joanna_vas
223 резултата
Иззад разгърнатите форми
на ветрило
очите
овъглени са
до крах. ...
  810 
Откъм разрязания пръстен
на луната
се спускат миговете -
тежки
като примка ... ...
  1074 
Глас,
затворен
в сребърна кибритена кутийка.
Очи,
изгризали решетките до край. ...
  1836 
От няколко дни, при залез слънце в селото се забелязваше странно явление, което създаваше голяма паника сред живущите. Хората бяха станали неспокойни, тъй като повечето от тях не намираха почти никакво логично обяснение в това, което се случваше. Дали защото приемаха видимото буквално или защото не ...
  1200 
С парфюм на “Ангел” е!
Разпуснала
коси в безкрая.
Вълни
трептящи непрестанно, ...
  1014 
Гърбави са
дните ни понякога.
Изострени
в мълчания и в крясък.
А стъпките – ...
  890 
“Перде, като перде...” изрече много тихичко, но зад него стоеше широкия и светъл прозорец на дните й.
Прозорец, през който се виждаше широка градина с форма на сърце, за която се грижеше непрестанно през всичките си години.
Такава беше първата мисъл, която премина през нея, след като плахо закачваше ...
  2192 
Бяло гълъбче съм,
кацнало
на рамото ти
в миг,
във който сенките ...
  866 
Стелките на часовника
се гонят
полудели.
Превъртат се припряно
във нежния си ...
  1056 
От бял котел вода ще Ти налея!
Ще свия страховете на кълбо
и песен за Любов ще Ти запея
под сянката на върбово листо!
С нюансите на думите Те стигам, ...
  878 
В клонка бяла орхидея -
седем думи -
в седем цвята,
мисли крехки -
лист в листата, ...
  1159 
Думите понякога са низ
от нечетливи
йероглифи,
изписани
върху скалистата ни длан. ...
  862 
Преди да се разсъмне
на пръсти
ще премина
покрай алеята
с разцъфнали лалета. ...
  1032 
Ябълкови клонки са косите ми –
сипят се по рамото ти
с благодат,
разбудени от полъха на утрото -
преминало ...
  1005 
Тъй тихо е ...
От светлина събирам себе си
в сърце
и благославям утрото!
“Воскресе” любовта ...
  850 
“Аз съм Пътя, Истината и Живота!”
"Да, Аз ви говоря:
Който слуша Моето Слово и вярва в Тоя,
който Ме е пратил,
има Живот, простиращ се НЕ във Времето." ...
  1649 
Чрез шепота на листите
разтворени,
потрепващи от полъх
лекокрил -
те заговарям ...
  1104 
По скалната повърхност -
ветрецът вае
образи
във търсене на същност...
Очите ...
  1112 
Прегръщам те с клепки -
сънувам,
сънувам...
През думи на обич
те с мисъл ...
  2055 
Думите се стичат
шепнешком -
капчици
по капчици увличат.
А пък тялото на вечерта ...
  815 
Среднощни думи –
перли
разпилени,
в трапчинките на дъхавата нощ -
полуразтворени ...
  949 
По периферията
на шапката дъждовна
съм панделка
завързана с любов.
Дъга разтворена ...
  1023 
Мълнии се сипят от небето...
Дъждът
плющи в нощта като порой,
изливащ се
по пясъка на времето, ...
  948 
Загледа се в гладиолите, които снощи бе потопила във вазата. Разпукващите се една след друга пъпки по стеблата, приличаха на красиво разлистващи се пролетни мигове. Загадъчно и едва уловимото им ухание изпълваше стаята с галеща нежност, разливащо с топъл и свеж аромат по стените на мислите й. Тя сто ...
  1181 
Над притворени очи
с букли лунни светлини,
вити сребърни лъчи
сме рисунък по стени.
До леглото ми седни, ...
  1022 
Вълчица в глутницата
вие.
Луната с поглед
жадно
пие. ...
  816 
Тъй тихо е...
Нощта се разсъблича.
Воали нежност рони -
пласт
след ...
  939 
Изгреви и залези –
черно - бели сенки,
преливащи се мигове,
впили
корен ...
  1106 
Млечен път –
снежно-бяло шалче
за луната,
изплетено
от нощни светлини ...
  761 
Слънчев лъч -
утринна златиста нишка,
промушена
в ухото на иглата,
с която ...
  879 
По миниатюрата
“Вятър усмихнат през рамо”
на Стефан Кръстев
През рамото си те поглеждам Вятърко.
Виж, струни са косите разпилени. ...
  799 
Ти, мое бистро поточе,
лъкатушещо в будните дни.
Ти, мое нежно отроче
на родени в сърцето мечти.
Ти, мое мило създание ...
  995 
Ромоли тишина,
зад прозорците
нежно побрала
песента
на дъждовните капки - ...
  1178 
1.
Пясъчна сълза,
капка тишина.
Очите
стомни са - ...
  1070 
Ревнувам те понякога ,
но е приятно
усещането да те губя...
Обичам те и мисля си,
как цялата ...
  1264 
Нощта се е побъркала
в усещане за допир нереален.
Навярно съм те търсила,
а ти дойде в безумие реален.
Изпълваш ме във мислите, ...
  1993 
По коловози от чувства,
пътуваме с експрес във първа класа.
Семафори от светила,
съзвездия са в картата на сетивата.
С едно премигване в очи, ...
  897 
По улицата тясна,
прегърнати един до друг вървим.
А мисълта от ясна,
по-ясна се разгръща. Уж мълчим,
но всъщност ...
  854 
Звездите се подреждат
загадъчно
и чародейно
във многомерната координата
на живота - ...
  1119 
Чуваш ли,
пропяха вече първите петли...
Нощта
се къпе в утринни лъчи -
вълни ...
  1097 
Предложения
: ??:??