Patrizzia
2 372 резултата
Сбрало длани небето крепѝ
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
на ятата последната песен,
на листенце засвири унесен
тъжен вятър сред златни липи.
Август впряга среднощни коне ...
227
1
2
Вързах ги всичките. В тъмното ъгълче.
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...
Триста са. Трудно е, но ги побрах.
Стига животе, безсрамно си лъгал, че
някой разбира ни. Мен или тях.
Изпотроших всички стомни от бързане ...
552
2
Такава съм си. Още от момиче.
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...
Там, горе някой тъй ми го е драснал.
Да бъда кротка мога и безстрастна,
ала такава би ли ме обичал?
Луна да няма – ще ти я покажа, ...
284
1
2
Събудих се усмихната. Защо ли?
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
И тръгнах без да зная накъде,
а вятър в позлатените тополи
съня ми светъл тихичко преде.
Разстила златни мрежи по паважа ...
193
3
3
Нарамил слънцето на загоряло рамо,
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
закътал сенки от делфини, весел смях
си тръгва август. Раковини има само
и светла обич му напява тихо в тях.
За миг поспира се, поглежда малко вяло, ...
251
2
2
Дали ще трае цяла вечност аз не знам и
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...
кой знае всъщност колко трае вечността?
Но любовта е стара скитница и мами,
звезда че съм. И пак ме кара да блестя.
С лъчите изковавам нежни, златни рими ...
183
Каква ми е клиничната картина?
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
Три дози лудост, никакъв късмет,
поне не те живях като мнозина,
животе мой – ту нежен, ту проклет.
В стих те написах, пях те и изплаках, ...
178
4
Красива си, но толкова студена,
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...
сияеш над градеца ни заспал,
а струни на цигулка тихо стенат
и свива се сърцето ми от жал.
Звездите тази нощ си затъмнила, ...
159
1
2
Август тръгва си полека
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
в прегорелите треви.
Време ли е? Вече? Нека.
Прав му път. Да си върви.
В жълто, алено, ръждиво... ...
305
2
9
Аз искам бели нощи, златни дни
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
и спомени, които да събира
стихът, дорде в сърцето ми звъни
забравилата песента си лира.
И нощ след нощ луната ме боля ...
201
1
4
И следвам те дори накрай света,
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга, ...
какво ли мога друго да направя?
Душа си ми. Каквато си – такава.
Покорна цял живот на любовта.
Цигулка ли си, арфа ли? В тъга, ...
299
2
От усмивка и песен, и блясък на минала слава,
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
и в един по-човечен от хората тръгнал си свят,
там живеят онези, които отдавна не спят,
пишат стихове тъжни. То друго какво им остава?
И самотна душата им пак е и млада, и дива, ...
345
2
Пак милвам го. Гръбнакът му извит е
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие, ...
и мърка мракът. Хиляди искри
звездите са. Поглеждам го в очите,
проблясна плахо обич... и се скри.
Луната вън зад облаци се крие, ...
245
1
Поредното разпятие скованото
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
за мене уж – съдбата ми било е,
надраснах рязко, с много сол на раните.
И ви по цели нощи неспокоен,
наум духът ми – да не ви събуди, ...
201
1
3
Да, писали са, писали поетите,
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...
душата си са късали. До здраво.
А как е днес? Горите или светите?
За две-три книжки. Лицемерно: Браво!
Оставали на листа прогорените ...
333
2
7
Съдбата ми какво за мене предвещава?
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
Дори е по-добре, че няма как да знам,
крепи ме вярата, че ти си нейде там
и че обичаш ме. Каквато съм - такава.
Била съм някъде когато ум е давал, ...
254
В прегръдка ти ме залюлей,
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял ...
побързай! Август отминава.
Сестра на огнен суховей
съм аз. Обичай ме такава.
По стъпките ми би вървял ...
223
1
4
От руини, от не и да
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
създавам го. (чирак съм още).
Света ни. За да победя
чернилката, която нощем
краде звездите, моя сън, ...
206
По пътя, който следвам, на инат,
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...
човеци няма. Твърде са заети,
след мене даже луди не вървят,
едничка обич само – да ми свети,
че тъне лете в прах, а зиме в кал, ...
185
2
3
Белег до белег съм, рана до рана.
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...
Отиват ми на тъмните очи.
Когато триста дяволи ме хванат,
напук съм тиха и ми се мълчи.
Дума до дума съм, тъжна поема, ...
257
1
4
Каквото да ти кажа дръзка, плаха,
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...
продавам просто шарени лъжи.
Купи ги, моля, за да вдигна стряха,
за любовта... дано да издържи.
Тя, истината винаги е гола ...
217
1
3
По Сизифовски делник помъкнали
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...
