Жабокът (Гедеон) - Произведения

Сега

Бийп... Бийп... Бийп...
Аз съм миролюбив мъж, но много ми се иска да удуша някой от мобилните оператори. Сякаш стоят и дебнат, кога разговорът е в кулминацията си и започва това бийпкане. Сигурен съм, че мрежите са създадени единствено, за да ти унищожат щастието.
Отново набирам.
" Абонатът е извън ...

Жабокът

Проза » Разкази

2023-05-30T11:20:57+03:00 446 2 2

Последна чаша

Навън валеше. Влязох в някакво мрачно заведение. Беше полупразно. В ъгъла дремеше пияница, а на бара възрастен мъж се взираше в чаша пълна с мътна, зелена течност. Седнах до него.
Нямаше барман. Само няколко полупразни бутилки и една прокъсана кърпа.
- Тук на самообслужване ли е?
Старецът, дори не с ...

Жабокът

Проза

2023-05-28T19:15:31+03:00 489 5 8

Кръстът

- Плюй!
Кървава ръка с кал под ноктите стискаше кръста . Усети миризмата на пот и вкиснало.
- Плюй бе, гяур!
От параклиса се стелеше дим. Навсякъде писъци и...
Видя, как разкъсаха ризата на дъщеричката му, а голото телце трепереше от ужас. ...

Жабокът

Проза

2022-09-12T11:01:13+03:00 1.4K 5 6

Звездни очи

В мрака срещнах жена.
с най-красивите звездни очи.
Лунен прах, светлина
от невинните детски мечти.
Тайни руни в нощта ...

Жабокът

Поезия

2022-09-11T10:18:39+03:00 690 6 7

Ще те чакам...

Добър вечер, мъничка моя
пак дошла си самичка в нощта.
Не мисли, че разваляш покоя
на самотна и тъжна душа.
Поседни, аз те чаках отдавна. ...

Жабокът

Поезия

2022-09-08T15:51:56+03:00 1.4K 6 16

Дупката

Нощта е странен отрязък от денонощието. Простите неща изглеждат тайнствени. Откриваш истини, които блясъкът и цветовете ги размиват.
Няма луна, няма и звезди. Вървя, като слепец и се спъвам в буците пръст. Някъде в главата ми е, същото това огромно поле, по което съм бродил през деня.
Земята свърши ...

Жабокът

Проза

2022-09-06T21:11:06+03:00 1.2K 3 4

Пич 2

Чествам рожден ден!!! Вече съм две години в сайта... Обаче съм си разгонен. Кво да правя, физиология. Иначе съм ошлайфан до блясък. Мога да сваля и летящ, възбуден, женски прилеп, без проблем. За мацки не говоря. Тях ги познавам по препинателните знаци, какво е нивото на хормоните им. Два пъти сменя ...

Жабокът

Проза

2022-09-05T18:55:01+03:00 1.1K 3 16

Разказът свърши

Седим с приятеля ми на стъпалата пред езерото и си пием биричка. За удоволствие четем един литературен сайт.
Чудна работа, тоя човек има непреодолимото желание да създаде космичен вакуум в бутилката.
Гледам, вторачил се в лаптопа и чете без да пророни дума.
- Толкова ли е интересен разказът?
Взе сле ...

Жабокът

Проза

2022-09-03T18:49:24+03:00 455 4

Аз вярвам

Ти ли си, моя Любов
Тази усмивка щастлива.
Облакът, изгревът нов.
Бисерна капка красива.
Длани събрали лъчи. ...

Жабокът

Поезия

2022-09-03T11:58:05+03:00 1.1K 8 5

Кръстовището

Не знам, как се озовах в Каракас. Шумен град с абсолютно не разбираемо движение по улиците. Спрял съм на едно кръстовище и чакам светофара да светне зелено. На островчето между двете шосета един младеж се качи върху велосипед с едно колело и висока седалка. В ръцете си държеше няколко бухалки и запо ...

