icohim
180 резултата
Бяха останали толкова много трупове след стихията. Сякаш земята, сякаш Всевишния ги искаше за себе си. Всичко беше като след заколение. Все едно бе настъпил адът. Трудно можеше да се вижда сред целият този дим и сажди. Те лютяха на очите. Лютяха и ги затваряха нарочно сякаш, за да не могат да видят ...
806
В Папаз дере хората не се различаваха само по религията и по вярата си. Пъстротата на етносите се дължеше повече на изборът, който хората правеха, а не толкова на разума и писаните религиозни канони. В това отношение бе важно, не какво изповядваш, а колко си свободен духом. И това дали си обременен ...
848
Валеше като из ведро. Толкова хубаво, толкова нежно. Не приплескваше нито пръстта, нито чакъла по пътищата. Все едно се бяха разплакали облаците. Тихо и спокойно. Беше и светло, дори озаряваше деня повече, отколкото от други облачни дни. Дъждът ту се усилваше, ту намаляше като създаваше една привидн ...
1022
Леина яздеше много бързо, колкото е възможно да бяга един вълкодав. А нейният вълкодав не беше обикновен, беше млад и силен, точно като нея. Сега тя трябваше да стигне до селото. Трябваше да предупреди арендаторите.
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...
След като изведоха Сюлейман ефенди, глъчката в кръчмата бе също толкова силна и непр ...
872
Кръчмата в Папаз дере събираше всякакви характери. На много хора обаче не им правеше впечатление кой влиза и излиза, при положение, че бяха потънали дълбоко в своя разговор или питие. Да не говорим за постоянните игри на белот и табла, които дори развличаха по-голямата част от посетителите. И така ц ...
913
Хаджи Исмаил стоеше седнал на болничното легло и гледаше през прозореца в клоните на жълтата череша. Фигурките, които узрелите късно плодове правеха на фона на обедното слънце, създаваха впечатление за унилост и на хаджията му се приспиваше. Още повече, че беше отново топло. Краят на юни водеше със ...
829
Бащиният дом е местенцето, в което всеки има място, независимо от неговото провинение. Той е последният пристан, в който тежко ранената душа може да си отдъхне, поне за малко преди поредния сблъсък със силите, които я тласкат с изпепеляващ натиск. Твърде високи са дуварите на истинския дом за тези с ...
760
Да гледаш и да можеш да видиш през очите на другите бе богатство, което малцина хора притежава в днешния свят. Но да можеш да видиш през собствените очи, по начин, по който в действителност се случват събитията бе дори по-голямо богатство. Защото да виждаш себе си означава, да си пораснал, да можеш ...
744
Земята даваше своите плодове на хората. И те даваха своя труд като се грижеха за нея. Пазеха я. Земята бе по-голямо благо и от парите. Защото не бе преходна като тях. Лошото идваше, когато хората започнаха да оценяват земята в пари. Земята на собствените си деди, на предците си. Те не можеха да разб ...
863
Слънцето беше в най-високата точка на небосвода. Беше горещо, прекалено горещо за май. И дори след вчерашния гергьовски дъжд, беше и задушно. Старите хора казваха, че при такива случаи градушката „няма да чака много, много”. Мурад бей махала обикновено по обед беше шумно местенце, тъй като хората се ...
1113
1
Пшеничните ниви на Папаз дере вече бяха онзи красив зелен фон, който художниците често избираха за далечината на своите картини. И не заради нюансите на зеленото, които бяха хиляди, а просто защото пшеничната нива символизираше труда и плодородието. Нямаше крайче в землището на Черква, което да не б ...
826
На центъра на Папаз дере, или както се казваше „баш на пъпа му”, се простираха няколко реда масички и столчета, които очертаваха едно своеобразно площадче от кафенета. Те за щастие не бяха едно или две, а цели пет и бяха собственост на най-големите шмекери и диванета на селото. Бяха намерили своята ...
885
Любовта е едно от най-великите чувства, за което понякога и думите на хората не биха стигнали. Особено когато става дума за любов, която трудно може да бъде осъществено. Такива моменти, в които на влюбените души се пречеше да се обичат, често ставаха причина, за раздели и остри думи. Когато обаче, н ...
