koli4a
1 362 резултата
Като погледна пътя си назад,
разбирам, че напред остава малко.
И е печално, Боже, и е жалко,
че свършва поднебесния парад.
А искам аз да събера до крак ...
разбирам, че напред остава малко.
И е печално, Боже, и е жалко,
че свършва поднебесния парад.
А искам аз да събера до крак ...
302
8
Лопатите пръстта изгребват -
сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.
И влажна пръст над него хвърлят, ...
сълзят очите от тъга.
Един живот го тук погребват
с изпъната докрай снага.
И влажна пръст над него хвърлят, ...
380
1
12
Печалното не е в това,
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
че вече съм в старостта,
а това,
че си отиде младостта.
На младини ...
249
5
Отмина пролетта на мойто детство
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
набързо, като топъл летен дъжд.
Тя някак тръгна без транспортно средство,
но ме превърна във пораснал мъж.
И аз през цветни пролети и зими, ...
334
7
Бях съпруг, баща и мъж
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...
с жена, деца и къща.
Но съдбата не веднъж
във дните се обръща.
Днес съм дядо и съпруг ...
382
9
По "Пусни ме да остана"
от Детелина Стефанова, Поликраище
Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга ...
от Детелина Стефанова, Поликраище
Оставям те и себе си да бъдеш.
И давам ти неземна свобода.
Не искам даже ти да бъдеш друга ...
510
8
Главата ми е бомба. Ръцете ми - стрели.
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда. ...
Душата ми е зомба. В сърцето ми вали.
Кръвта ми се размива. И става на вода.
Срама не се измива. Оставя си следа.
А пътя става труден. И носи ми вреда. ...
341
8
Във мен отляво - във гърдите,
клокочи кървава мембрана.
И можете ли да твърдите,
че имам за любов забрана?
Не можете, затуй защото ...
клокочи кървава мембрана.
И можете ли да твърдите,
че имам за любов забрана?
Не можете, затуй защото ...
370
5
Денят със грижи ме залива,
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...
че пречи даже и на слух.
Стремеж със можене се слива
и огън има в моя дух.
И птица бяла ме повежда ...
287
4
Валеше между нас раздялата студена
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше. ...
и мокреше през час съдбата отредена.
Сърцата, като факт, увяхнало са цвете
и губеха контакт душите ни и двете.
И в тъжните очи дори мъгла растеше. ...
309
5
Ах, този славей сладкопоен,
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони, ...
от всички птици най-спокоен,
рано сутрин той пропява -
със себе си се сам надпява.
Скрит във сънените клони, ...
665
3
На мен ми стига покрив над главата-
под него да се чува детски смях.
Една жена - икона на стената,
и да ме радва заедно със тях.
И да си имам дворче със цветенца ...
под него да се чува детски смях.
Една жена - икона на стената,
и да ме радва заедно със тях.
И да си имам дворче със цветенца ...
468
10
Не казвам го от злост,
че тачим таз заблуда:
да вярвяме в Христос,
в Аллах или във Буда.
Разбрах го от сребро, ...
че тачим таз заблуда:
да вярвяме в Христос,
в Аллах или във Буда.
Разбрах го от сребро, ...
353
5
Ще минат векове с години
и много този свят ще порасте.
В просторите небесносини
ще се роди тогаз едно дете.
Това дете ще бъде гений ...
и много този свят ще порасте.
В просторите небесносини
ще се роди тогаз едно дете.
Това дете ще бъде гений ...
285
4
Откакто ходя в пътя си до днес,
аз все на теб се упововам.
И все, като изгубен в тъмен лес,
аз твойто име споменавам.
Роди ли ми се някаква мечта ...
аз все на теб се упововам.
И все, като изгубен в тъмен лес,
аз твойто име споменавам.
Роди ли ми се някаква мечта ...
275
2
Ще ти кажа,
Обич моя! - устно.
Няма на какво да го напиша.
Ще го кажа
толкоз, толкоз вкусно, ...
Обич моя! - устно.
Няма на какво да го напиша.
Ще го кажа
толкоз, толкоз вкусно, ...
483
11
Не чувам вече звънките камбани.
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...
Не паля вече в църквата и свещ.
А виждам хора на площад събрани
със поглед мрачен, празен и зловещ.
И всеки поглед - мълния във здрача. ...
307
7
Южнякът ни топъл подухва
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига - ...
и прави си леки шеги.
Въздушния вихър усуква
и прави си прашни дъги.
И фустите женски повдига - ...
473
5
Беше ти моя млада Любов
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá? ...
в жестове, в думи, в делничен зов.
Пълни със Обич, пълни със страст
правехме, мила, всичко от раз.
Минаха дните - век ли станá? ...
494
5
И аз към бъдното прехвълих мост.
И аз оставих диря подир мен.
Не бях случаен във живота гост -
живях със здравия работен ден.
Живях така - по общия канон. ...
И аз оставих диря подир мен.
Не бях случаен във живота гост -
живях със здравия работен ден.
Живях така - по общия канон. ...
279
8
"Здрав дух - в здраво тяло"
Ювенал
Здрави духом - в здраво тяло.
