Жабокът
369 резултата
Лежа на дивана отворил лаптопа и чета "креватна поезия". Ще попитате, откъде изфабрикувах това понятие?!
Някъде преди повече от стотина години започва производство на легла с пружини, държащи се от метални табли, върху които са нарисувани покъртителни картини с принцеси, целуващи принцове; морски пе ...
  252 
Летящи птици в мъничка сълза.
Едно дете протегнало ръка.
Самотен клоун търси светлина.
Лъчът небесен на една мечта.
Събрани пиксели от любовта ...
  172 
Водата бучеше край мен. Бях се покатерил на най-високия паметник в гробището. Усещах, как потреперва от тласъците на калния потоп, който дойде изневиделица след поройния дъжд.
Всъщност идването ми тук беше пълна глупост, но тъмните облаци ме накараха. Имах нуждата в този мрачен ден да усетя отново б ...
  338 
За мен лъжата е, като паразит. Извънземно, което започва да ни превзема от момента, в който се осъзнаваме, като личност. Обществото приема това за напълно нормално и в реда на нещата. Още, като деца откриваме, че ако излъжем наказание няма да има. Във всеки следващ етап от живота се потвърждава това ...
  630 
Не чуваш ли... Навън вали.
Нощта е тиха с шепот на мечти.
Едно разплакано небе не спи.
Прозорци тъмни с капчици сълзи.
Не чуваш ли... Отново тишина. ...
  226 
Ти дойде прелестна в съня,
когато тихичко вали дъжда.
Покрита с ореол от светлина.
Воал от капки, тяло на жена.
Тъй тайнствена е пак нощта. ...
  180 
Стани, върви, Земята се върти.
Животът е за силните хлапета.
Отчаяните в мрачни дълбини,
далеч са от красивата планета.
За тях остават малките звезди. ...
  203 
- Мамо, някой звъни!
- В банята съм, момчето ми... Пак ще дойдат.
- Аз ще отворя.
- Не, не може!
Като стана събори бялото бастунче, но то не му и трябваше. Знаеше всеки сантиметър от къщата. Всеки шкаф и всеки ъгъл. Всъщност никога не беше виждал и лъч светлина. Роди се сляп. Странното беше, че на о ...
  270 
Мрачни следобеди в тъжните дни.
Вънка е слънчево, вътре вали.
В тихата стая някой ръмжи.
Подът покрит със умрели мечти.
Паяци черни, умът ми мълчи. ...
  202 
Седни до мен. Не говори.
Нощта е толкова прекрасна.
Прегърнати са две души.
Там някъде звезда угасна.
Седни до мен, да постоим. ...
  645 
За съжаление детето създало тази творба е с логопедичен дефект и лека форма на идиотизъм.
Искам да поасна, толкова голям.
Цялата планета аз да я изям.
Всичките дъвета, птички и еки
с дугите хлапета имаме мечти. ...
  484 
Глупости, глупости, глупости!
Чезнещи в мрака слова.
Стих изграден от нелепици.
Малка сълза в захарта.
Истини, истини, истини! ...
  212 
Най-прелестното нещо е да видиш, как мечтае дете. Сякаш се отваря врата между земята и безкрая.
Вече пети ден бягаше от дома и заставаше пред афиша. Стоеше и си представяше чудеса. Магът с искрящи очи я докосваше със своята пръчица и всичките и желания се изпълняваха.
Счупи касичката си и успя да съ ...
  187 
Денят ми беше опропастен с обикаляне по всякакви канцеларийки, пълни с плъхове, които се изживяват за божества. Реших да се разходя по централна улица на столицата. Не е лошо при положение, че клаустрофобията ми бе провокирана от малките кабинетчета преди това. В главата ми продължаваше да се върти ...
  672 
Чуваш ли, мъничка моя,
звуците чисти на тази зора.
Вятърът, полъх в покоя.
Изгрев красив след нощта.
Нежна омара пред зноя. ...
  363 
Бях седнал в едно заведение, за да изпия набързо петото си кафе от сутринта. Не, че ме ободряваше, но просто досаден навик, като цигарите. Винаги съм се чудил, защо слагат маси на тротоара! Имам усещането, че поток от хора препуска през стаята ми или по-скоро, че съм се изтърсил на стол в мравуняк.
...
  212 
Обед е. Жега. Прибирам се от работа и виждам момче на 15-16 години, седнало на бордюра се взира в нещо. Поспрях до него и се загледах. Ами, нямаше нищо. После видях малкото, черно бръмбърче. Прииска ми се да поговоря с този странник.
- Здравей! Как се казваш?
- Не знам.
- Къде живееш?
- Тук. ...
  537 
На заник слънце сенките се сливат.
Денят си тръгва със наведена глава.
Ята от птици и цветя заспиват.
Зад хълма идва призрачна нощта.
Крила разперила покрива небосвода ...
  254 
Трите варианта на разказа са начало на една поредица.
Написаното не дава насоки, как се подрежда пъзел.
Едно
Прекрасен ден за разходка в началото на лятото. Вървя край рекичката и чувам звуците на водата, песента на птиците. Виждам, как върбите галят с клоните си брега. Пред мен е безкрайното поле с ...
  211 
Екранът на телефона, беше единствената светлина, а написаното последното, което искаше да каже. Вятърът заби песъчинка в окото му и го заболя. Зачете се в стиха:
Аз пея...
Аз пея, но остава тишина.
Мъглите на забравата са в бяло.
Танцува призрачна жена. ...
  263 
На шестия ден Бог реши да сътвори човека и направи Адам по свой образ и подобие. След това размисли и от реброто му създаде Ева, но те решиха да се подадат на съблазънта на говорещата Наги и изядоха плода на познанието. Това разгневи Господ и Той от Рая ги спусна на Земята...
