Ivita_Mirianova
54 резултата
Смениха се хиляди зими,
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...
денят погрозня от лъжа,
смалиха се песни и рими,
човекът докрай не узря-
разпятия утрото раждат, ...
398
6
9
Жените се изредиха и хвърлиха по шепа пръст върху пресните гробове.
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...
Посърнала и леко прегърбена, встрани от всички, Кера мълчаливо наблюдаваше с празен поглед. Не трепваше нищо в нея. На камък бе станало лицето ѝ- безизразно, глухо, лъхащо на студ. Само мислите ѝ бушуваха като ураган. Сякаш още бе т ...
1123
5
18
Занизаха се месеците и сезоните, сякаш мъниста в броеницата на времето.
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...
Кера трескаво пресмяташе пътя, по който щеше да поведе след дни четата. Знаеше, че ордите на Дели Кадри се готвят да поемат на изток към Василико̀.
В заслона бе задушно и топло. Излезе навън и хвърли поглед назад. Струпаните до ...
637
3
14
Пролетта свенливо се бе сгушила в меката прегръдка на Странджа.
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...
Кера приглади плитките си и заситни по пътеката. От колибите на Сушица до кошарите най- краткият път бе през гората.
Рехавата зеленина пропускаше милостивите слънчеви лъчи и наболият синчец сякаш плахо се усмихна в нозете ѝ. Дочу блеене ...
695
4
17
И перото казват е черпак.
Недай си, Боже -
в ръце на глупак.
Вдига байряк чул- недочул.
И магаре е - има си стил! ...
Недай си, Боже -
в ръце на глупак.
Вдига байряк чул- недочул.
И магаре е - има си стил! ...
689
3
6
С хематомно лустро в очите
хищни птици раздират деня,
и с воят сиренен в душите
бели ангели нямо кръжат.
А пътят с отоци в плещѝте ...
хищни птици раздират деня,
и с воят сиренен в душите
бели ангели нямо кръжат.
А пътят с отоци в плещѝте ...
428
6
10
Скъпи Володя и Саша,
Таня, Андрий и Витали,
простете сълзите ми, братя...
Гняв гори ме в душата.
В лицемерие светът се удави, ...
Таня, Андрий и Витали,
простете сълзите ми, братя...
Гняв гори ме в душата.
В лицемерие светът се удави, ...
1116
3
6
Изплита лилавата прежда
денят над върхари и път,
в лъчите на тиха надежда
безгласно потъва дъхът.
Звънят във простора юздите ...
денят над върхари и път,
в лъчите на тиха надежда
безгласно потъва дъхът.
Звънят във простора юздите ...
451
6
10
Залезът замря в огнените хълмове на хоризонта.
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...
Помнеше Богомил тези мигове от дете - първо се „стопяваше” ленивото корито на реката в ниското. После угасваше зеленината на тучните пасбища и накрая се изгубваха контурите на билото. Тъмата бавно се плъзгаше на приливи от височините, а под кехлибаренот ...
942
4
13
Яница гушна спящото дете в скута си и се загледа през прозореца. Наближаваше време Мирна да се прибере от работа. След месеци ѝ предстоеше да стане майка и Пол я прибираше пътьом от зъболекарския кабинет.
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...
„Имам си брат, а сега ще си имам и сестричка!”- шегуваше се Мирна, когато Яница и Лука свързаха ...
1905
6
27
Кой свят с тежък гребен
е устисквал човешки мечти?
Безумен, от алчност обсебен
умирал е в страх и лъжи.
Човешката крачка е трудна. ...
е устисквал човешки мечти?
Безумен, от алчност обсебен
умирал е в страх и лъжи.
Човешката крачка е трудна. ...
346
2
13
- Пуста да опустее тая кобила, дано! Къде беше пак снощи, Биляно? Луда си да знаеш, луда!- гълчеше я майка ѝ.- По цели нощи бродиш, срам от хората и страх от Бога нямаш!
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...
Биляна я поглеждаше изпод ресниците си, а кладенците в очите ѝ потъмняваха. Мълчаливо продължаваше да реше кобилата, сетне внимате ...
1880
13
47
В един мразовит януарски ден от света на живите си замина моят баща.
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...
И докато навън дърво и камък се пукаха от студ, в сърцето ми сякаш бе слязъл огънят на ада... За да ми напомня години наред тази мрачна дата...
За да се връщам към онзи миг, когато завинаги угаснаха топлите и изпълнени с обич очи н ...
850
9
19
В дългия път към звездите,
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва ...
от безкрайната сила обречен
пия Космос, белязал ми дните
и гори ме смисълът вечен:
Добрината, човече не струва ...
759
7
8
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