Жабокът

Проза

2022-08-29T16:29:31+03:00 1.1K 3 5

Бонобо

Имах мечта. Голяма мечта. Да отида в джунглите на Африка и ето ме в Конго. Нося се с Рейндж Ровъра по прашния път сред изгорелите треви. Наближавам едно селце. Край колата са облаци червен прах. От ламаринените постройки изскочиха орляк малки, голи негърчета, крещейки с протегнати ръце. На седалката ...

Жабокът

Проза

2022-08-26T20:39:32+03:00 815 6

Времето

- Дядо!... Дядооо...
Старецът с пъшкане стана от камъка.
- Какво пак?
- Нещо шумоли в храстите.
- Ми нека си шумоли. ...

Жабокът

Проза

2022-08-24T09:35:29+03:00 648 2

Смисълът на безсмислието

Стоях под уличната лампа и гледах купчината умрели бърмбарчета в осветения кръг.
Чух стъпки. Знаех кой е.
- Тия животинки, какви са?
- Светулки.
- Глупости! Светулките светят през нощта. ...

Жабокът

Проза

2022-08-23T20:43:07+03:00 911 2 6

Извадки от написаното в разказите ми

... А мислиш ли повече отколкото знаеш.
... Хората се страхуват от това, което е в тях.
... Хората не са това, което мислят, че са.
... Изхвърли боклука от главата си.
... Цял живот се уча, да бъда луд. ...

Жабокът

Проза

2022-08-21T16:33:40+03:00 687 2 4

Притча за даровете

На един евреин, Бог му се явил в съня и казал:
- Прекоси пустинята и ще ти дам най-богатия дар.
На сутринта човекът сложил в старата си торбичка, питка, бучка сирене и взел мях с вода.
Не минал и километър в пустошта и видял сред пясъците, че се подават някакви кожени дисаги. Разкопал около тях и ги ...

Жабокът

Проза

2022-08-20T12:23:30+03:00 657 3 28

Отчаянието

Едва сега осъзнах, че стоя от дълго време с вдигната ръка над клавиатурата. Просто си мечтаех, пишейки поредния разказ.
Погледнах на лаптопа последното изречение "До върха оставаха два метра и...".
Мониторът присветна. После потъмня. След секунди на екрана се появи усмихнатата физиономия на брадатия ...

Жабокът

Проза

2022-08-19T10:28:33+03:00 810 3 16

Блатото

Странно място е блатото. Прилича на езеро, но с не приятна гнилостна миризма.
Вървя по брега и краката ми затъват в лепкавата кал. Чувам хистеричния концерт на хиляди жаби и пищящите комари, които влизат в носа и устата. Нещо бяло се подава сред тръстиките. Като доближих видях, че е крило на птица. ...

Жабокът

Проза

2022-08-17T12:05:32+03:00 795 3 7

Филистерът Творец

Думата филистер е с немски произход и е възникнала през 17 век при кървавите стълкновенията между свободомислещите студенти и бюргерите, определящи се, като "свободни граждани на градовете".
Съвременното значение на думата филистер е - "Човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща. Сил ...

Жабокът

Есета

2022-08-15T12:31:08+03:00 1.4K 3 11

Завръщане... Зрънцето.

Чувах тропота. Усещах, как кънти в гърдите ми и... Тичах по горската пътека, а храстите ме удряха в лицето. Паднах. Пред мен спряха две големи копита. На лунната светлина проблясваха извитите клинци на подковите. Усещах огнения му дъх. Завъртях глава и го видях. Сухо, дребно човече върху гърба на ог ...

Жабокът

Проза

2022-08-12T10:27:30+03:00 1.5K 1 6

Паяжината

От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хор ...

Жабокът

Проза

2022-08-07T12:42:56+03:00 756 2 19

Все някога ще свърши

Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...

