Жабокът
351 резултата
Странно място е блатото. Прилича на езеро, но с не приятна гнилостна миризма.
Вървя по брега и краката ми затъват в лепкавата кал. Чувам хистеричния концерт на хиляди жаби и пищящите комари, които влизат в носа и устата. Нещо бяло се подава сред тръстиките. Като доближих видях, че е крило на птица. ...
  386 
Думата филистер е с немски произход и е възникнала през 17 век при кървавите стълкновенията между свободомислещите студенти и бюргерите, определящи се, като "свободни граждани на градовете".
Съвременното значение на думата филистер е - "Човек без духовни потребности, вглъбен в материалните неща. Сил ...
  853  11 
Чувах тропота. Усещах, как кънти в гърдите ми и... Тичах по горската пътека, а храстите ме удряха в лицето. Паднах. Пред мен спряха две големи копита. На лунната светлина проблясваха извитите клинци на подковите. Усещах огнения му дъх. Завъртях глава и го видях. Сухо, дребно човече върху гърба на ог ...
  723 
От няколко минути вяло ровеше в носа си. Пред него светеха трите монитора и около дъговидната клавиатура, бяха съборени кенчета от енергийни напитки. Три сини таблетки и безкабелната мишка. Стаята тънеше в мрак от спуснатите щори. Не знаеше, дали е ден или нощ, но знаеше, че е велик и съдбите на хор ...
  471  19 
Не вярваше, че е толкова уважаван от колегите си. Отиде да му направят ядрено-магнитен резонанс, защото болката вече бе непоносима. Навсякъде го посрещаха усмихнати. Щом излязоха резултатите, професор Мачикян се строи да даде консултация. Беше учудващо един от водещите неврохирузи, специалист на све ...
  308  12 
- Слизай веднага, имаш работа!
- Няма!
- Може ли да си такъв идиот?
- Може!
- Добре де, докога ще седиш на тоя облак, клатейки крака? ...
  232 
Време е, мъничка. Време да спиш.
Тъмно е, Месечко грее.
В сладките сънища пак ще летиш.
Чудна, неземна си фея.
С нежни воали, сребристи крила. ...
  431 
Добър вечер! Искам да питам,
но не зная, кого и защо.
Във въпросите пак се оплитам.
Сива мишка в едно колело.
Вечно бягам и пак съм където ...
  349 
Крещеше, виеше, накрая започна да скимти. Не беше болка, беше разкъсване. Костите на таза ѝ пращяха. Нямаше сила вече и да вика. Усещаше главата му между краката си... Роди се... Чу, как тихичко изплака.
Беше сама, напълно сама, нямаше кой да ѝ помогне. Бавно се изправи на лакти.
- Болеше, нали?
Объ ...
  431  10 
Светът умира... Тъжно е, нали.
Частица малка съм, която я боли.
Загледан в пясъка са хиляди съдби.
Зрънца от горди, непристъпни планини.
Раздухва вятърът в пустинята мечти. ...
  256 
- Ей ти, с алтавата жена! Кажи на робота си, да включи фаровете на ултравиолетова светлина, за да не ни наплюят или ухапят вараните.- каза Щурачето.
Нямаше нужда да се обръщам към Зиги. Той услужливо включи ултравиолета. Картината беше потресаваща. По тавана и в пролуките на тунела висяха синкаво-пр ...
  550  10 
Прекрасен плаж. Танцуваме ламбада.
Усмихнати усетили сме радостта.
Извиват се телата ни, кръвта е млада.
Допрени сливаме се със страстта.
Шумящи палми, шепнещи вълни. ...
  251  27 
Измислен свят, измислени надежди.
Мечтите пърхат в паяжината живот,
а той препуска лудо, свъсил вежди
надянал тежкият хомот на скот.
Не си отчаян, просто уморен си ...
  378  15 
Гадателката, вече половин час махаше сноп пера над Зиги, като на няколко минути извикваше "Анахата" и плюеше в отворената мозъчна кутия на моя приятел. Милият, все още гледаше объркано, не знаейки, къде е.
По едно време, Габи извади кърпа и прошепна:
- Да го избърша от тия лиги?
- Не пипай!-извика С ...
  332  14 
Една сълза събрала е всемира.
Кристална капка обич и тъга.
С акорди тихи тишина умира.
Мелодия на мисли в самота.
Една сълза изгаря и докосва ...
  387  19 
Валеше. Застана под козирката на кафенето. Извади от джоба кърпа и избърса лицето си. Изтри олющения калъф на цигулката. Отвори капака и погали своето съкровище. Знаеше, че и днес ще бъде поредният ден, в който ще се прибере с празен джоб, а искаше да купи на Теа онези сребърни обици, като рози. Не ...
  347  11 
Не сънувай конете на другия бряг,
как препускат на воля в полето.
Не очаквай да има красивия знак
от дъга многоцветна в небето.
Не сънувай пожара на златни жита, ...
  369  11 
На лято ухае нощта.
На твоите тайни надежди.
Звездите са миг тишина
в безкрая и облаци нежни.
Сребристо перце е мечта. ...
  417  11 
- Мило, туй светкащото е много готино.
Моята красавица се изправи и хукна подир светулковия изтребител. Не можах, дори да извикам. Зиги вече тичаше към нея, за да я предпази. Подскачащото кълбо, рикоширайки от поредното дърво се насочи към него. Сред куп искри се разби в главата му и угасна, за разл ...
  705 
Отново уморен. Взе скицника и кутията с моливи, сипа си чаша уиски и седна на дивана. Отпи първата глътка, която пое горяща към стомаха му.
Започна да рисува. Бързо и уверено без много излишни щрихи. След малко на листа бе Кръстът и разпънатият Христос.
Отново вдигна чашата. Направи една точка до ри ...
