Ivita_Mirianova

97 резултата

Не от днес...

Единствено изстрадалият пътят си знае цената му.
Бездомните кучета имат повече право на човечност от много "човеци".
Самотата е дар за интелигентния и преимущество за търсещия.
Промяната може да трае цял един живот или само един удар на сърцето.
Щастието не е в това, което искаме да изследваме, откр ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза
564 5 10

Когато

Кога завеят тъмни хали
изпили от дъха ни сила
пак гръм сърцето ще пожали.
Кога изпечен хлябът с рани
в солта потъне за закрила ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
579 6 10

Когато заплакаха иконите

- Режи, мале... Режи, да не ти е жал!- Магдалена хвърли бегъл поглед към земята.
Пролетният вятър поде златните ѝ като пшеница къдрици и ги разпиля почти до плета, де разделяше двора им от китните градини на Христо.
Боже, колко много го обичаше, как топло ухаеха дланите му!...Жадна вече бе да срещне ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.7K 16 39

Заради живота

Знаеше, че ще го утолява дъхът на живите дъждове, събрали сълзите на някой клетник, положил цвете върху пръстта....Ако изобщо се сетеше за него в миг от битието си.
Ако знаеше къде се събират безсмъртните реки на живота със свободната човешка душа. Или беше виждал присмеха на смъртта с очите си, и б ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
916 7 10

Джаро

Не знам с какъв кураж се примъкнах до сами селото. Не беше от глад, беше заради нещо, което трудно мога да опиша. Може би заговори другата част от същността ми...Онази, която не ми бе отредена за живот, защото само на половина съм див. Но се радвам, че точно необузданата и волна част от произхода ми ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
759 9 17

Корените на небето

В зеницата разкъсана на изгрева
светът крещеше в дисонансен транс.
Един синигер изгладувал зимата
към утрото отправи реверанс.
Из клоните запя на старата черница, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
973 10 16

Залък

Това, което ще направи хлябът, не може да направи мечът.
Народна поговорка
Суров човек беше Манол Едноръкия.
И колкото тежък беше недъгът му, дваж повече бяха проклетията и алчността му. Загуби дясната си ръка като дете, кога младият вол я промуши с рога си, и щом гангрената плъзна по нея, един възр ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.2K 15 28

Йовано, Йованке

- Не ми е хубав животът. Ще се махна от тази кочина, и точка!
- Къде искаш да отидеш, Йордане?
- Където и да е. Ей, и Турция е близо. На стотина километра е от тук.
- А там...Как ще ти викат там? Йозджан?
- Що пък Йозджан? ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1K 12 14

Първата крачка

Най- трудната. Онази, от която бяга сънят ти и която носиш. Чувстваш я близка, гравирана е в същността ти. Крачката към мечтата, която живее редом с теб. Защото знаеш, че трябва да се движиш. Напред...Движението във всичките си форми е спасение за духа.
Дърпа те някой... Още преди да си застанал на ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза
669 7 13

Ангелогласният

Надмина по майсторлък тейко си Райчин. От дете се очупиха ръцете му да извайват най- сладкогласните чанове в околността и надлъж и нашир се разнесе славата му.
Но не бе само с туй надарен младият звънчар. Застанеше ли привечер пред дюкяна на баща си, впереше ли взор в кървавите паяжини на залеза над ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза
765 14 23

Очите на Фатима

На всички смели мъже,
чиято професия е спасяването
на човешки живот.
Лежеше под отломките, а студът бавно сковаваше тялото и. До преди няколко часа чувстваше болката в лакътя си, после усети как ръката и отича, а сега дори не можеше да я помръдне в пролуката. Опита се да се обърне, но само разбута п ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.2K 12 17

***

Ще бъда нейде в полето,
два кокъла с миг опело.
Карма безкрайна. Небето.
И вечност в едно колело.
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
569 5 8

Хляб и вино

Той не е като други мъже,
не сяда в кварталната кръчма,
не псува и дори не кълне
съдбата си трудна и мъжка.
Дъщеря му вчера проходи, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
841 16 21

Ще се върна

...с непокорен повей в примката,
в ръжта и билето горчиво.
С барут. И накрая – в снимката,
до гнилото от век бесило.
Ще лепна в тихите пътеки ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
743 7 10