Жабокът

Проза

2022-08-04T17:54:49+03:00 571 2 12

Целувката

- Слизай веднага, имаш работа!
- Няма!
- Може ли да си такъв идиот?
- Може!
- Добре де, докога ще седиш на тоя облак, клатейки крака? ...

Жабокът

Проза

2022-08-03T10:40:25+03:00 491 3 1

Пантофки на фея

Време е, мъничка. Време да спиш.
Тъмно е, Месечко грее.
В сладките сънища пак ще летиш.
Чудна, неземна си фея.
С нежни воали, сребристи крила. ...

Жабокът

Поезия

2022-08-01T10:18:28+03:00 993 5 8

Въпроси

Добър вечер! Искам да питам,
но не зная, кого и защо.
Във въпросите пак се оплитам.
Сива мишка в едно колело.
Вечно бягам и пак съм където ...

Жабокът

Поезия

2022-07-31T14:09:31+03:00 613 2 8

Раждането

Крещеше, виеше, накрая започна да скимти. Не беше болка, беше разкъсване. Костите на таза ѝ пращяха. Нямаше сила вече и да вика. Усещаше главата му между краката си... Роди се... Чу, как тихичко изплака.
Беше сама, напълно сама, нямаше кой да ѝ помогне. Бавно се изправи на лакти.
- Болеше, нали?
Объ ...

Жабокът

Проза

2022-07-30T17:40:05+03:00 679 3 10

Пясък

Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...

Жабокът

Поезия

2022-07-28T18:10:41+03:00 520 4 5

На море в Космоса 9

- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-пр ...

Жабокът

Проза

2022-07-28T11:24:23+03:00 1.2K 1 10

Уууф...

Прекрасен плаж. Танцуваме ламбада.
Усмихнати усетили сме радостта.
Извиват се телата ни, кръвта е млада.
Допрени сливаме се със страстта.
Шумящи палми, шепнещи вълни. ...

Жабокът

Поезия

2022-07-27T10:35:37+03:00 482 2 26

Приказка без край

Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...

Жабокът

Поезия

2022-07-26T11:06:38+03:00 617 6 15

На море в Космоса 8

Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика С ...

Жабокът

Проза

2022-07-25T11:20:09+03:00 649 3 14

Мелодия на сълзите

Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...

Жабокът

Поезия

2022-07-23T10:35:13+03:00 668 6 19

Цигулката

Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не ...

Жабокът

Проза

2022-07-22T10:40:23+03:00 603 2 11

Живей...

Не сънувай конете на другия бряг,
как препускат на воля в полето.
Не очаквай да има красивия знак
от дъга многоцветна в небето.
Не сънувай пожара на златни жита, ...

Жабокът

Поезия

2022-07-20T12:14:45+03:00 613 8 11

Ухание

На лято ухае нощта.
На твоите тайни надежди.
Звездите са миг тишина
в безкрая и облаци нежни.
Сребристо перце е мечта. ...

Жабокът

Поезия

2022-07-19T11:52:43+03:00 667 3 11

На море в Космоса 7

- Мило, туй светкащото е много готино.
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...

Жабокът

Проза

2022-07-18T11:29:00+03:00 1.3K 2 9

Измерението

Отново уморен. Взе скицника и кутията с моливи, сипа си чаша уиски и седна на дивана. Отпи първата глътка, която пое горяща към стомаха му.
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до ри ...

Жабокът

Проза

2022-07-17T16:33:35+03:00 596 3 7

Щастието

Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...

Жабокът

Проза

2022-07-16T10:34:51+03:00 439 1 2

Рожден ден

Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...

Жабокът

Проза

2022-07-15T13:08:38+03:00 522 1 10

Картината

Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...

Жабокът

Проза

2022-07-14T11:57:31+03:00 1.3K 6 11

На море в Космоса 6

Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине... ...

Жабокът

Проза

2022-07-13T18:55:56+03:00 786 1 4