  355 
Вървеше забързан с наведена глава и поглед вперен в плочките. Искаше да повярва, че е щастлив и си повтаряше:
- Ти си щастлив! Ти си щастлив! Ти си щастлив...
Не видя електрическия стълб. Удари се с голяма сила в него. Краката му се подгънаха и се падна в безсъзнание.
След няколко минути, бавно повд ...
  188 
Стоеше на пейката пред двора. Чу изпискването на телефона. Извади го с трепереща ръка и взе да се взира в малкия екран. Нищо не виждаше. Влезе вкъщи и сложи силните очила. Висяха, като лупи на носа му.
- Шибан телефон. Ането, беше права да взема нейният, старият, ама с тия мазолести пръсти нема да м ...
  281  10 
Слънцето изгряваше и шосето бе, като огледало. Видях на банкета човек в инвалидна количка и намалих. В скута му имаше табела "МОРЕТО". Спрях и върнах колата назад. Не вярвах, че може да има такъв стопаджия. Слязох и доближих до него.
- За къде ще пътувате?
Човекът се обърна към мен и се изумих, беше ...
  776  11 
Пфу, гадост... Цялата ми уста е пълна с паяжина. И защо съм в тоя пашкул?
- Габи, Господинът се събуди.
Камари от паяжинни торби и в някои има опаковани роботи.
- Сигурно не ни помни.
- Господине... Господине... ...
  493 
О, Боже, нещо ще поискам.
Не е голямо, мъничка муха.
За постоянно нека да я имам.
Не искам тя да има и крила.
Ще гледам, тънички крачета, ...
  678  10 
Картината е това... Безкраен космос с премигващи звезди. Малка синя планета, цялата огромен океан, в средата остров със златна корона от пясъчен бряг и обширна гора, като в единият край блести огледално езеро, а на брега съм аз и... Шесте копия на жена ми плюс двата андроидни робота. Всички сме заоб ...
  466  19 
Единствен път е, смърт Живот да ражда.
Платени бяха всичките ни грехове.
Живеехме в пустинята на вечна жажда.
Оставени сами на свои страхове.
Кръвта му, светла диря начерта ни ...
  184 
Стоя в голямата бяла стая с френски прозорци и гледам езерото. Всъщност, защо му казвам езеро, като е един огромен гьол с плуващи бутилки, между които има нацъфтели лилии. Може би е било езеро в мечтите ми. Място, където да усетя красотата.
Излязох и взех първата бутилка до брега. Вътре беше навито ...
  426 
Лека нощ, заспиващи хора.
Аз си тръгвам на бели крила.
Не жадувам за сива умора.
Моят свят е роден в чудеса.
Не живея в бетонната клетка ...
  402  20 
Разказът е по действителен случай.
Постоянно се опитвам да бъда робот, да не виждам лицата на пациентите си и да се концентрирам върху болестта. Уви и до сега не успях.
Отново са тълпи пред вратата. Влиза следващият. Майка с детенцето си. Дори не я погледнах, защото момиченцето беше ангел. Истински ...
  1380  24 
Нощта е приказна и пак е лято.
Вълните галят нашите тела.
Звезди разпръснати небесно ято
и кротък вятър носи чудеса.
Прегърнати танцуваме в водата ...
  592 
Пулсиращ облак сини пеперуди
летящи мигове от вечността.
Животът скучен вече се събуди.
Родена е в безкрая светлина.
Усещаш ли, че времето го няма. ...
  291  10 
Бях решил да отида на разходка до Юндола. Карам по стария път и минавам през разни селца. Навсякъде по площадите сложени големи оранжево жълти табели с надпис
Зачудих се, дали насочват всички пътуващи натам, за да поемат знания или в селцето с двеста души, никой не знае, къде е библиотеката, защото ...
  400  10 
Що е есе-" Есе (на френски: essai, от essayer – „опитвам“) е жанр на прозата, съчетание между критика (най-често литературна), философия и публицистика в художествена форма, поставящ си за цел да изясни с помощта на въздействен език актуални културно-обществени проблеми, по които още няма ясни стано ...
  961  10 
Няма... Няма... Няма... Ще заспя!!! Един Клонарекс, две чаши уиски и нищо... Облещен съм, като бухал...
Сетих се! Лаптопът! Взех го, отворих и... Вече ме унася... Затварям очи и полека, лека...
Бяло. Всичко е бяло, като огромно, снежно поле. Бледи сини линии.
Аууу!!! Някой ме убоде!!! Петата ми изга ...
  286 
Безкраен залез,
огън и вода.
Пътека златна,
лъч на красота.
Вълните галят ...
  309 
В мъглата нежна някой ме целуна.
Воал от чувства в звездна тишина.
Далеч в безкрая музика се чува.
Крилата бели на обичаща душа.
Докосна ме ефирно топъл вятър. ...
  304  28 
Отново е нощ, отново съм сам в колата, отново е тишина и фаровете, като два лъча в нищото. Минават табела след табела за опасни завои. Изведнъж в мрака светещ надпис
Спрях колата на няколко метра от него. Буквите бяха изгарящо червени. Замислих се, а ако никой не ме обича. Всъщност, защо слагам "ако ...
  200 
Преди много, много години в едно далечно царство се родил дългоочакваният наследник. Точно тогава царят бил на лов със свитата си. Разпъхтян дошъл вестоносецът и едвам успял да каже:
- Ваше Величество, Царицата роди...
- Син ли е?
- Да, момче и е прелестно, като изгрева.
Властелинът се метнал на кон ...
  345 
Моренце синьо, просто лято.
Дебела лелка под чадър.
Изгарящ пясък, чисто злато.
Разходка в дюните с катър.
Понесъл бризът аромат на скара. ...
  92 
Предложения
: ??:??