Сирма

- Какво ти е, чедо в сърцето,
че жално високото гледаш?
От Шар планината, Калето
надоле си поглед не сведаш...
-Най- свята ми, майчице свидна, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
720 12 18

Степите на волните коне

Струните ми тихо изтъняха
и восъчно луната преоткрих,
изгреви залязваха, голяха
мечтите сини, белия триптих.
Сочеха "оракулите" пътя, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
815 13 20

Черешова душа

Старецът завѝ гърба на момчето, почти на пръсти излезе от одаята и приседна на пруста. После се върна, открехна вратата и едва доловимо кимна на себе си:
„Трябва да чувам кога се събуди Маринчо, кога ме повика при себе си.”
Щурците се надсвирваха на здрачаване в тревите, а сърцето на дядо Никола се ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.5K 16 31

Скъпи мой, Честър!

" Ние сме сами, абсолютно сами, на тази случайна планета. Сред всички форми на живот, които ни заобикалят, никой, освен кучето не е сключил съюз с нас!"
(неизвестен автор)
Името ми е Честър и спокойно мога да твърдя, че никак не е бил розов живота ми.
Бях кутре, колкото човешка длан, когато едно от ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
2.1K 21 49

Третият Рим

„Рим е зрял. И зрелостта му е неговото падение, и падението му е неговата погибел.
Има град Византион. Дойде Константин от Рим и превзе Византион; като го унищожи и разруши, изгради град и го назова като свое създание- Константинов град. В него царуваха ромеите до кир Мануил цар, а след това не ще ц ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза
2K 16 66

Пътник през времето

Стопиха се пътеките на времето,
препълни се Всемирът с отчаяние.
Пази ми, Господи, от пошлост стремето
на мир, на светлина, и достояние.
И тишина налей от звездния хангар, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
1.1K 12 8

Eничар

Никой не се ражда еничар, сине!
Николай Хайтов
Пъшкаха от старост вековните буки и борове, сгушени в мразовитата прегръдка на Балкана.
И сякаш оглушели за бурите и ветровете, помнеха единствено писъците на майките и кървавите отблясъци, застинали в остриетата на ятаганите.
Защото бе страшно време. В ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.4K 11 22

Гърбавият

Смали се още повече. Уж знаеше пътя, а на две стана снагата му. Стигна до брега, загледа се в отблясъците на реката и сведе поглед към нозете си. Помнеха го още камъчетата, шушнеха тревите... Връщаха му спомена за безвъзвратното, тежестта на онзи миг, в който разлюби всичко и му остана само изтерзан ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.1K 11 14

Браздата на живота

Като простора, сине, синия...
С нея и безкрая ни предричат.
Белязани сме с тази линия,
браздата на живота я наричат.
Стръмните извивки да не гледаш, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
1.3K 7 13

Танцувай, скитнице!

Върви неземнице, танцувай
върху въглени от жива страст.
Прегръщай огъня, проклинай
свят обръгнат от мъгли и грях.
Че брои петаци всяка власт ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
702 7 9

Любов, предателство и лудост

Стискам чашата между дланите си и ми идва да лисна питието върху стената. Някак самодоволно се взира в мен и сякаш безгласно и ехидно ми се присмива. От седмици ме тегли вихърът на създаването, искам да творя. Опитвам се да пиша и така съм се сраснал с дивана, че нямам желание дори да се избръсна. В ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.2K 7 13

Питам!

Понеже цялото нет- пространство( а и не само то) тези дни е обсебено от два лагера, които в стремежа си да докажат правотата си стигнаха до изключително обидни и откровено грозни квалификации и нападки един спрямо друг относно един паметник, имам въпрос.
Ще започна не само от убеждението си, че всек ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Други
819 4 15

Сетната дума

– Отреден ти е Стоил! – огледа я от глава до пети чорбаджи Стойковица, а Божура проплака насреща ѝ:
– Недей тъй, мале! Знаеш, че ме люби Дойчин…
Старицата сниши тон:
– Дъще, от друга черга е. Що ще чиниш при тия хора? Кога бяха живи майка ти и тейко ти (мир на праха им!) и тях учех: От едно тесто тр ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.8K 9 27

Тя! Непознатата...

