Nevium
189 резултата
Even the smell
of thousand
foreign flowers
will not
bring back to life ...
  1159 
"Черно злато"
1.
Be sparkly and shiny, they say.
"Бъди блестяща, бъди сияйна." - ти казват.
Be perfect and smiley, they say. ...
  724 
Аз ида от много, много далече,
от едно място,
където цари
мир и хармония
вече толкова хилядолетия. ...
  915 
  896 
Може би аз съм глупав мечтател,
който копнее за невъзможни неща.
Все искам да посетя места
недостижими за човешката ръка.
Може би съм изгубен писател. ...
  363 
"Спомени от жътвата"
- Момчето избяга, сссссс. Провалихте се, сссс. – изсъска змията, увивайки се около трона, на който беше седнал мъжът. – Мога да Ви убия сега, ако поискам, сссс. Или… - Замълчи, изчадие. – прекъсна я той, сграбчвайки главата ѝ. – Хищникът изяжда хищника. Мери си приказките, ако и ...
  426 
Здрачът обгърна в своята прегръдка полята на Вез'хал. Двете луни изгряха горе в нощното небе. Също като светулки, осветяваха пътя на онези, които отдавна бяха напуснали домовете си за да намерят себе си нейде из горите на планината Вал'хар.
Скъпа беше цената, която трябваше да платиш за собствената ...
  494 
Пламъците черни са розите
вплели се в моите вени.
Горят, не горят, горят, не горят:
а живеят, живеят, живеят - вечно тлеят.
Морските вълни са немофилите ...
  290 
I am the horns in the winds that blow
through Icecrown's haunted halls
Behind every wall
Flying above the Frozen throne
I'm in the snow ...
  779 
Аз съм във всичко, което пиша;
във всяко нещо, което диша;
аз съм във всяка астрална ниша;
Аз съм навсякъде;
там, където никога не съм била; ...
  292 
Кипящи сънища -
разтопено сребро е основата.
На розите тръните са ми любими:
ухаят на луна,
желана е кръвта щом ...
  354 
"Честит рожден ден..."
Запалих ти свещта,
до мен държа снимката,
където и да си сега.
Гледам към звездите, ...
  209 
ПЪРВА ГЛАВА
ВТОРА ЧАСТ
Случилото се по-рано породи в мен съмнения и въпроси, чиито отговори честно казано не исках да знам. И въпреки това не отказваха да напуснат съзнанието ми. "Какво означаваше всичко това?", "Защо би го направила?", "Какво очакваше да постигне?", "По какъв начин бях свързана с н ...
  401 
/ПЪРВА ЧАСТ/
Януари милуваше
цветовете на пролетта
докато тя бленуваше
за топлите ръце ...
  359 
Ако бях живак
бих отровила
всички онези,
на които
сънят им отнемах ...
  389 
"He killed the man" - they said.
"He pierced the man with seven arrows
That's how the fell
That's how he saw the end
The man even couldn't say farewell ...
  962 
ПЪРВА ГЛАВА
ПЪРВА ЧАСТ
- От тук трябва да продължите сама. - каза единият от пазителите щом достигнахме пределите на Нейното царство. Побиха ме тръпки. - Не можем да напуснем това място. До сега трябваше да сте го разбрали. - допълни другият пазител докато стоеше, взирайки се към Студените планини.
...
  457 
Hear the hummingbird's final cry
among the Calerian trees
as we're walking to the Undying hills.
Memories of past battles,
wars and broken vows ...
  370 
Восъчни ръце милуват
стара сянка на картина.
Разтопени очи бленуват
до пясъчни кули да се събудят.
Сухи устни сънуват ...
  410 
"Закъснял дъжд"
1. Куплет
Твоето малко кимване,
придружено със смях, беше лъжа.
И онзи облак, който ми обеща, ...
  554 
***
Спираш да дишаш, щом
в дробовете засял си тръни;
Не рози, карамфили,
ни маргарити,
а отровни шипове - ...
