Patrizzia

2,7 резултата

Не вярвайте на май

Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...
291 4

... а липите са все не разбрали...

Този дъжд... Аз си зная, че ти си,
а липите са все не разбрали.
Зад сребристите лунни кулиси,
тихо, тайно душата ми галиш...
Този дъжд от мъглата съблича, ...
306 1 4

... и в думички смъртта да ме ориса...

Езикът е едничкото имане,
което имам. И е само мое.
Щом сламчица потърси – да се хване
сред бурите духът ми неспокоен.
Денят ви силиконовата пазва ...
183 2

Далечен път ме чака...

И ето го – напред се вие прав и
светлее – сто пътеки лунни – пътят.
И на приятел пролетта се прави,
и далнини пред погледа се мътят,
до мен подтичва вятър нощен бос и, ...
449 3 4

И треперят стотици щурчета

И треперят стотици щурчета,
над цигулката падат лъчи,
от душите на птици е взета,
уж е сладка, а малко горчи,
тази тъжна мелодия. Парят, ...
237 1 4

Всеки наш ден от съдбата харизан е

Всеки наш ден от съдбата харизан е,
а ги пилеем съвсем безразсъдно.
Здраво заключил вратата на влизане
все ни залъгва там с някакво бъдно,
този живот. И в безкрайното скитане, ...
267 2

C клонче люляк... Така... За разкош...

С пръсти пише по тъмни калкани задъхани строфи
нощен вятър, от лудост и обич, и болка крилат.
Под дъжда е площадът сияен... почти като нов и
капят тихо звездици над стария, спящия град.
Уж свенливо присвива нощта небеса дългополи, ...
210 3 4

В сълзата на врабец ме има

В крилете на бездомен май,
в сърцето на побъркан климат,
живея. В приказка безкрай.
В сълзата на врабец ме има,
създавам си от думи свят, ...
240 1 5

И не, че съм някоя, виж ме, не съм

От страничка само, от две и дори,
от книга съвсем циклостилна,
се смея, повярвай от мрак до зори
и шапката гледам да килна.
Съвсем папагалски заучен език, ...
272 1

Чудеса за глупаци

Сутрин паркът кипи. Буболечки в тревата се щурат,
тръпнат мокри липи. Смътен спомен е снощната буря.
И от ледния град цветовете си – светъл зачатък
пазят... Ще разцъфтят в топъл миг, като вдишване кратък.
Влюбен гълъб върти в свойта човчица тихо света ми, ...
271 2 2

Един глупак бленува звездопади

Превърнахме душите си в трезори,
отвън е лустро, вътре – студ и мрак.
За обич и за стихове говори,
там някакъв. Безумен стар глупак.
\ ...
373 2 5

Поредна нощ на пръсти тихо си отива

Поредна нощ на пръсти тихо си отива,
часовникът отдавна спи. Дори и той.
Излъчват сънените улици покой,
луната пълна е и толкова красива,
за мене само сипе злато, не заспива ...
385 1 6

Щом сова с обич спящите целуне

Остава малко – дъх на птица – кратък
и ще разцъфнат пак липите,
луна - размазан златен отпечатък
упойващ мирис... Как ще спите,
лилави мои нощи? Омагьосан ...
271

Прогрес

Метлата ми се счупи и това е.
В домашния съвет сме аз и аз,
моторна да си купя най-накрая,
решително и твърдо дадох глас.
Пребродих магазини към дузина, ...
311

Тихо, през такт

От какво, от какво да се плашиш,
ти сърце? Вече всичко е път.
Зарежѝ полупразните чаши
и лъжите във виното. Кът,
са ти лудости светли, незнайни ...
343 1 5

Когато времевата ми спирала...

Когато времевата ми спирала,
достигне до логичния си край,
решили, че живяла не живяла,
ще ме отвеждат... в ад. Или пък рай?
А аз съм жива пакост и го знаят, ...
341 1 4

Бодливa обич

Дори мен самата до сепване слиса
инатът – в пустиня покълнал.
Законът човешки - на пясък написан,
доказа, че глупост е. Пълна.
Разтвори цветчета, разпери бодлички, ...
287 2 4

Само влакът да тръгне

На гишето заставам, в ръката си трепетно стискам
шепа златни звездици – цена на заветен билет,
а по релсите вятър, навлякъл карирана ризка,
многозъбо се смее – сега ще го дърпам напред
този влак, дето релсите, сивите, скучните следва, ...
284 3 5

Влак до луната

Куфарът ми стар е и картонен,
помни смях до съ̀лзи и тъга.
Всяка драскотинка е за спомен,
стих – недонаписан досега.
Мъничко е вехт и поочукан, ...
517 2 13

Макар да знае, че наивен, нежелан е

Като запалена от двата края свещ,
макар пред себе си единствено, но свети,
душата ми и в нея раждат се сонети,
от порив много искрен, мъничко невещ.
С луната нощ след нощ ще броди бос и пеш, ...
364 1 2

Ех, животе, стари друже

Хладни тръпки ме побиват,
а луната – хвърлен зар.
Миза е душата жива.
Комарджия ти си стар,
знаем се от вечност цяла, ...
342 4

Подари ми милувка. За спомен

Спри до мене, минутка ми дай.
Аз съм мъничък, слаб и бездомен,
плач прозира в тъй немощен лай,
подари ми милувка. За спомен.
Майка нямам. Градът я уби, ...
298 1 3

...душата ми – раздадената има я...

