак високомерен,
и потъпкана е старата душа…
Тогава пак пред погледа на Йорик ...

icohim

Поезия

2012-05-19T02:33:47+03:00 690 2

Ти вярваш ли?

Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-05-15T10:53:26+03:00 815 2

Silver eternity (Сребърна вечност)

Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...

icohim

Поезия » Любовна

2012-04-07T10:58:23+03:00 671

Моя малка сеньорита

Гушни ме, моя малка сеньорита,
в обятията си топли, кестеняви
и помни, че мойте мисли те обичат,
облечени в пространство от лилаво!...
И дишай тежко, може би екстазно, ...

icohim

Поезия

2012-04-06T00:10:09+03:00 733 2

Гневно

Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...

icohim

Поезия

2012-03-16T03:32:57+02:00 685 4

От вино - мляко

Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...

icohim

Проза

2012-02-03T23:27:54+02:00 868 1

Доган - глава петнадесета - Връбница

Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...

icohim

Проза » Повести и романи

2012-01-03T18:03:35+02:00 767 1

Аметистово

Самотата се лекува единствено с любов!
(Хр.П.Стоянов)
По парапет студен ръката ми минава
и сякаш стопля вледенения метал,
и върху снега отпечатък от ръка остава. ...

icohim

Поезия » Любовна

2011-12-31T12:08:34+02:00 1.1K 7