Като крилца на лястовичка се поклащаха на вятъра крайчетата на забрадката ѝ.
Свечеряваше. За миг меките отблясъци на залеза я заслепиха и тя направи с длан заслон пред очите си. Забърза по нанагорнището към помашката махала.
Тази вечер колата на Бурхан не я чакаше на спирката както обикновено. От дн ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
2.1K 11 41

Врагът

Прехапа устните си до кръв, за да не извика.
Люкът се затвори и мъжете в сиви костюми, всички до един с маскирани лица и огромни очила, наподобяващи фасетъчни очи го затътриха към кушетката.
Металните скоби щракнаха през китките и глезените му и усети как температурата под него се покачи за секунди. ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Фантастика и фентъзи
1.6K 8 22

С нами Бог

„Връщане назадъ нѣма!”
Ген. Георги Вазов
Времето замря в кървавите отблясъци на залеза. Светлините на угасващия ден се плъзнаха по хълмовете и последните им лъчи погалиха изпръхналото лице на Никола. Сякаш за миг частица от тях потъна в благостта на ясния му поглед и той сведе очи.
Бръкна в мешката ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
2.6K 22 53

Дъх...

За миг животът ще стихне
щом върне пръстта на браздите,
морен дъхът ще притихне
пред олтара в кръста на дните...
И в първия лъх светлина ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
1.4K 12 17

Последното писмо

Две-три нещица ти пиша, сине,
не знам дали ще ме завариш жива.
Вчера се сбогувахме и с Мѝле –
съседът със красивата градина.
Вишната узряла е на двора, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
1.7K 10 22

Завръщане

Синеят лунните пътеки,
зад мен тъмнее планината.
И мълчалив, със стъпки леки
към хълма бързам до реката.
Сълза се стича, тръпне мрака, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
933 11 26

Двата бора- пета част

Кахърна бе душата на Христо, макар, че щедра бе земята нея година.
Угрижени му се виждаха и лицата на съселяните му, рядко се извисяваше нечия песен по нивите. Долавяха хората неясната сянка, която идваше над главите им, плашеше ги неизвестното.
Сядаше Христо вечер пред сайванта, вперваше очи в стро ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
1.1K 9 21

Моцарт от крайния квартал

Свих се до училищната ограда, после усетих, че нямам сили да спра сълзите си. Баба казва, че мъжете не плачат, но не е права. И този студ!
Почувствах, как влагата сякаш замръзва върху бузите ми.
Добре, че зад ъгъла се появи възрастната жена с покупки в торбичката си.
Видяха я момчетата, дето ме заме ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
3.1K 12 57

Двата бора- четвърта част

- Най- свята Богородице, смили се… Пази светлината в очите на Христо…Върни ми го жив и здрав, Майчице…- Генка постави свещичката, прекръсти се бавно и избърса бликналата в очите си влага.
После излезе от черквата и заситни по нанадолнището към вкъщи.
- Сестро- подвикна ѝ нечий женски глас и тя се об ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
970 7 18

С орлите

Просторът ме роди от светлина,
дълго скитах в блатните усои,
с масури бранех си земя,
с меч- от орди и злокобни свои.
Узрявах- времето ми стигна, ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Поезия
980 6 8

Двата бора- трета част

Затърколиха се годините по хребета на времето- усилни и трудни, напоени с неволи и изпитания.
Кога Стоянчо стана на пет, на бял свят се появи Братан. Детето се роди по- рано от очакваното и сякаш трудно поемаше глътките на живота. Още от пеленаче започна да повръща майчиното си мляко, да се дави и о ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
941 5 24

Двата бора- втора част

- Срамота е!- побутваха се се с лакти жените в селото, щом срещнеха Генка.
После зашепваха нещо, обръщаха взор, а тя заситняше по пътя си, свела очи.
Боже, грях ли е любовта? Онази, де идва на пътя на човек и иска да му върне живота, да измие теглилото му...Грях ли е, грях ли е, кога разбираш що е с ...
Ivita_Mirianova (Ивита)
Ivita_Mirianova
Проза » Разкази
920 7 18