Боже! Де е тази радост!
Здрави духом - в болно тяло. ...
Ювенал
Здрави духом - в здраво тяло.
Боже! Де е тази радост!
Здрави духом - в болно тяло. ...
270
6
Неподходящ за моя ръст,
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от живота.
И всяка стъпка ми кънти, ...
но аз го нося този кръст...
Вървя към своята Голгота
с венеца трънен от живота.
И всяка стъпка ми кънти, ...
358
4
Не вярвай във Ада.
Във рая пък - хич.
Душата - награда,
но тя е и бич.
Във тебе е Ада ...
Във рая пък - хич.
Душата - награда,
но тя е и бич.
Във тебе е Ада ...
329
5
Пуснаха дечицата във двора.
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират "своето" дете.
А на края - доста срамежливо, ...
Пръснаха се, като пилци те.
А във двора имаше и хора
да избират "своето" дете.
А на края - доста срамежливо, ...
353
5
Господи!
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят. ...
Ще ме вземеш ти и мене,
като гост във твоя свят,
дето няма и горене,
дето всичкото е в цвят. ...
303
4
Къде отиде мойто детство
и как безгрижно си живях?
Че нямаше край мене бедство
и аз за нищо не болях.
А юношеските години ...
и как безгрижно си живях?
Че нямаше край мене бедство
и аз за нищо не болях.
А юношеските години ...
410
9
Във чашата с кафе горчиво
аз сипвам сутрин и надежда.
Подслаждам го неотстъпчиво
и към деня ме то повежда.
Започвам разните задачи ...
аз сипвам сутрин и надежда.
Подслаждам го неотстъпчиво
и към деня ме то повежда.
Започвам разните задачи ...
322
6
Аз безумно се захласвам
в залез топъл и червен.
Всяка вечер аз пораствам
с облака до кръв ранен.
Розово вечерно слънце ...
в залез топъл и червен.
Всяка вечер аз пораствам
с облака до кръв ранен.
Розово вечерно слънце ...
506
5
Какво, че днес
е зима във косата,
че и бразди се гонят по лицето?
Аз знам какво видяла е главата...
Върти се на живота колелцето. ...
е зима във косата,
че и бразди се гонят по лицето?
Аз знам какво видяла е главата...
Върти се на живота колелцето. ...
350
4
Вчера беше пролет,
днес е есента.
Свършва всеки полет.
Стихва песента.
Утре ще е зима ...
днес е есента.
Свършва всеки полет.
Стихва песента.
Утре ще е зима ...
326
6
Една прекрасна, тиха вечер - лятна!
Ухае тя на топъл житен клас.
От тази вечер няма по-приятна
за среща с теб във тоя късен час.
А устните ти, като топъл хляб са ...
Ухае тя на топъл житен клас.
От тази вечер няма по-приятна
за среща с теб във тоя късен час.
А устните ти, като топъл хляб са ...
409
4
Небето е опънало пердето
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...
над облаци, разрошили косите си.
А слънцето от сенки е превзето -
преглъща недоволно и лъчите си.
А утрото белее от сланите ...
352
3
Синьото небе е в пролетта на дните.
Дните в пролетта са синьото небе.
Зимните полета са във планините.
С шепи топлината слънцето гребе.
Есените лягат долу край реката. ...
Дните в пролетта са синьото небе.
Зимните полета са във планините.
С шепи топлината слънцето гребе.
Есените лягат долу край реката. ...
317
5
Пред мене пътищата бяха много.
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
Избрах си този в който днес вървя.
С едно написано за мене лого
до днес си мисля, че ми провървя.
Посрещах дни за мене отредени. ...
486
11
Под синята камбанка на синчец,
между тревички ниски и зелени,
прописа поетичния писец
за мойте думи от небе свалени.
На страница по пролетния лист ...
между тревички ниски и зелени,
прописа поетичния писец
за мойте думи от небе свалени.
На страница по пролетния лист ...
1206
8
Посегнах да откъсна
една красива роза.
Родила се е късна
във делничната проза.
Стеблото със бодилче ...
една красива роза.
Родила се е късна
във делничната проза.
Стеблото със бодилче ...
541
9
С перо се разхождам
по листите бели
и пиша задъхан
стиховните трели.
Избърсвам потта си ...
по листите бели
и пиша задъхан
стиховните трели.
Избърсвам потта си ...
430
12
Със стръкче от разцъфнала Надежда,
със пъпки от набъбналата страст,
напред и днес окото ми поглежда
по път неравен със бодил и храст.
Със клонка от разлистената Вяра, ...
със пъпки от набъбналата страст,
напред и днес окото ми поглежда
по път неравен със бодил и храст.
Със клонка от разлистената Вяра, ...
419
1
Сега съм връх, изправен в равнината
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...
с калпак от навалял отгоре сняг.
Загледан там - далече в далнината,
където погледът не вижда бряг.
И в тази моя равнина житата ...
292
6
Очакван залез. Път прекъснат
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
и мрак в очите ни потъва.
И стон - от гърлото откъснат,
във стихналата пръст се спъва.
С кръвта сърцето се задавя ...
312
3
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
