Nevium
189 резултата
На всяка пряка - светлосенки на образ,
на познат силует, кой е там, в здрача скрит?
Познат-забравен, почти непознат.
Кой облегнал се е там, държащ догаряща
цигара в ръката до стената? ...
  405 
Видиш ли ги, Василе -
какво правят с историята?
Видиш ли, на 19-ти как
лицемерно те упоменават -
името и делото ти умишлено накърняват? ...
  309 
There's blood on the ground
Eyes half open
Trembling hands holding the dagger
Blinded mind
Did the sin ...
  1098 
Нейде в дълбоката гора,
сред тишината и очите на бухал светещи в мрака,
сред шума на близката река,
под звездите, далечните, красивите,
на поляна, около огъня вечерен музиканти се събраха; ...
  391 
/ Лотос /
1.
Събери всички неща, на които се възхищаваме.
Да бъда тук е всичко, което искам.
Да захвърля онзи, който в миналото бях. ...
  1513 
"Слънцето изрече
последните си молитви." - казваше феята,
"Какво би могло да стори -
светлината му изчезне ли, веч ще заспи."
"Слънцето каза последните ...
  1247 
Една чаена лъжичка болка, три супени лъжици гняв,
една щипка близост
И ето че наближиха пътеката, която ги отвеждаше право към Дейри.
- Не мога да дойда по-далеч, Йона.
- Зная. – каза тя. ...
  433 
/ The wound /
Nobody's home
Room silent remains
A deep wound on the body bleeds
Which will eventually leads soon to an end ...
  933 
Cover my body with a sheets made of silk
Imagine me walking amongst the daffodils
Under a silver moon light
Lie there and watch
Hear the wolf's howling ...
  1047 
Пусни натежалите с времето вече мечти,
на брега сред миди и водорасли ги положи.
Вземи малко пясък и ги зарови -
океана ще ги прегърне, почакай, погледни...
Ръце оставени на морския бряг, ...
  328 
/Безпричинно/
Безпричинно в мен събуди се
пак вятъра бурен,
да го освободя ли отново се питам,
ще разруши тихите ви скотски животи, ...
  311 
Запази ехидното си сърце
в гърдите ти студени.
Изтрий сълзите от желязо.
Със слонова кост в стената,
ако можеш - издълбай моето име, ...
  381 
Две щипки докосване, една чаена лъжица извор
Беше около дванадесет часа на обед. Със всяка крачка, Йона наближаваше мястото където срещна друида Ренар. Тя забързва крачката си. До водопада не оставаше много. Слънчевите лъчи минаваха през клоните на дърветата. Беше тихо наоколо. Чуваше мислите си. Пр ...
  423 
Йона се прибра във вкъщи. Майка й Амира беше приготвила трапезата. Баща й Анет и брат й бяха се прибрали по-рано тази вечер. Всички бяха седнали да вечерят. – Много е вкусно! – обади се брат й Амир доволен. Докато траеше вечерята всички бяха мълчаливи. Никой не каза й дума. Велана все още витаеше в ...
  506 
Някога съществуваше една земя наречена Елеха. Красива и вълшебна по своему далечна земя. В нея живееше магията. Недалеч от река Менай, която разделяше земята на две половини, в най-южната й част беше сгушено едно малко селце наречено Дейри. Хората му се радваха на мира и хармонията. Там всички бяха ...
  505 
/Само част/
"...А можеше с щипка
захар вместо сол върху
отворената рана.
А можеше с чаена лъжичка ...
  497 
Дай ми книгата направена
от есенни листа,
с щипка смесени
звездни прашинки и
лунни песeчинки. ...
  424 
Втора глава,
част първа
"Измити в невярност"
Утрото настъпи. Първите лъчи на слънцето се показаха през дърветата, огрявайки целият град.
Днешният ден бе специален. Градът щеше да пирува. Това бе така нареченият „Ден на блажените”, но не защото бяха такива. Всъщност, на този ден се разбираше чия душа ...
  622 
Бъди тих, през прозореца погледни -
луната изглежда спи зад
малки пухени облаци.
Чуваш ли, изглежда ще завали
над стъклените ни покриви. ...
  313 
Дай ми цвета на анемона
Сложи я между жълтите страници
в любимата ми стара книга, на рафта
сред всички други мълчаливи такива.
Ще я позная. ...
