Patrizzia (Надежда Ангелова) - Произведения

Kюфте

Ще дойде знам по тъмна доба
октомври. Вече застудя
и неохотно в гардероба
дебели дрехи пак редя.
Прибирам рокличките тънки ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2025-09-27T18:12:47+03:00 261 8

Цигулка за щурчета

И без любов Земята се върти,
но тихичко оста ѝ се измества,
наивнико поет май само ти,
все още вярваш в приказни вълшебства.
Ако ги няма сътворяваш сам ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-26T20:57:00+03:00 216 3 6

До любовта ми

Пак късам неизпратени писма
(да знаеш – пощальонът уволнен е)
Оставих те за мъничко сама,
по спомен да намериш път към мене.
И пиша стих по есенни листа ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-25T20:09:02+03:00 360 5 9

Овен – екземпляр любопитен...

Попадам ли все на мръсници, а
под стара табелка: Наивна,
проклетата ми интуиция,
веднъж как от пътя не кривна?
Говорят ми мило, говорят и, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-25T08:15:38+03:00 322 1 6

Молитва за любов и против суша

Обръгнала на студ и безразличия,
топя ги и в звездици ги превръщам,
че песента не може да е ничия,
от радост или скръб една и съща.
От разните фалшиви покаяния ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-24T20:41:41+03:00 169

... и шепа кал – да си направя свят...

И тръгвам пак. Събратя пилигрими,
в огнище бутафорно днес горят,
фалшива обич, маски неброими,
а пътят ми трънлив е, но познат.
Тръгни с мен, ветре! Любовта вземи ми, ...

Patrizzia

Поезия » Строги форми

2025-09-24T07:49:15+03:00 297 2 4

Ако трябва

Ако трябва дори и за век да замлъкна, е, нека.
То от думите полза каква ли? Счупѝ туй перо!
Да опазя света си, живота си светъл, човека,
който вярва, твори и на злото отвръща с добро.
Ако трябва да бъда пътека, повярвай – ще бъда, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-23T08:28:52+03:00 187 1 2

И приказка – след мене да остане

Каква заблуда, слепота ужасна.
Физически, че недовиждам знам.
Домът ти тук е. Майка ти порасна
и стига вече скита тук и там.
Прогледнали къртиците да бяха, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-23T07:22:42+03:00 205 1

Kърпикожуси тихичко кълнят...

Затънах здраво. Блато и камъш.
Отрова – газ без мирис и невидим
и тишина: Светът ли те обиди? –
мълвеше. Ето, ти за мен се дръж.
До свойта гръд почти в мъртвешки сън ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-22T18:20:51+03:00 159

Все така върти сезони календарът отънял

Бързи стъпки, сянка синя цвъркот на врабец припрян,
в мъничката ми градина хризантеми с топла длан,
гали есен златокоса. Всяко венчелистче – стих,
нежни думи. За кого са? За септември... Полъх тих,
пратил, за да я погали... Ще остане ли? Едва ли. ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-20T19:18:32+03:00 339 4 10

Навигацонна книга за рогати

Потънаха ми няколко фрегати,
инат овенски ме измъкна. Сам.
Навигацонна книга за рогати,
спокойно вече мога да издам.
Уж бяха ветроходни, екипажът, ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2025-09-19T19:08:30+03:00 275 2 2

Na ringišpilu pesnikinja plače

A ringišpil je iznenadno stao,
izmedju neba, tla i pakla. Visi.
Umirajučeg leta mi je žao
taj osečaj, kad' živ si, ali ni si.
Umesto ljubav - bol i sitne laži. ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-18T22:58:41+03:00 265 7

Ти – знак на голото ми рамо

Вървя и сбирам шепи злато,
красиви есенни листа.
Сега е времето, когато,
да кътам трябва, да пестя.
Та зимен вятър засвисти ли, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-18T19:18:02+03:00 245 2 2

Бяла смърт в ранни есени

Виж душата ми мръзне, за слънчице жадна,
дай ми жълто и охра, и златно... Чуй, моля те!
Небесата смалил си - миг два и ще паднат,
и се цупиш, септември... Високо в тополите.
Ранна зима вилнее и чувстваш я. Ледна. ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-18T08:07:28+03:00 142 1

Амнистия? Присъда?