Подавам мъдростта си. На̀! Вземете я.
Предупреждавам само – не разбира,
от намеци, лъжи и междуметия,
и често с лудост сяда на по бира.
Подавам си съдбата. Вие казвате, ...
278 1 2

Добро утро, обич!

Изгревът е кацнал на дланта ми,
в парка диви кестени цъфтят,
момини сълзи рисуват свят,
в който сто усмивки вятър храни,
с капчици роса, с дъга небесна, ...
329 3 4

Oцелели напук чудеса

И в сърцето си нося ги всичките
оцелели напук чудеса,
в светли рими им кътам душичките,
от света ви дори да не са.
И не чакам любов, и разбиране, ...
297 4 7

Cвали го – прашен и очукан нимб

Очите са затворени широко,
(големите очи на твоя страх).
Ти делничен, аз – вятър без посока,
забравената същност в теб видях.
Страстта ни – трън за грешници е ложе, ...
284

По дяволите часовите зони

Към девет сутринта – коняк, бонбони?
Все някъде е вечерта – към шест,
по дяволите часовите зони,
без тях по-леко диша се. От днес
преставам и часовника да нося, ...
291

Лилава е тъгата помежду ни

Не мога дълго да тъжа, когато
се смее май и прави се на шут,
а залезът за мен рисува лято –
с цвета на рано полудял мавруд.
Сълзите златни пръсчици са в ручей, ...
331 4 4

Кажи ми

на Емо
Кажи ми, слънчице, издай ми,
ако не знаеш – излъжѝ,
знам, че луната има тайни.
Звездите денем де държи? ...
374 3 7

По два обола иска даже Смърт

Ако от нещо патя цял живот
това е от главата ми – корава.
И при потребност над съм или под
злобарите. Родена съм такава.
Каквото четох, четох. Наизуст ...
334 1 2

...ти въглен в керемидка ме носи...

За ден ли ще замлъкна, за година ли,
ти моето мълчание чети.
Торнада през душата ми са минали,
пожари... Оцеляла съм. Мечти,
цъфтят сред пепел и напук на болката, ...
309 2 2

Желанията мои, те са скромни

Турнирите? Не ги броя отдавна,
не с врагове – с живота си се бих.
Окичи ме съдбата ми безславна,
с ръжда и кал. Пеша съм днес и тих.
Венците цветни другите ги взеха, ...
252 1

Аз мога всичко и не мога нищо

Аз мога всичко и не мога нищо,
на екс отрови пия и накрак.
В пустиня денем паля си огнище
преброждам гола замъци от сняг.
Към лудостта си се отнасям с почит, ...
327 3 6

C трохи отрицание птиците храня

Нахакана, дръзка и мъничко луда,
в очите ѝ пламъче – в погледа зов.
На людската глупост ми каза се чудя,
вини ми вменяват в света си суров.
Пиши ми, нареждай ми няколко стиха, ...
366 3 5

Април изплаква своите очи

Красиво е. Светкавиците – лава
след тях гърмът по стръмното ечи.
Април изплаква своите очи –
да тръгва вече време наближава.
Сърдит ми е. Гневът му – разбираем ...
363 4 7

Животе, все едно дали ще ти хареса

Поне да пиех – ясно би било защо се
към тези песни стари връщам. И болят.
След сивкав ден – едва от болката износен,
от тези нежни звуци си създавам свят.
Поне да пеех – ясно би било какви са, ...
354 2

Две детски шепи истини

Израснах по напечените камъни.
Балканът зиме беше снеговит.
Привикнала на ѝмане и нямане,
издънка на почти изчезнал вид.
И сбирахме звездите – едри кестени, ...
276 3 2

Превърна ме в нежност и ласка, и звук

Аз сляпо я следвам и знам – не греши,
дори сред фъртуни и хали.
Когато раздавали горе души,
на нас бели птици са да̀ли.
В очите ѝ ласкави дави се плах, ...
343 2 4

Oсмиват го и казват: Луд е...

И с крантата си, и без нея
едва, но оцелява дон Кихот
и рицарски обича до живот,
дори когато му се смеят.
Със Санчо, или вечно сам е, ...
274

Ako če za tebe lakše biti

Uljuljkavaju te prazne nade,
vreme tiho godine ti krade,
dušu truju stare uspomene.
Zaboravu daj i njih i mene.
Svojm putem ti polako kreni ...
387 1 7