  295 
Първа глава,
Втора част
- Сигурен ли си, че това е мястото? – сприхаво рече Аерис на Карен като запаса меча на кръста си.
Той беше от онези типове, на които животът им бе преминал в преследвания и убийства; от онези, които не се интересуваха кой стои на среща им. Не признаваше статуса на този, който ...
  656 
Паднаха златни облаци над пустинята от сребро
Сред пустошта портал към друго измерение
внезапно се отвори
Спектрум от незнайни за окото цветове като
възел се преплитаха - ...
  789 
Астрална спирала нанизана като
конец на игла гръдта пронизва.
На смъртно тяло - одеяло бяло.
В стая сякаш рисувана от сини,
лилави и бели цветя - ...
  1776 
Симпатия
Превод от японски!
Припев:
Позволи ми да видя продължението на този сън,
заличи спомените и раните, от които не мога да се освободя. ...
  833 
Превод от японски
Серенада
1.
Безсънните нощи продължават да ме преследват,
бих искал отново да те видя. ...
  1563 
- Какво да ти кажа… саените не сме от на добрите и мили същества. Честно казано, ние бихме били последните, с които чуждоземци ще се свържат. Толкова сме покварени… - каза Кейран иронично, палейки лулата си.
Той стана от така удобният му люлеещ се стол, направи няколко крачки и отиде до библиотеката ...
  504 
Сън - не, не се сънува.
Блян, достигащ до себеотрицание.
Копнеж, мечтаещ реалност да бъде,
но не ще се осъществи.
Деградация до себе разпадане. ...
  265 
白き優鬱 / Бяла меланхолия
Превод от японски!
Оригинален текст:
風に靡くドレープの向こう
薄弱な声に震えたのは身体じゃなく ...
  1109 
Blood within a blood
Two souls dancing in a silent night
Sigil of a nature unknown
Search the truth beneath the white thorns.
Blood within a blood ...
  1191 
Букет от пера ми дадоха ангелите,
не на сън - наяве дойдоха,
букет за да простя на живите,
за дето не оцениха живота.
С този букет дадоха ми заръка - ...
  388 
Липса на огорчение.
Кратък момент на притаен дъх.
Затворени очи.
Преглътната суета.
Цигарен дим в затворена стая. ...
  430 
Wake up and look back to the old attic days, full with memories but not talking about anything present.
Get out of bed. Drink coffee like my dark days. Going over and over again in this unreal world, calling themselves 'Warcraft', which looks as a little relief from the dull monotory of daily life.
...
  1251 
You have gone million light-years away
Time waved last farewell with the aeons
The white nightingale sung his song before its
tender voice to be gone forever
The seven moons' light shall be gone ...
  1361 
***
- Отрови ли са я? – с причудлив глас каза Ферхарес.
- Така смятаме. Няма друго обяснение. – отвърна лечителят.
- Свободен сте. И помнете – все едно не сте идвали тук.
- Разбрано. Без повече приказки лекарят напусна покоите на Зофия. Ферхарес стоеше до прозореца и наблюдаваше болната. Беше умисле ...
  546 
1.
"Слънчогледите що бяха подгизнали от дъжда
се надяваха да сме заедно отново, да ни наглеждат.
Надяват се на деня, през който ще разцъфнат спокойно."
Гледащ в локвите, появяваш се на повърхността. ...
  840 
ПЪРВА ГЛАВА
- Шения ! Върни се тук незабавно! – с заповеднически тон извика брат и Амерас, пришпорвайки коня за да я настигне.
- Отказвам! Ще отида да го видя! В ездата винаги съм била по-добра от теб, братко! Искаш ли или не – ще отида. – с присмех отвърна тя. Едва чуваше гласът и.
Младият мъж спря ...
  541 
I shall never be the incurable wound
I shall be the silver sword by whom
You shall meet your doom.
I shall never be the victim,
miserable, screaming for help victim, ...
  1304 
Споменът за теб сгънах го
в лист, направен от коприна,
от страх, че с времето
(може би) ще те изгубя.
Помниш ли ме, Арсияна? ...
  852 
А стършела, гледаше ли,
гледаше отдалеч как
техните мечти се разпадат,
как сърцата в системата
им се разлагат. ...
  629 
Някога обичах паяк,
но се бях родил муха.
Паяк сякаш от кадифе
и рокля с багрило на дъга.
* ...
  1403 
Предложения
: ??:??