Дадох ѝ време, колкото си пожела.
Очи в очи да бъдем само двете с нея.
Кажи, ти съдбо моя, даваш ли крила,
или изгарям изведнъж, за да не тлея?
Дарих ѝ сбраните от люде студ и мрак, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-17T20:59:35+03:00 145 1

Смъртта от огън жребий, знам благословен е

Такава си, любов, ти скитница ранима,
света на малко пръстче тихичко въртиш,
магия знаеш бяла, хващаща дикиш.
Сърцето си поетът кърпи с нежна рима.
Злословят: Няма те. Аз зная, че те има! ...

Patrizzia

Поезия » Любовна, Строги форми

2025-09-17T12:01:11+03:00 222 1 6

Сега стани! Че нося небеса...

Потъ̀рси ме, намèри ме. Къде?
А уж добре за вечност бях се скрила
и нямах, и какво да окраде,
бях само обич, тишина... и сила.
Разковникът е в думичката "бях" ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-17T07:38:22+03:00 303 5 14

Защото раят в кърпа ни е вързан

Ще те мълча. Поне додето мога,
какво ли и кого не измълчах?
Не плашат ме порой, фъртуна, огън,
от людските закони нямам страх.
Ще те вървя. Поне додето стига, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-12T20:07:01+03:00 299 1 3

Щом в този свят за обич неготов

Вървях и падах... и възкръсвах в полет,
надеждата компас едничък бе
и стигаше ми шепичка небе,
очи на куче, за да ми измолят
най-нежния, предесенния дъжд, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-11T15:03:09+03:00 216 2 4

Светът за обич е направен

Да бъде, или да не бъде?
Ще бъде! – рече ориста
и порив – от света осъден,
в сърцето тихо заблестя.
Извади раздвоен език ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-11T10:35:42+03:00 171 1 2

Може би само ти не си в ред

И погледна към стария свят
незараснала кървава рана,
в миг луната, а людете спят,
в своя сън по-добри ли ще станат?
И в съня си купуват и знам – ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-07T23:58:47+03:00 166 1

Крива възраст

Толкова е просто. Навършваш 40+/- и започва да ти доскучава. Три пъти по грозен си, както и човекът до теб. Смяната обаче не е съвсем етична.
Питаш се, това ли беше?
Почват странни хобита и сбирки. Сънища от несбъднато минало.
Ти си твоята любовна история?
Твоите творби и кариера? ...

Patrizzia

Проза

2025-09-07T12:16:31+03:00 184

Скука ли? Я, стига!

На кривата ракета – космосът ѝ пречи. Аз не познавам значението на думата скука. 48 часа да трае денонощието ще запълня всяка минута. Учителката ми в първи клас казваше:
"Залудо работи, залудо не стой"
Телевизия почти не гледам, от сериалите ми се повръща, физическият изглед... Важен е донякъде дори ...

Patrizzia

Проза

2025-09-07T12:16:16+03:00 223 1

A на човешка обич ти ще ме научиш

Ще дойдеш, зная обич, ако си готов,
върбите сплитам и на чакане се уча.
Изплакват вместо мене моята любов,
преля реката... В нея си изпуснах ключа.
От къщата, онази с кривия темел. ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-06T19:59:51+03:00 251 1 4

Ех, душа – чергарска орисия

Скита, броди, няма дом и двори,
ни възглаве. Сън да я обори.
Кукувица – тъжна без адрес е,
кука не навреме. А е есен.
Нощ я крие, слънцето гори я... ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-06T10:25:39+03:00 260 3 6

От триста зими обич да измоли...

В черупчица от орех се побира,
със зрънце се смалява пак денят.
Светулките отдавна нейде спят.
Прибра си фойерверките Всемирът.
И вятърът листата грубо лашка, ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-05T11:12:18+03:00 169

Овен ли съм, или са ме сменили?