  405 
Той винаги идва -
с оранжева качулка и тиквен фенер.
Той тихо ще почука -
на вратата със окичен самхейнски венец.
И е малък като светулка: ...
  297 
Flame within a flame
Of a silent burning crusades
Watch it closely,
Feel its titanic rage,
Breath in its power ...
  1301 
Слънцето все още не беше изгряло, когато Кера отвори очи. Бе събуден от меланхоличната песен на анхелотата*. (често срещан вид птица с четири крила, която гнездеше в горите на тази планина; тя се различаваше от останалите видове със странната си украска: пъстро зелено около очите примесено с тъмноси ...
  656 
I'll disappear just like a
memory never wanted,
long forgotten,
not remembered
even once. ...
  474 
Изваях арки:
бели, лилави, зелени,
в каквито искаха цветове
в кътчета
на души, където ...
  824 
Ще ме търсиш
там където не съм
оставила
никакви следи:
в пепелниците ...
  633 
Тревата е сита,
щом докосват се
до моите длани.
Преплитащи се
цветове около ...
  959  25 
13 октомври, 1762 година:
Нямаше ме за пет минути. Или поне така ми се стори смъртта.
Една никаква, измършавяла, облечена с дрипи, без косата, както хората обичат да преувеличават и много често нереални качества да и предават. Не че нещо, но това са пълни глупости, както повечето “изобретения” измис ...
  623 
Бягай.
Както искаш.
Както намериш за добре.
Бавно. Или бързо.
Страхът гузна съвест зове. ...
  547 
"Не се привързвай.
Каквото и да правиш, той ще избяга." - обади ми се съвестта,
каква ужасна душевна микрофония сега настана...
"Така се и не научи,
от какво си ти глупаче: ...
  594 
- Бавиш се, момче! Побързай! - извика нервно Кера. Бяха стигнали до “Портите на Алекра” - хълм, чието поле беше обсипано с кристални цветя. Народът на Ериен имаше своя легенда за него, разказваща за девица, която е била избрана за жертва при черен ритуал. Вместо това обаче, в една късна нощ, ден пре ...
  673 
Мълчанието, казват, било злато,
ала от него никога нищо не получих.
Дадох им го в шепи, разделих го
по братски с усмивка,
(понякога цяла, понякога половинчата), ...
  545 
Всички ние искаме да изчезнем -
понякога за миг, за няколко минути или пък час, в повечето случаи - за ден, два или три, да се махнем,
и да гледаме отстрани как минават животите ни. Но не можем, а ни се иска ей така -
изведнъж с пръст да щракнем и хоп да ни няма - като на магия. Колко прекрасна ще б ...
  626 
Безлични и а-несиметрични,
типични - очички с преграда от бодлички;
некармични - погледи втренчени
като иглички в свят:
"по-добре един ден ще живееме заедно всички", а дефакто - ...
  952 
Бездушни образи се преплитат
като спирали във заразена вода.
Гъста мъгла - тътен на сподавена слепота.
Силуети на човекоподобни, лишени от тишина.
Вървят по ред, но в тотална безредица. ...
  817 
Лете беше преди девет
или десет години, през три могили,
през четири гори, и две пустини,
имаше селце от не повече
двадесет колиби ...
  743 
"Измити в невярност",
Част втора
Настъпи утро.
Кървава зора огря стените на замъка. Навън сякаш времето стенеше. Задуха онзи древен вятър, който напомняше за миналото. Птиците пееха своя последен реквием за принц Аен. Днес нямаше жива душа из улиците. Детските радостни гласове не се чуваха. Всичко б ...
  637 
Човекът без думи е просто съд,
в който тече и бие студена кръв, обвита в плът.
Сам-самичък се разпъва на кръст,
щом срежат пъпна връв.
Човекът е щастие, но и омраза, ...
  517 
...но аз не съм от вашата планета,
красивата Майка Земя,
аз ида от много, много далече,
и ако мога да бъда честна,
уморих се да живея сред вас, ...
  563 
Предложения
: ??:??