711
Най-ценното нещо в живота на хората със сигурност бе техния живот. Но едва ли имаше много по планетата, които го съзнаваха. Да успееш да оцениш факта, че животът не е твоя собственост и че ти е подарен, било то от съдбата или от Бог, беше разкритие на малцина. Не че хората не можеха да го направят, ...
805
Папаз дере бе наистина сбор от най-различни характери. Това си личеше още с посрещането на всеки един, който бе чужд за селото. Но най-вече палитра. Пъстра палитра от разнообразие от вярвания. Не само религията беше различна. Дори хора с еднаква религия бяха свободни да избират, в какво точно да пов ...
776
Действието се развива единадесет години преди началото на повествованието
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...
Папаз дере очароваше със своята природна красота. Естествено това привличаше страшно много туристи през летните месеци. Разбира се много можеха да кажат само хората от селото, т.като мащабността на големите курортни комплекси ...
736
Великден бе един от най-големите и почитани християнски празници в Папаз дере. Особено тук, високо в планината, където цивилизацията и нейните високи технологии, нямаха особено думата, празниците бяха истинско щастие, а всеки намираше място за своята радост. Почитането на Възкресението Христово от х ...
891
Нощта в планината беше винаги студена. Тя носеше онова потръпване, което щипеше повърхността на ръцете и караше дори най-издръжливите на студ да се облекат малко повечко. Планинският вятър обичаше да си играе с хората, излезли през нощта из мерата на Папаз дере. Той ту се усилваше, ту намаляше, подк ...
769
Да притежаваш дом, в който да отраснеш и в който можеш да споделиш своите спомени и мечти, е една от най-големите ценности. Ценност - особено тук, в планинските обятия на Папаз дере. Казват, че планината винаги е била майка закрилница за тези, които търсеха своето местенце, изгонени, без всякаква на ...
777
Да градиш камък върху камък бе изконна ценност на всеки един от жителите на Папаз дере. Така бяха възпитани от своите родители, така и възпитаваха децата си. Традицията беше това, което определяше дали ще си построиш къща, дали ще си имаш плевня и какви ще бъдат те. Да градиш, означаваше, че си пора ...
801
Понеделниците винаги носеха нещо ново, независимо от неговото естество. И както си личи от името след почивката, след неделята, всичко живо се отърсваше от залежалите и флегматични размисли и се впускаше отново с пълни сили в работата на живота, в неговите кипящи искри и тежки каменни дела. И този м ...
755
2
Папаз дере не бе от онези планински села, в които можеше да се видят нисичките и порутени, почти сляти със земната повърхност църквици. Както и духът на хората, дошли от всевъзможни краища и по всевъзможни причини, тук християнските храмове събираха мащабността и величието на предците, традициите и ...
829
Понякога оставам без думи,
вледенен със самотна душа.
Сърцето ми пак неразумно е…
Във очите ми пада нощта…
Неразбран, аз броя часовете, ...
вледенен със самотна душа.
Сърцето ми пак неразумно е…
Във очите ми пада нощта…
Неразбран, аз броя часовете, ...
744
3
The Last Note of Freedom
Here I am, burnin' man,
Singing the song of my open soul.
Will time pass me?
All my dreams a heaven knows. ...
Here I am, burnin' man,
Singing the song of my open soul.
Will time pass me?
All my dreams a heaven knows. ...
4355
2
Ицо стоеше на верандата и изтриваше с мокра кърпичка левия си кучешки зъб. Усилените и отривисти, нервни движения показваха, че бърза да не го види някого. Да, определено неговата приятелка не беше свикнала, а и не обичаше той да се прибира с аромат от кръв на друга жена.
Тиха сянка се спусна до Ицо ...
Тиха сянка се спусна до Ицо ...
923
Звезди копнежни небосвода озаряват
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...
и тихичко и кротко листата шумолят.
Светулки късни в бледа светлина догарят,
а птици нощни във въздуха кръжат.
Отново чакам, поседнал на тревата, ...
792
3
Септември никога не ще да бъде май!
Той винаги ще е безкрайно буреносен,
щом приказките не разказват се докрай
във върлите обятия на северната песен!...
Сълзи солени изгрева обагря в жълто! ...
