Patrizzia
2 249 резултата
Два билета за гдето решите
дайте ми. А вагонът – кушет.
Куфарът ли? Очукан, протрит е,
нося думички в него безчет.
Не пътувам сама, аз съм дама, ...
  261 
Одрипавяла, гледаща ни тъжно,
годината отива си. Пеша.
Затворила е пътя си в окръжност,
до грам раздала своята душа.
Загърнатата в дрипи просякиня, ...
  393  12 
Прошката да заслужим,
просто е. А дали?
Вярата – все наужким,
истината боли.
Сребърници стотици, ...
  276 
Живеейки в заблудата нетрайна,
за дом и обич в нечия душа,
ревниво пазех същността си в тайна,
опитвах всяка нощ да утеша,
сърцето свое – участта избралото, ...
  877 
А колко ми дотегна от калта,
с полепващите мръсни, хладни пръсти,
а мокри са ресниците му гъсти,
в небе такова как да полетя?
И вятърът с трепереща ръка, ...
  207 
Защо, любов, си толкоз докачлива?
На пръсти знаем всички номера.
Да съм покорна хич не ми отива,
как себе си и теб да разбера?
Ти искаш да владееш, аз се дърпам, ...
  284  10 
Правото да питам ми отне,
някой що така ме е орисал,
обич не намерих, но поне
думите ми крият тайнствен смисъл.
Хиляди вселени там, сред тях... ...
  933  11  12 
И колко пъти слънцето изгрява?
За сто лета и сякаш двеста зими,
садях сред тръни цвят до цвят... тогава,
сега са дните просто обозрими.
От долната до горната земите, ...
  270  11 
В една прекрасна нощ и свята,
сняг приласкае ли земята,
сред глад, войни и сред беди,
до хора бъдем ли дорасли,
на топло в дървените ясли, ...
  597 
И тази сутрин вятърен кавал,
събужда ме с предзимната си песен.
Света надлъж и шир си прелетял,
а сняг искрящ отново не донесе,
защо дошъл си? Свириш като луд, ...
  241 
Аз съм ти светулката, която
свети ти дори напук на зимата,
карат те да си забравиш името
моите целувки с дъх на лято.
Аз съм ти нетрайното глухарче, ...
  215 
Обичам този град, когато ням
и глух е сутрин. Още си доспива
и вятърът с посока променлива
разнася листите насам-натам.
Издига се над всичко сънен храм, ...
  330  10 
По стъпките ми бурите вървят,
поискам ли – долита урагана.
И как, кажи ми в малкия ти свят,
криле присвила, пленница да стана?
От мен очаквай не една беда, ...
  279  11  10 
На хладно безразличие обречен,
се скиташ сред забързани тълпи.
И тялом тук си – мислено – далече,
такива, като теб градът търпи,
за да не го подпалят светлините, ...
  212 
На онзи, знаете – с елените,
ще му прошепна тайна малка,
че зима чаках, от студените,
дочаках, но от кал пързалка.
През двора бързах, чух звънчетата, ...
  473 
Дъждът през декември, каква аномалия.
Сезон – уж на снежни фъртуни покорен.
Той розата стъпква в калта, а не гали я,
оголва на времето кривия корен.
Дъждът през декември – сълзи по несбъднато, ...
  282 
Аз съм сън, крехък сън – литнал в мрака,
ти си стон, стон горещ, част от мен.
Там отвън, там отвън нас ли чака
любовта – лунен лъч отразен,
в сънен стих, в сънен стих? Кой го писа? ...
  256 
Раздърпана, пияна и с размазан
по бузите уж перманентен грим,
от кръчма задимена се показа
нощта и рече: "Дай ми само дим!"
И дръпна от цигарата юнашки... ...
  507 
Нощта за първи път бе мила,
звездите път чертаха.
Свенливо в облак бе се скрила
Луна – девица плаха.
И в клоните на дървесата, ...
  224 
Зимна неизбежност. Седмица предзимна,
покривът е мокър. А сънува сняг.
В сънищата нежно стелят се снежинки,
пътят без посока гост очаква драг.
Светят мъжделиво улични фенери, ...
  241 
Старец и старица, мили,
тя с прическа, той брадат,
в длани сбръчкани са скрили
чудото на този свят.
Той не чува от година, ...
  184  10 
И бълва телевизорът отрано,
реклами, новини – изобщо – смет.
Морето ще ни бъде до коляно,
светът е сам със себе си зает.
