icohim
180 резултата
Трудно бе да се угоди на хората в Папаз дере. И не защото бяха алчни и пресметливи, а защото търсеха своите права като по закон. Със сигурност не обичаха да бъдат лъгани, особено що става въпрос по отношение на земята. Тогава дори старците от селото биха излезли със зъби и нокти да защитават това, к ...
600
4
Дядо Пимен беше седнал в голямото удобно кресло в игуменската стаичка и размишляваше. Старецът се бе облегнал на лакътя си върху бюрото, а погледът му се беше втренчил в старата икона на Богородица и Младенеца. Така той стоеше вече половин час. За какво толкова мислеше възрастният игумен? Дали за но ...
771
3
665
6
Безброй светлини запалват небето –
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...
звезди като захар кристална искрят.
Отразяват във синьо тихо морето,
там, дето слънцето прави си път.
То отдавна го няма, в съня си потъна, ...
847
8
Планината бе място, където всички свободни по душа хора намираха своя пристан. И не защото така бе записано в дебелите книги, а защото природата там предразполагаше със своята хармония. Унифицираше изконните норми на човещината и онази дребнавост и презрителност рядко успяваше да премине през дълбок ...
679
2
Действието се развива две седмици преди началото на повествованието.
Карабичимът, който растеше в малките парцели до гората на Папаз дере, едвам бе започнал да изкласява. Неговите фини и тънки класчета, носени от жилавото стъбло на още по-мощното коренище, създаваха илюзия, че това растение е като п ...
Карабичимът, който растеше в малките парцели до гората на Папаз дере, едвам бе започнал да изкласява. Неговите фини и тънки класчета, носени от жилавото стъбло на още по-мощното коренище, създаваха илюзия, че това растение е като п ...
629
6
Каменните къщи на Картал махала ù придаваха онова древно очарование, което някак си се губеше сред модерните и реставрираните къщи в останалата част на Папаз дере. Високите и бели постройки стояха от векове като монументи, точно на входа на гората. По тях нямаше нито едно тухличка, нито една керемид ...
614
4
До: Някоя от хилядите морски костенурки
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
От: Момчето със забита в гърдите раковина
Адрес: някъдето по опустелите плажове на душата
Здравей,
Ти морска костенурке, която и да си след хилядите, които се носите така безбрежно през вълните на синия океан. Пише ти онова момче. Да, спомняш ли си. Преди годи ...
1060
7
Точно преди гората на Папаз дере се намираше една изоставена дъскорезница. Постройката едва се крепеше на изгнилите дървени трупи и със заповед на кмета бе оградена с телена ограда и поставен надпис „Преминаването забранено”. Тъй като от години никой не се доближаваше до нея, селският управник върше ...
759
3
Папаз дере беше едно от местата високо в планината, където трудно можеше да се намери забавление под всичките му форми, но въпреки това хората не намираха свободно време да скучаят. Всеки имаше своята работа и задължения винаги и трудно можеше да се види къща, където някой да е полегнал и облегнат н ...
680
4
Какви красиви бяха улиците на Добрич през далечната хиляда деветстотин четиридесет и трета година. Без досадния автомобилен шум, без всичкия този прахоляк и пушек, който хората гълтаха в сегашните големи градове. И изглеждаше някак приветливо, чисто, подканящо за живот и радост. Дърветата бяха толко ...
860
9
Папаз дере имаше хубава и плодородна земя. Това, разбира се, бе и една от причините арендаторите да спорят и да се карат за всяко едно ъгълче от обработваемите площи на селото. Хората също често изпадаха в противоречия за наследствени и невърнати след „режима” земи. А и често се дразнеха на арендато ...
965
6
Неделята бе един от най-важните и тачените дни в Папаз дере за християните. И не само защото в неделя се почиваше от работа, а защото всяка неделя всички християни се доближаваха малко или много до Господ. Голяма част от тях присъстваше на неделната литургия и поне малка частиця от вярата отнасяха у ...
