Patrizzia

2,7 резултата

... в сърце на птица, в шепичка слова...

Драснете там, на рабоша черта –
греха ми и пишете, че е смъртен,
аз над света ви – праведно безпътен,
два кръста взела, пак ще полетя.
Вържете ме на стълба на срама. ...
160 1 4

Не мисля нищо и не ми се спи

Не мисля нищо и не ми се спи,
и просто слушам как шепти Всемирът.
Щурците пеят. В старите липи
сто приказки се раждат... И умират.
Не мисля нищо. Лъжа и го знам. ...
274 4

А светът си е както преди...

През деня си е вашият свят. Аз прегръщам го нощем
и съм ласкава, нежна, и истинска... просто жена.
Сред звездите те търся, не спирам, броя ги. И още...
Моя обич. Делим само думи, небе... И луна.
През деня аз приличам на вас. А приличам ли? Никак. ...
261 1 9

Животът ли? Той всъщност е хлапак

Животът ли? Той всъщност е дете,
и гледа ни с надежда все в очите,
несръчен, весел, много любопитен,
отказва и до днес да порасте.
А ние все превръщаме го в бран, ...
193 4 2

Моят бог на ръце би ме носил

И смълчах се. Тих славей на длан.
Всяка песен неслучена млъква.
Тихо! Нейде там в спомен за църква,
спи звънарят. И сам, и пиян.
Комка, нафора... Попът - смутен. ...
125

Hакъдето ти видят очите

Ние, хората, сме просто едни такива самотни птички.
monilia (Симеон Пенчев)
Понякога самотата е напълно осъзнат избор. Когато си опитал "и меда, и жилото" на това да си с някого, само за да не си сам, или в името на нещо, което отдавна го няма. Успееш ли да се отърсиш от заблудата за собствената си ...
183 3 4

И минах Рубикон. И даже дважди

И минах Рубикон. И даже дважди,
и бих се със съмнения и страх.
В пожара див сред пушеци и сажди,
като самия дявол почернях.
Огледах се. След боя в руините ...
195 1 2

Cлучване

Навярно този дъжд е по-различен,
че заваля, за да разнежи сушата,
запява пак безсънното момиче,
в най-светлите си сънища го слушате.
Луната пак звездите преброи си ...
177 2 4

Предесенна аритмия

И сключил зад гърба си пръсти лъже
денят ми, че е август безконечен,
а той отронва златен лист и тъжен
и все по-хладен сутрин е и вечер.
И щърково крило парченца реже, ...
186 2

Kогато всички безметежно спят

Две музики да свирят тази нощ,
да чуе даже Бог (ако го има)
за два живота – ту добър, ту лош,
се веселя... напук на сушав климат.
Две музики да свирят стар рефрен, ...
232 3 5

Уж тръгнах за доброто да напиша

Доброто е корица приседлива,
останала от вчерашен обяд,
която бързо в кофата отива
на този зъл, преял и хладен свят.
Доброто е от камери отблясък, ...
409 2 10

Стихът ми е към слънцето обърнат

Все в свит юмрук аз любовта си стисках,
готова нежно да разтворя длан,
но нямаше кому и да я дам,
не бях любима никому, ни близка.
Дори и враговете си обикнах, ...
191 2 2

Сълзите на плашилото

На август над горялото стърнище,
летеше птичка мъничка. Едва.
Да кърпи хоризонта си разнищен
опитваше се. С ноти и слова.
Крилцата ѝ съвсем изнемощяха, ...
559 9 22

Възкресение

Аз съм сбъркана, луда и нощите
са ми всичкото звездно имане.
Не ви струва петачета още - то,
а след мене – каквото остане.
Знам, че някога хлътна ли в нищото, ...
174 1

Желание

Повярвай ми, щом нощ след нощ ти в мрака,
се взираш, победил самия страх,
щом падащи звезди веднъж дочакаш,
си като тях.
Небето за секунди засия и ...
291 2

Сън ще ми бъде пътека

Малка бохчичка ще нося.
И от перце е по-лека.
Рошава, дръзка и боса...
Сън ще ми бъде пътека.
Рогче луна ли показва, ...
193 4 5

Словата хорски плява са в очите

По козите пътеки се катерих,
ранява сипей босите нозе
и блъсках по заключените двери,
съдба си ми. Каквото взе, го взе.
Каквото дадох, знай, че от душа е, ...
160

...любов е... Под крилцето на авлига...

Перце от гълъб, цвъркот на врабче,
на изгрева усмивката сънлива,
сред слънчевите зайчета тече
рекичката и тайните си скрива.
Въртят водите рано паднал лист, ...
232 4 4

И нищо не е случайно...

Беше зимата на 1991 година. Откраднаха ми кучето. Понесох го много тежко. След месец ми се обади моя далечна роднина, че от кучилото на френската им пуделка Моли е останало едно женско кутре, което никой не иска. Щели да ми го дадат безплатно! Отидох. Видях я. Изтърсаче, по-дребничко от болонка, бол ...
260 4 5

Изтъни се животът ни, колкото сребърен косъм...