Обаче след няколко дни ...
  244 
Десети ден лежа в стая, която прилича на къс и тесен коридор. Две легла с един метър между тях. На другото легло е някакъв темерут, който за цялото време само на визитация, каза два пъти „Да“ и един път „Не“ през останалите дни гледаше тавана с празен поглед. Не, че много се оплаквам, но докато му с ...
  231 
Поредното нощно дежурство. Трудно е да свикна, да живея в болницата. Мразя миризмата на дезинфектанти и премигващите лампи. Коридорите са пусти с много врати, зад които са съдбите на хора очакващи помощ, но от кого. Гледах номерата на стаите и пред мен изплуваха лица, болка, сълзи, очакването да вид ...
  346 
Малки хора с земни идеали.
Винаги забързани в калта.
Смятат на кого, какво са дали,
търсейки отплата затова.
Тях животът ги притиска. ...
  273 
Навън е лято, но усещам есента.
Денят е кратък, дълга е нощта.
Като въздишки падат първите листа.
Зелената си дреха сменя обичта.
Ще се завърне огнено червена. ...
  226 
Годината е 3023. Цели 1000 години съм в хибернация. Бях избраният за този полет, чиято цел бе да се открие мястото, откъдето е започнало сътворението на света. Затова и космичният кораб го нарекоха „Истината“.
Отвсякъде пищяха сигнали, мигаха лампи и целият кораб се тресеше. Капакът на хибернационна ...
  228 
О-О-О, Леки!!!
Не сънувам. От денонощия не съм спал. Но, защо всички хора на улицата са с еднакви лица и всички се движат в една посока.
Опитах се да тръгна встрани, обаче тълпата ме носеше напред. Виждам, че доближаваме една дупка, където изчезват всички, един след друг. С последни сили, на ръба ус ...
  277 
Проклети песъчинки, забиват се, като иглички по кожата и в очите. Не съм уморен, просто нищо не чувствам. Едва сега разбирам камилите, защо с празен поглед бавно и целенасочено престъпват по дюните. Всъщност единствено усещам жажда. В главата ми стои чаша бистра вода...
Искам да пия и пия!!!
Господи ...
  293 
Улиците бяха пусти. Гледах разкривените плочки и броях крачките до всяка следваща дупка. Гласът му ме стресна.
- Искаш ли да ти покажа щастието?
Пред мен стоеше някакво странно създание. Нито мъж, нито жена, нито дете, нито старец. Главата му бе с рошава коса, половината бяла, половината черна.
- За ...
  273 
Ще усетиш моята ръка
и дъха ми, полъха в косите.
Устни, нежна топлина.
Нощ, създадена в мечтите.
Сякаш в тази тишина ...
  314  10 
И тъй, животът продължи. ЗаЯкът след нанесената корекция от Господ не спря да пише и пали свещи. Не за друго, а защото стана примамлив КурБан за всички, особено за поетите в гората. Всъщност всички в гората се смятаха за поети. Много се учуди, когато няколко овце му предложиха да го изядат, за да не ...
  313 
Предварително се извинявам, че не успях да постигна акварелно, делирната, поетична чистота, но причината е в никнейма ми, който носи кал.
Нощта е тайнствено омайна.
Небето – теменужено в звезди.
Но мракът шепне своя тайна,
как облак сребърна луна покри. ...
  389 
Гората... Като си сам усещаш, че дърветата край теб си говорят. Вървя, докосвам стволовете им и съм един от тях.
Горе на хълма е порутен храм обвит в бръшлян и туфи папрат. Сякаш зеленината го е приютила в лоното си.
Прекрачих прага. Под краката ми припукваше изпадалата мазилка, а в дъното бе Той. Р ...
  259 
Трудно е да си човек, щом идеал на човечеството е прасето. Всъщност не знам, защо написах прасето, тъй като 10 години гледах виетнамско прасенце /после стана твърде голяма свиня/ и трябва да ви кажа, че беше много интелигентно и одухотворено, за разлика от някои хора. Единственият му недостатък бе л ...
  494 
Мъничка моя, неземна мечта,
толкова чиста и бяла.
Ти в самотата роди се звезда
обич красива изгряла.
Полъхът нежен сред тиха гора ...
  251 
Събужда се зората с корона от лъчи.
Денят започва весел сред облаци мечти.
Рисуваш си усмивка и мъничка сълза.
Под дрехите на клоун отново си в игра.
В главата пак препускат красивите коне. ...
  651  16 
Написа на Вайбър: Довечера ще ти донеса подаръче.
Машината му отговори: Обичам те! Емотикон целувка.
Затвори лаптопа и тръгна на работа. В службата го посрещна секретарката с подкупваща усмивка и разголени бедра.
- Днес сякаш сияете! Колко щастлива ще съм, ако причината бях аз, нооо…
- Хайде денят н ...
  309 
Вълните шепнат в пясъка лъжи
за чистата любов в нощта родена.
Как сбъдват се красивите мечти.
Сълзата щастие изгаряща, солена.
И гали бризът голите тела. ...
  200 
Летят в небето ято от безкрили патки.
Крака размахали усещат свободата.
Сред тучните поля под тях препуска
табун коне със граматични пранги.
Във тихите води на езерото плуват ...
  471 
Ранно лято е. Ливадите ухаят на треви и билки. Там горе на възвишението виждам дълга, телена ограда, но отнякъде се понесе адска смрад. Тръгнах към ограждението и застанах пред увиснала врата, на която имаше надпис:
ВНИМАНИЕ, ЛИГАВО КУЧЕ! ПАЗЕТЕ СЕ!!!
Избутах вратата и в далечината се чу хистерично ...
  452 
Предложения
: ??:??