929
6
Трудно можеше да се види от металната мантинела отбивката за Папаз дере по магистралата. И не само защото нямаше знак, ами и защото от сивия асфалт се преминаваше директно върху чакълен калдъръм, валиран няколко пъти за подравняване. Но така или иначе годините го бяха заравнили посредством житните т ...
814
3
Георги Карагеоргиев беше кмет най-малко от десет години. И това не дразнеше никого, още повече, защото на никой друг не му се занимаваше с проблемите и ежедневните конфликти, които изникваха в Папаз дере. И така, къде от незаинтересованост, къде от калпазанлък, никой не виждаше другата страна на мон ...
678
2
Точно осемте къщи и светилището придаваха този необичаен колорит на най-малката от външните махала на Папаз дере – Болгар махала. И както името показваше, тук наистина живееха българи. Но не българи по националност, а онези, истинските българи, потомците на Аспарух, Крум и Расате. Историците нелепо ...
614
3
Картал махала беше най-отдалечената част от селото. Състоеше се от двадесетина къщи, чиито обитатели бяха най-потайните жители на Папаз дере. Наричаха ги севери. Често с тях плашеха малките деца със страшни истории как идват яздейки вълкодав и вземат дечицата навътре в гората. Естествено, това бяха ...
637
3
Манастирът се намираше на около три километра от селото. До него се стигаше по една стръмна пътека, която заобикаляше гората от север. Макар и твърде неудобна, всички други пътища минаваха през Картал махала. Особено нощно време, хората ги бе страх да минават оттам. А стръмната пътека се виеше през ...
727
9
Хубав дъжд валеше из селото. Сушата, която мореше околността от няколко месеца, най-накрая си отиваше. Земята попиваше жадно водата на сякаш продънилото се небе. И бе предоволна. Хаджи Исмаил не бе успял да се прибере, когато заваля и сега стоеше под шопрона на двора и слушаше шумоленето на капките ...
654
2
Митко бавно затвори тежката дървена порта на двора и излезе безшумно с колелото. В неговото детско съзнание единственото, което го вълнуваше, беше да играе от сутрин до вечер с приятели и да кара колело по прашните улици на селото. Баба му и дядо му му подариха „бегач”, когато навърши десет години. ...
801
7
Омайно си отива ден от Юли
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват. ...
и жарта изстива по жежката земя.
И ето бриза тих, ти чу ли го,
подканящ да настъпи вечерта?
Една след друга звездите светват. ...
829
10
Арета чакаше на гарата. Тежките куфари, които носеше, се впиваха с тежките си дръжки в нежните ù женски ръце. Не смееше да ги пусне. Наоколо винаги дебнеха хайдути, които чакаха някой да се загледа на различно място. Затова и момичето бе така предпазливо. Тя бе височка, руса. Тялото ù бе стройно, кр ...
856
3
И видиш ли сред лятото ще срещнеш
рицар свой със белия му кон.
И в разпиляващ косите твои вятър
ще откриеш своя нов приятел,
прегърнати под бетонния подслон... ...
рицар свой със белия му кон.
И в разпиляващ косите твои вятър
ще откриеш своя нов приятел,
прегърнати под бетонния подслон... ...
463
3
Красива топла вечер е отново
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави, ...
и кротък белег той оставя -
искрящия по хоризонта залез.
И блестят звездите, сякаш че олово
по небесният олтар се дави, ...
548
7
Там, сред пясъка бял на пустинна земя,
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи ...
се простираше топлата нощ.
С дъх на вятъра вял и арабска луна,
сякаш жегата губеше мощ.
А твоите черни безкрайни очи ...
886
14
Под сивото небе, от болка изподрано,
облаци се носят, търсещи земя,
уморени от морето, отдавна разпиляно,
загубило блясъка на своята вода.
И под тъмни сенки аз се скитам. ...
облаци се носят, търсещи земя,
уморени от морето, отдавна разпиляно,
загубило блясъка на своята вода.
И под тъмни сенки аз се скитам. ...
782
8
Когато духнеш малкото глухарче,
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни, ...
откъснато от на Тракия златната земя,
спомни си моето подвързано тефтерче
със стихове, които ти редя...
