katkatkat
155 резултата
Имам нуждата ментално
с някой друг да го направя.
И добра съм, и морална,
ти обаче ме заставяш...
част от себе си да отклоня. ...
  866 
Аз съм вода и преливам
тази нощ от възбуда.
Твоя бряг ще достигна
с морски дъх и със лудост.
Аз съм вода и те чакам, ...
  813 
Седни пред мен и ме слушай,
гледай ме право в очите.
Поглед, пламък и пушек,
луд туптеж във гърдите...
Дума след дума изгарят ...
  591 
Цикламена луна ме вика,
а животът казва ми довиждане.
Стига ли? Студът не стига
за едното, вечното заспиване.
Март. Жени. Вихрушки... ...
  624 
Огън чака вятър, да гори.
Гори.
Пепел в вятъра лети.
Боли.
Вятърът огън ще стане ли.
  580 
Бързи, бавни моменти
тичат и спират.
Утре отново.
Тихи, шумни, солени
думи попиват ...
  632 
Болезнено докосване,
слънчево,
изригнало
от дълбините на мрака.
Позволи му ...
  801 
Тиха вода съм, бистро-прозрачна.
Неволно се двата ми бряга разкрачват
път да направят на твоята страст.
Леко полюшва се мойта повърхност
в леки вълни, потъват ти пръстите ...
  1607 
Красива си, моя любов недоносена.
Твърде жадна, роди се. Със писък.
За тебе вратите ми бяха затворени.
Напук се зачена. Сякаш от нищото.
Живота ми сриваш. ...
  750 
Умора. Когато те чакам.
Умора. Когато те пея.
Умора е вечер тъгата,
която с последни звуци отеква.
С умора пътят постлан е. ...
  437 
Спестявам, още спестявам ти
нещо, което... може би се досещаш.
Няма съм, няма от слабости,
парят ме думи и чувства горещи.
Утре денят всява ми ужас, ...
  601 
Без смисъл отгоре...
Малки са хората.
И, Боже, прости ми,
далече съм толкова...
И трудно Те чувствам, ...
  671 
В ураганна спирала,
неспираща,
смъртно е спряла.
В статика жива,
застинала, ...
  434 
Ти си безтегловна мелодия,
с различна идентичност,
на сърцето ми пътя пребродила
в синхрон със липсата на логичност.
А дните ми, космоса търсещи, ...
  503 
Eкзистенцията е усещане. Тя е крайна. То е ъгъл, остър, тъп, прав...
Вътрешната екзистенция е себеусещането.
Когато всичко, пречупено от крайността, в която е Аз, се оглежда в огледалните стени на неговото измерение.
Тя е заключена, тя е херметическа, тя е вакуум. Аз е светът, светът е Аз.
Вдлъбнат ...
  624 
Аз, ако в локва опръскам душата си
и смътни очите ми образи виждат...
Не мога, не крия. Признавам вината си,
но съдът ви бялото в мене убива.
Аз, ако в хаоса в себе си губя се ...
  579 
Когато не мога
повече от черно да бъда,
тогава
в чужди предели
тъгата си вливам. ...
  479 
На двора, със котките,
сЪлзите, кротките,
тихо дойдоха.
Последното, слънцето,
пресечено с вятъра, ...
  510 
От огъня пламъци късам,
за да умрат. Но красиво.
Искрици се бавно разпръскват
до екстаз... толкова близо.
А щом запее тишината, ...
  507 
Не мога да побера
на вятъра всички копнежи.
Аз съм затвор.
Решетки от черна вина
пристягат съня ми разнежен ...
  608  12 
Черни вълните пристигат
и в бяла ярост разливат
бездомно своята страст.
Черна нощ. Бяла съм аз.
Белите спомени чакам, ...
  393 
Часовника няма да чакам.
Времето веч не въздиша по него.
Секунди и мигове страдат
на стрелките от болното его.
Да обичам няма дъждовете, ...
  501 
Понякога те чувствам като гръм
и плаша се, и чудя се коя ли съм...
Понякога ми се плаче.
Сега си песен, тъжна, баладична
и всичко, което на глас не изричам. ...
  569 
Хайде , хайде нахрани отново
с болка мазохиста в мен.
Хайде, хайде отрови го с ревност,
няма лесно да умре...
Свикнала във ада съм. ...
  465 
Едно по едно се от мене
парчета бавно откъсваха.
Оставаха в "старото" време,
глухи за новите писъци
Една по една се пред мене ...
  743  11 
Стигам те... Подавам ръка
на всичко човешко в мен
и се губя в своите лабиринти.
Пускаш ме... Оставам сама
в избягал от календара ден ...
  514 
Наоколо витае ерес.
А някой последното копче проклина.
Същият Той нарича ме Прелест.
Извайва ме в ръцете си сякаш съм глина.
Нямам прическа и червило ...
  409 
Детските очи ме гледат
плахо отстрани, безгласно.
Допирът с тъгата бледа -
първи признак за реалност.
С музика летните нощи ...
  490 
Аз съм друга песен
и косите ми са чупливи.
В дъждовната есен
скитам по пътища криви.
Ти ме извая ...
  485 
Усмивката ми е счупена,
но не спирам да танцувам.
Сцената е срутена...
Танцувам, танцувам...
Остри са стъклата ...
  615 
Второто ни дуетно стихотворение с Темида!
Забравих,
че те гледам само от моя ъгъл,
а ти не си плосък.
Оставих ...
  561 
Една малка, бърза,
щастлива обиколка.
...
На финала е първа
наградата болка... ...
  505 
Ти в трепет мъглив
пристигаш студен. И сънлив.
Целуваш покоя умрял,
очите му дори не видял...
Връщаш към нежност ръцете, ...
  622 
Давам ви цялата свобода.
Ваша е сцената, мили актьори.
Играйте се. Лейте слова.
Вдигнах завесата. Готови!?!
Няма място за страх. ...
  567 
Погазих всички закони.
Стъпках от мен съграденото.
Твърде малко остана,
малко е в мен съхраненото.
Днес отново празнотата ...
  664  11 
След толкова време
словата ми не се умориха.
В стихове се редят.
От диво, непознато племе
безутробно се родиха ...
  556 
По пътя на щастието,
по пътя на радостта,
към тебе вървя,
драга моя,
тъга... ...
  1381 
Илюзии сенкоподобни
днес отново ме връхлитат.
Корени са. Отровни.
В сърцето ми се преплитат.
И този път ли?... ...
  854  10 
Репликите в скоби - Поетът
Репликите, започващи с "Прости" - Поетесата
Двата големи куплета - ей така, за подсилване на драматизма
(Студено е, нали знаеш.
И сънища не може да има.) ...
  1364 
Посветено на едно момиче, за което ще се пишет още много стихове!
За теб, Теми!
Такава е тя.
Диша трудно
сред парфюми. ...
  1214 
Предложения
: ??:??