koli4a
1 363 резултата
Вървиш ли
всякога по течението,
ще стигнеш
накрая до разлива.
Вървиш ли ...
  321 
Прави
живота си да стане
един
безкраен светъл мир.
Следа ...
  389 
През локвички и остарял снежец,
през коловози и пъртини,
с букети от кокиче и синчец,
във слънце вече на лавини,
по буйните потоци от вода, ...
  373 
Вече въздух не ми стига
да прочистя дробовете.
Лоша орис ме настига
и ме тласка в греховете.
Аз от грехове се пазя - ...
  415 
1.
Една сълза
върху обрулено листо.
Плаче есента
с вероятност сто на сто. ...
  326 
От днеска казвам на жена си,
че ставам вече най-добрият мъж.
Обръщам гръб на тез Пегаси,
напускам нервен цъфналата ръж.
И ставам мъж под женски чехъл, ...
  436 
Усмихва се луната жълта
от своя приказен балкон.
Земята сенките ù гълта
по стар космически закон.
И тез усмивки на луната ...
  388 
Омръзнаха ми дневните несгоди.
Тормозят ме и дребните неща.
Размивам се в различните породи,
но грее в мене огън от свещта.
Дотегнаха ми пътищата прашни. ...
  551 
По житейска нишка тънка
срещнахме се с тебе двама.
И над пропастта навънка
се завърза тази драма.
Че под нишката е бездна. ...
  503 
Прекрàчи прага ми навън
и ме остави в самота.
Останах аз самотен пън -
на котките за срамота.
И стàна къщата затвор, ...
  467 
И зад чертата
утре ще премина,
като износен
и обрулен мъж.
И може бързо ...
  418 
Една китара с тъжна струна
душата ми за миг разкъса.
Във мене се надигна буна
и нещо в мен сега се скъса.
Свирù, китаро, тази песен ...
  358 
Пролетта е цвете мило,
расло в моята градинка.
То в душата ми е бùло
и поливано в съдинка.
Лятото е жарко слънце ...
  387 
Когато
след мен се затвори
последната земна врата,
небето
око ще отвори ...
  450 
През деня си мойто слънце,
през нощта си ми луна.
През деня си житно зрънце,
през нощта си ми жена.
Вечер ти си ми светулка, ...
  413 
Аз слънце изпращам в простора прозрачен
към залез вечерен в морето червено,
с очи натъжени и с поглед вторачен,
със част от сърцето във мъка кървено.
С тъга осъзнавам: добре ми е бùло, ...
  328 
Ще се радват хората под слънце
и ще дишат бяла светлина.
И ще расне житното ни зрънце
под пръстта от сладка топлина.
Хлябът слънцето ще го изпича ...
  405 
... и Господ направи жената
от моето седмо ребро.
С това си платих и цената
да търся от нея добро.
Затуй и без нея не мога. ...
  401 
Толкова ли те обичам,
че се плаша и насън!
Името ти само сричам,
като вятъра навън.
Всяко цвете във полето ...
  714 
От сто години аз те помня
и все такава си билà.
Такава аз ще те запомня:
летяща с женствени крила.
С лице - божествена икона, ...
  449 
Човекът уж от кал е бил направен,
защо от кал се вечно той предпазва?
Нали - пред Господа и днес изправен,
от него той за миг не се отказва?
Но с кал замерва другите събратя ...
  413 
И все така живота ме подмята
от ляво вдясно и напред-назад.
И вече тясна ми е тук земята,
защото не е място за парад.
Надигат се дори страхотни бури. ...
  306 
Като дете, играех аз на жмичка:
един зажми, а другите се крият.
Това не бе забавата едничка,
да бъда скрит и да не ме открият.
Но таз игра ни беше най-любима. ...
  637 
Цигарите си ги изпуших,
кафетата си ги изпих...
Очите влажни си изсуших
и ненаписах нито стих.
Избягаха от мене думи, ...
  322 
Чаша вино ще обърна
малко тъжно, но пък наведнъж.
В миналото да се върна
и да се почувствам като мъж.
Да си спомня любовта ти ...
  486  11 
Студена кръгла стая
във страшна тъмнина.
И ти, и аз го зная,
че е с една стена.
Че ъгли в нея няма ...
  325 
И всеки идващ божи ден
разпъва ме на кръст изцяло.
Следи оставя той във мен
от гвоздеи по мойто тяло.
От туй разпъване до днес ...
  428 
Летях във Космоса навън
и свирех лунната соната.
Под лунно-слънчевия звън
венчавах слънцето с луната.
Представих се, че съм звезда ...
  936 
Лошо е времето...
Идва ли бурята?
Чуват се тътени,
като от бурета.
Литват си птиците ...
  363 
Ние
не идваме на този свят
не
за този, дето ще ни духа.
И го ...
  323 
Добре написаната книга
чака своя си читател.
Дискретно тя и му намига
да ù стане почитател.
Готова е да се разлисти - ...
  421 
Във тялото на таз топола
аз името ти ще изрежа.
И както винаги е гола,
да се чете и от невежа.
Под името ще издълбая ...
  345 
Рамка със платно си купих днес.
На триножник дървен я поставих.
Тук сега със майсторство, с финес
как ще те рисувам си представих.
Цялото лице във бял нюанс, ...
  379 
Дните не минават никак гладко.
Вечер ги сънувам и без сладко.
Мъките очите ми стопяват,
гласове в ушите ми припяват.
Залезите в мен се утаяват, ...
  377 
Една светулка в лятна нощ ме води.
Една светулка в пътя ме зове.
И в мене никнат хиляди разводи
със мойте някогашни богове.
На всяка крачка с тях се аз развеждам ...
  336 
На други от себе си дадох
и грижи на много спестих.
Душата си аз не продадох
и в себе си нищо не скрих.
На никой в сърцето не бръкнах. ...
  405 
Изпратена си сякаш ти от Бога
нарочно пътя ми да пресечеш.
И развълнувана - дори с тревога,
"Добре дошъл!" да ми речеш.
Очите ти са изворите сини. ...
  451 
Подреждаме си дните във години...
Годините подреждаме в живот.
А времето във оня век роди ни
за мъка в поднебесния ни свод.
Живота ни прилича на корито, ...
  439 
Във някой тъжен ден - последен,
вратата тихо ще отвориш...
За твоя вечен лов пореден
ще влезеш без да проговориш.
Ще седнеш на леглото болно ...
  400 
Родното си място го забравям.
Моят път отведе ме далеч.
Спомените вече ги заравям.
Рядко идва и за него реч.
Как жадувам в него да се върна. ...
  302 
Предложения
: ??:??