От мишки и от змии не ме е страх,
но стършели щом видя... и застива
сърцето ми и бягайки от тях,
се озовах в къпината бодлива.
А гроздето - узряло. Падне мрак ...

Patrizzia

Поезия » Хумористична

2025-09-04T23:53:48+03:00 221 1 5

От мен на парсек, сякаш че градът е

Рисува ми септември пъстър свят
катери се по тънките върхари,
боички пръска той, където свари,
свирука си и весел, и благат.
Над мене златни дъждове валят, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна, Строги форми

2025-09-04T11:28:46+03:00 222 1 2

Не мога този свят да променя със стих

Дотегна ми до смърт увълченият свят,
искрица обич пазя, нежност, песен стара.
Не съм от тези, що от сянка се боят
и скачат само от ръба на тротоара.
Хвани ръката ми! Аз опипом вървях, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-09-03T08:50:32+03:00 256 3 8

... и чудесата са възможни...

Над моето парченце свят,
завивка звездна – тъй красива.
Дори петлите още спят,
безсънието ми отива.
Септември броди вън нечут ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-02T05:44:47+03:00 180 3 4

Крепят небето и земята лудите...

В хербария на шумни градове
от делника животът закарфичен е
и чакаме смъртта да позове,
без друго няма време за обичане.
Навярно друга някак би била ...

Patrizzia

Поезия

2025-09-01T08:22:00+03:00 140 4 2

Посока любов

Когато ти съня ми тих открадна,
изсъска с глас студен и делови
съдбата ми – и зла, и безотрадна:
– Е, скъпа, щом ти стиска, то върви!
Не се замислих даже. Кратък миг и ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-31T19:10:42+03:00 150 1 2

Eзичница

Пробужда се черказкият ми ген
и аленее смуглата ми кожа.
Навярно от прабаба наследен,
отблясък огнен по ръба на ножа.
В косите мои ветровете спят, ...

Patrizzia

Поезия » Любовна, Еротична

2025-08-29T20:33:20+03:00 301 3

И казват остарявам...

И казват остарявам. Да, но в мене
живеят откачалки. Двеста, триста
и всеки крах е порив за летене,
ръба на пропаст те превръщат в писта.
Орисницата дето ме ориса ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-29T07:31:01+03:00 217 3 4

Ще любя до деветия живот

Когато бедността порок не бе
и радиото беше ни имане,
но имахме цял град, земя, небе
и обич – да ни стигне и остане.
Дали ще има или не парѝ, ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-28T09:29:37+03:00 127

Предесенно

И грохна август. Остаря за ден.
Накуцва леко. Примирен и тих.
Тъгата си продаде я на мен,
за два-три гроша и несръчен стих.
За снежни сови аз гнездо ли вих, ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-27T21:54:20+03:00 192 5

... а просто те обичам. Затова

Понякога съм дъщеря на зимата,
снегът в сърцето – преспи. Метър, два.
Което няма нищо общо с климата,
а просто те обичам. Затова.
Понякога и август заледен ми е ...

Patrizzia

Поезия » Любовна

2025-08-26T09:30:16+03:00 193 2 6

Уж е рано, още не е есен

Литнаха ятата надалече
в гените заложен път на юг.
Все по-хладно сутрин е, и вечер,
и не искам да оставам тук.
Лятото съвсем е излиняло, ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-25T23:05:58+03:00 188 2 8

Ухаещ на трендафил мокър сън

Вали над този град полузаспал,
сънят ми скача в локвите прогонен,
напук на браздулиците от кал
дъга рисува. С думи и по спомен.
И станали по тъмно боклукчии, ...

Patrizzia

Поезия

2025-08-25T06:31:38+03:00 120

И всичко ще си дойде на мястото

"Ритна кошера" Дими и всичките ми триста откачалки се разлетяха, коя накъдето види. :) Не, не е трудно да си добър, никак даже, трудно е да не очакваш нищо в замяна. Осъзнаеш ли го никой и нищо не може да те спре. Очакваш ли одобрение, приемане, похвала, това не е доброта. Място под слънцето има за ...

Patrizzia

Проза

2025-08-24T21:07:41+03:00 357 1 5