Ще си тръгнеш от мен с тихи стъпки (то кой ли и не е)
всички тръгват посяли в очите ми спомен за дъжд.
Моя стара прятелко, залез полека линее,
нежно близваш сълзите ми. Времето спря изведнъж.
И изтече животът - бял пясък (почти златоносен) ...
194 2

Различен си – каквото и да значи

Понякога пропада пътят рязко
и питаш се: Аз всуе ли мечтах?
Разппада се светът на пух и прах,
предвкусваш го поредното фиаско.
Огледай се – пълзящите сред кал, ...
255 2 3

Обичай ме и нека хората говорят...

Ще дойде сетен ден, ще тръгна надалече,
сто кръстопътища, а краят им – един,
зад мене, грешната – без обич, дом и син,
ще глъхне укор – не в очите ми изречен.
Макар и неведнъж с очи да ме съблече, ...
236 1

... ще видиш как обича единак...

Защо, ме питаш станах единак ли?
В приятелския огън оживях,
от хвърлени към кладата ми факли,
побягна презглава самият страх.
От примки, на бесилото от клупа, ...
184 1

Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та

Тихо, тихо и нежно поляга навън здрачина̀та,
откъм билото синьо прокрадва се полъхът свеж
и додето къщурката нощното рухо намята,
в мене въгленче тлее - негаснещ и топъл копнеж.
И седя под лозницата - гроздова сладост наляла, ...
205 2

Cветло минало

Търкаля някой колело на пръчка,
от прахоляка детството ми киха
и с лакътчето остро пак ме сръчка:
– Хей, споменѝ ме в няколкото стиха!
От скрина ли на маминка извадих ...
163

Предутриннo

Незнайна птица – дръзка и нахална
за нещо си в просъница цвърчи,
фенер от тиква пак луната пална,
блести ми в недоспалите очи.
Прозорците се кискат със звездите, ...
142

"Amor fati"

С любов и с рима, и без рима,
животът е доволно сложен.
Щом няма ме и да ме има,
то и без мене май си може.
Дали сред радост, или мъка, ...
150 2 2

Май този либретист е за разстрел

Май този либретист е за разстрел,
либретото повтарящо се, блудкаво,
от тривиални думи е оплел,
сто мрежи, за да задържи статуквото.
И композитор, някакъв - без слух, ...
165

Бездомно сърце

Да съм надежда ли? Да, зная, че го мога,
характерът ми – честен, с лустро неприкрит,
пожар от тъничката клечица кибрит
и от светулки – за бродяги греещ огън.
Да бъда друга ли? Аз всеки ден съм друга, ...
221 1 4

Ти си ми многото... и малкото

И все го нарушавам някак си,
тъй крехкото ви равновесие.
Мълчах си дълго. Знака чаках си.
Чий е знам. И за къде си е.
Съдбата ли? Тя по скрижалите ...
228 2 3

Ще дойде време

Ще дойде време, тиха, тиха
ще е Луната. И безчет
ще са звездите. Два-три стиха,
ще вземе старият поет,
любов несбъдната, две рани, ...
205 2

Добре дошъл си

Нощес дойде ти с пееща каруца,
прегърна те очакваща зора,
аз нямаше дори да разбера
издайнически някак изскрибуца
небесна порта и врабецът – гладен, ...
197 2 2

Hов свят – надве-натри направен

Продайте ми я, де, продайте,
на мен, що нямам и петак
реалността на свят разхайтен,
наивно ще я купя. Пак.
Вземете ми я, де, вземете, ...
171 1 3

... и да ме няма, любовта ще ти остане

В липата стара попритихнал, притаен,
завърта вятърът отронен лист полека,
от злато и коприна прави ми пътека,
че знае колко беше тежък този ден.
Настрой я лирата си, посвири за мен, ...
247 2

Пияна от най-трезвото предричане

Започвам да разбирам неразбраните
и думите – въженцата спасителни.
Солта от тях ми подлютява раните
и пълни ми душата с въпросителни.
Изобщо не обичам подсладените, ...
222 1 2

Сън сънувах

Сън сънувах, от наяве бе по-истински дори,
младостта ми – вироглава, как със зрелостта спори.
Щура, боса, загоряла – младостта, твърди през смях,
че едва ме е познала... Аз веднага я познах.
– Тръгвам – казва. Към полето. Чуй, в среднощните треви ...
160

На инат

Не знам кога ще се науча
да не поставям под въпрос,
поредния изгубен случай.
Роден си прост – умираш прост.
Навярно никога, защото ...
200 1 2

Девет високи небета

Пазя ги, кътам, в сърцето са,
неизбледняващи, пъстри.
Граби ги там, от където са,
времето с кривите пръсти.
Помня ги нощите. Всичките, ...
399 5 10

Поспри, човече, лудата послушай

И сипят небесата огън, жупел,
като свещици дните се топят.
С фалшива индулгенция откупил,
душата, виж, човече, що е ад.
И през асфалта огънят ще ближе ...
483 5 14

... олеандрите цъфнаха в бяло...

Олеандрите – бели на цвят
пак среднощно тъгата опиват,
от мелодия лунно-красива
шепа ноти замаяни спят,
сред листата. С томителна нежност ...
181 2 2