Той винаги ще е безкрайно буреносен,
щом приказките не разказват се докрай
във върлите обятия на северната песен!...
Сълзи солени изгрева обагря в жълто! ...
580
2
В нощта изгарят цветове от праскови…
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали, ...
Като глухарчета откъснати от топлата земя
по устните изплуват думите поискани:
Bonsoir chérie… comment ça va?...
В нощта изгарят спомени отминали, ...
877
1
4
За онази незабравима, пълнолунна, първоюлска нощ...
Красива нощ, омайна и безумна…
Безумна среща под пълната луна…
Луна, удавена във хилядите чувства…
Чувства от екстаз във вечерта… ...
Красива нощ, омайна и безумна…
Безумна среща под пълната луна…
Луна, удавена във хилядите чувства…
Чувства от екстаз във вечерта… ...
459
1
Сълзи! Тихо замлъкват по моите скули…
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...
Без глас са и устните толкоз студени…
Въздишка! Без шепот, без образ… Чу ли я?
Мълчат и очите ми, в своя поглед смутени…
Усмивка! Отдавна изгубена, много отдавна. ...
513
2
Когато бялото облича се във черно,
и слънцето нарича себе си луна…
Когато погледът е пак високомерен,
и потъпкана е старата душа…
Тогава пак пред погледа на Йорик ...
и слънцето нарича себе си луна…
Когато погледът е пак високомерен,
и потъпкана е старата душа…
Тогава пак пред погледа на Йорик ...
543
2
Първата целувка и истинската любов не подлежат на забравяне!
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...
Хр. П. Стоянов
Ти вярваш ли във чистата любов,
родила се в безкрайните поля на Рая,
дарила всеки с желание за живот, ...
617
2
Кротко на моето рамо облегната,
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...
сваляш последното свое сребро.
Блясва във въздуха светлина аметистова,
облечена в страх и стенания сто...
И чакаш последната глътка човешка, ...
465
Гушни ме, моя малка сеньорита,
в обятията си топли, кестеняви
и помни, че мойте мисли те обичат,
облечени в пространство от лилаво!...
И дишай тежко, може би екстазно, ...
в обятията си топли, кестеняви
и помни, че мойте мисли те обичат,
облечени в пространство от лилаво!...
И дишай тежко, може би екстазно, ...
559
2
Едно измъчено от болка изражение,
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...
събрало в себе си гнева на обичта.
По устните чете се само съжаление.
Личат резките по ранимата душа.
И плачат, сякаш че очите, но без сълзи. ...
533
4
Чардак сой блестеше със своите големи баири от километри. Трудно беше човек да не го забележи, когато пътува по магистралата. Високите възвишения и огрените от слънцето склонове с бели варовикови скали отразяваха всичко, което се случва в местността. И когато влезеш навътре и стигнеш до малката долч ...
675
1
Бялата върба пред черквата в Папаз дере всяка година биваше окастряна от основата си до върха, щом дойдеше деня на Цветница. Всяка сутрин на светлия празник викаха рано сутринта Хаджи Трендафил да дойде с острите ножици. А какво красиво дърво е самата върба. Прекрасен сивкав ствол с набраздяванията ...
586
1
Самотата се лекува единствено с любов!
(Хр.П.Стоянов)
По парапет студен ръката ми минава
и сякаш стопля вледенения метал,
и върху снега отпечатък от ръка остава. ...
(Хр.П.Стоянов)
По парапет студен ръката ми минава
и сякаш стопля вледенения метал,
и върху снега отпечатък от ръка остава. ...
849
7
Пролетта бе онзи опияняващ сезон, който предизвикваше всеки един от природните елементи да се раздвижи с цялата си мощ и да върне живота там, където зимата така безпощадно се опитваше да го погребе. Точно Папаз дере бе мястото, което не само изпитваше мощта на всяка една стихия, но се прераждаше тол ...
659
1
Петъчните дни бяха от онези дни в Папаз дере, в които интригите не си отиваха заедно с края на работната седмица, но сега се зараждаха. Това се случваше поради простата причина, че тогава отваряше петъчния женски пазар. Това беше единственото място във високопланинското село, където можеше да открие ...
534
2
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