Дали пък лековерна е и луда ...
  565 
Светът е друг, а ние сме си същите,
китарата ми само онемя.
Май тясна ти е на небето къщата.
Надничаш ли към старата Земя?
Запяваш ли и ти с ангелогласните? ...
  602  13 
Самарите не Си ми ги спестил,
дисаги – бол – ще уморят магаре,
животът пак се прави на ударен,
аз хрупам си магарешки бодил.
Предзимно шантав вятър ме повял, ...
  218 
Босоного, разгърдено лято, къде си?
Като нежно глухарче душата лети
и те търси на сто непознати адреси,
само зима. Заключени трижди врати.
Ослепели прозорците в булото скрежно, ...
  250  11 
Никулден е. Годината – 1987. Работя в кафе-сладкарницата на бензиностанция "Дъбника." Освен гореспоменатия обект там има сервиз за поправка на коли, канал за смяна на маслото и магазин за авточасти. Именници – дал Господ. Спретваме си в кафето щур купон. Видео, танци, песни... Аз, разбира се съм нак ...
  694  15 
Покорно слагам себе си в нозете
на своя ден – от грижи загрубял.
В съня ми нощем свири на кавал
планински вятър, замирисва цвете...
Притихнали пладнуват пак овцете, ...
  185 
Пак ще празнуваш Рождество Христово,
елхи, витрини празнично блестят,
а всъщност милостиня, нищо ново
и: "Хо-хо-хо!" – от старец белобрад.
А някъде въздушните сирени, ...
  786  11 
Сърцето ми - неръкотворна книга,
компас по пътя, верен сателит.
А разумът понякога издига,
в кресчендо глас и с присмеха нескрит,
по цяла нощ ту крива, ту пък луда ...
  236 
Аз съм нещо случайно, неслучено,
вързан вятър и пакост голяма,
боцкащ репей – полепнал по кучето
и от мене отърване няма.
Аз синигер съм – скрит сред брезичките, ...
  520 
Кога ли любовта започва да мълчи?
Узнае ли го някой нека да ми каже,
не съм ревнива, нито любопитна даже
и имам, знаеш го най-честните очи.
Кога луната вън безсъници гори, ...
  397 
Не се научих да си трая,
а пък и няма закога.
Не търся кратък път към рая,
между копита и рога,
вървя. А пътят криволичещ, ...
  564 
От ласката ми жарка, ненадейна
подплашен ще запърха твоят сън,
душите ни като звезди ще грейнат
и ще се питаш истинска ли съм.
Платно ще съм под дланите изкусни, ...
  360 
Коментар написан от мене вчера ме подсети за една стара история, която бях забравила. Мой приятел периодично решаваше, че ще бъде фермер. То не бяха нутрии, копринени буби, пилета... Големи планове, подкрепени с изчисления и чертежи, които обсъждахме по цели нощи и реализация клоняща към -1. В описв ...
  659  12 
И тази нощ сънят ме надхитрѝ. Омръзна ми! Денят е тъй далече.
Лъжите си събра надве-натри и се изниза. Нищичко не рече.
Стрелките на часовника болят и скърцат тихо. Спомени предишни
са в малък двор и пролет е, и в цвят – изсъхналите преди вечност вишни.
И дюлята ни, старата, дори накичена е с розови ...
  590 
Аз мислех си, че сте щастлива,
когато в гаснещия ден
вървяхте толкоз горделива
и не погледнахте към мен.
Аз мислех си, че сте щастлива ...
  644 
Дори да върже няма да е лют,
а ще сладни, или пък ще нагарча.
Човекът на Луната като луд
ще киха, знам го, че съм му другарче.
По цяла нощ снова от там до тук, ...
  679 
Войнѝ безспирни, а Земята пъшка,
и въздухът, и той с изтекъл срок,
помислил е навярно в сън дълбок
човечецът, по-дребен и от въшка,
че по-велик е днес от своя Бог. ...
  281 
Чакам сняг, но уви, само мокри листа и разкалян,
тъжен двор, и проплаква капчукът безгласно едва,
леден вятър вечерен сърдито нанейде търкаля
сноп отскубната ядно от него и мъртва трева.
Хризантемите мои, довчера прекрасни принцеси, ...
  191 
Тя ли? Знаеш я. Смуглата, тази,
дето все крадешком я поглеждате,
на жените усмивките гази,
на мъжете събужда надеждите.
Тя ли? Луда е. Шапка не носи, ...
  454 
Предложения
: ??:??