И виж как семенцата крехки, нежни, ...
615
6
Свирете, бурни урагани от омраза!
Елате, бури от изпепеляващ гняв!
Донесете със себе си отровната зараза
на възкръстналия в мене свят!
И покажете ярко бурните стихии ...
Елате, бури от изпепеляващ гняв!
Донесете със себе си отровната зараза
на възкръстналия в мене свят!
И покажете ярко бурните стихии ...
570
2
Протестирай, земеделецо, сега му е времето
Трактор трака, трактор чака,
„Бръм” по градското шосе!
Щом днес и земеделецът заплака
и вдигна към София ръце... ...
Трактор трака, трактор чака,
„Бръм” по градското шосе!
Щом днес и земеделецът заплака
и вдигна към София ръце... ...
614
1
История древна колкото Земята.
История от лоното на вечността.
Може би излязла от на виното душата,
или зачената в леглото на страстта.
Ти слушай, моя малка сеньорита, ...
История от лоното на вечността.
Може би излязла от на виното душата,
или зачената в леглото на страстта.
Ти слушай, моя малка сеньорита, ...
1014
2
Във яркосиньо е пак обагрена
и свети призрачно нощната луна.
И чудя се дали сега неканена
ще дойдеш до мене ти сама?
Да приседнеш кротко, тук, невинно ...
и свети призрачно нощната луна.
И чудя се дали сега неканена
ще дойдеш до мене ти сама?
Да приседнеш кротко, тук, невинно ...
762
4
Нова „Дорожная история”
„Глуши мотор, - он говорит,
- пусть этот МАЗ огнем горит!”
В. Висоцки
Сърце желязно във скоростна кутия ...
„Глуши мотор, - он говорит,
- пусть этот МАЗ огнем горит!”
В. Висоцки
Сърце желязно във скоростна кутия ...
720
3
Безличен ден по счупените селски улици,
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
отражение на един въздъхващ свят.
И пътен знак ръждив със нож и вилица,
напомнят за суровия мизерен глад.
И кални плочки, богато украсени, ...
454
2
Изповед в четири стихии
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...
Пролог:
(Лирическият герой е разкъсван от
душевни терзания и чувства, които
са родени в неговото минало. Вървейки ...
856
4
Розите май нещо са бодливи
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината, ...
и хлябът труден за предъвкване.
И кучетата също са въшливи,
със сплъстена козина от дръгнене.
И грозна, грозна е картината, ...
541
1
Септември, изваян от топлия вятър
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
и нежното „Р” на нестихваща песен...
И репетиция е – във пъстрия театър
на красивата жълто-пепелна есен.
И локвици малки плискат в нозете, ...
671
8
Closed
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена, ...
(icohim & ruschoOo)
Със поглед тих, като че удавен,
споделяш в мъка спомен уморен,
в светлината на сянката изправена, ...
563
4
Горещо?
(katkatkat & icohim)
Топло ли е? Не, навън е горещо.
Падат искри златисти от слънцето.
Огън ли? Дим се вече силен усеща ...
(katkatkat & icohim)
Топло ли е? Не, навън е горещо.
Падат искри златисти от слънцето.
Огън ли? Дим се вече силен усеща ...
580
1
Ще избухна в пламъци от горещината,
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада ...
инерция давеща по кожата ми бяла.
От слънчевата паст, изпепеляваща до злато,
във водороден устрем превиваща се цяла.
И може би във юлската червена клада ...
503
2
Взряла поглед в екран от светещи ванадиеви кристали,
облъчени от тънки снопи монохромна светлина,
събира в поле магнитно хиляди поетови заряди
и ги изстрелва в безкрайни кванти от електрически слова.
Коя е тя – дали на Нютон някоя от дъщерите? ...
облъчени от тънки снопи монохромна светлина,
събира в поле магнитно хиляди поетови заряди
и ги изстрелва в безкрайни кванти от електрически слова.
Коя е тя – дали на Нютон някоя от дъщерите? ...
524
1
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