все сами си говорим, учтиво,
и сме хора, но само по мръкнало,
през деня – тръни в Божата нива.
И какво ли след свойто рождение, ...
189
1
Усмивката ми е несръчна мазка,
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...
художникът – внезапно ослепял
набързо в скица с въглен е надраскал,
последен спомен моята печал.
Очите си, художнико ти давам, ...
295
2
И защо ли съм толкова тъжна, дори да не искам?
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
Пеперуди отглеждам... те в чужди хербарии спят.
Свят от думи градих... да ви стана позната и близка.
Шепа пъстри крилца, за заблуда на външния свят.
И защо ли блести моят смях – разпиляни мъниста? ...
202
3
Навън догаря залезът и тлеят
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
догарящите чернови на моя ден,
едничък стих, от тиха болка сътворен,
с грабливи пръсти къса суховеят.
Не виждам нищо. Тъжните са слепи. ...
195
1
3
Аз крайречна върба съм, от тези, които не плачат,
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...
с мойте клончета вятърът тънички мрежи плете,
а край мене на плиткото тихо приклекнал е здрачът
и ме гледа учудено, сякаш е малко дете.
Аз крайречна върба съм - без сянка... Така ви изглежда. ...
223
1
2
Прокрадва се тихичко днес през градините
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
невидима есен. Рисува. Мълчи.
От злато пътека гради, за да минете
и гледа с разбиращи пъстри очи,
онези от слънце съвсем изруселите ...
185
2
Денят се буди. Още е невръстен,
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
предчувствие за буря се кълбѝ
и капчица в напуканата пръст е
повелята на хиляди съдби.
В небето сиво птици с полет бръснещ ...
170
Различна съм. И мрънканици не приемам,
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...
не го и крия. Любовта – като на длан.
А лудостта ми? Тя за себе си е тема,
от всички луди аз съм този – най-разбран.
Такава съм. Гори душата, за да свети, ...
207
Август е. В очите му умира
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...
локвичка от вчерашния дъжд.
Просто оставете го на мира,
крие, че е плакал неведнъж.
Затова солени са вълните, ...
253
4
8
Нощта притихва, вън звезда примига...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана, ...
И двете знаем – няма да заспи.
Душата ми разтворил като книга,
чете я вятър в старите липи.
Свещта рисува руни по тавана, ...
206
1
2
Свири, цигуларю! Светът усмирен,
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...
в нозете ти ляга полека.
Магия от звуци създаваш за мен...
Зад гения виждам човека.
Усмивка сияйна... Красив и чевръст, ...
205
2
4
Ето, вече си тук. Слънчогледите сведоха чинно
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
свойте златни главици. В полето трепти мараня.
Сядай, август! Ще сипя по чаша от ланшното вино,
с капка обич – дано и света полудял променя.
Много дълго те нямаше питах, разпитвах за тебе, ...
344
2
8
И накрая, и след края, ще съм непокорна, знай,
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
и да има, не желая да съм в тъп, сладникав рай.
В ада като мен не взимат. Твърде луда ли съм? Вече?
Шеметният микроклимат... Не душа, а стих – предречен.
Триста откачалки крия, всяка е със собствен стил, ...
322
4
4
Дори да искам някак да ги възкреся
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
мечтите си, аз знам, че пак ще ме хързулнат.
Как се живее, щом не вярваш в чудеса?
Как може любовта да бъде богохулна?
Дори да искам да не съм така добра ...
204
3
В реката бързата, пенливата на времето
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
е младостта ни – късчета сияйно злато,
тъги и песни, любовта ни ще отнеме то,
стиха ми ще повтаря тихо докогато,
не разруши от постоянство бреговете си, ...
238
2
6
Минало ли? Триста зими. Лято – миг е или два.
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
Скелет в гардероба, рими, мисъл в нечия глава.
Закопнели тръпни пръсти, щурчова цигулка тиха,
любовта – на теб да кръсти няколкото нежни стиха.
И съдбата днес е друга тя ли пътя ми избра? ...
211
2
От паяжинка златна съм по-лека,
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...
отронен звук от вятърно звънче,
денят ми летен слънчева пътека
за мен от петолиния тъче.
Крилата си дарява ми авлига, ...
213
3
7
Виж рапаните в розови длани,
ще прикътат от залеза миг,
онзи ален, последен светлик,
в който всички мечти са събрани.
Виж делфините, мълнии сини, ...
ще прикътат от залеза миг,
онзи ален, последен светлик,
в който всички мечти са събрани.
Виж делфините, мълнии сини, ...
313
3
5
Ако те питат никому не казвай,
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...
луната я заклех, да си мълчи.
Нощта ще крие в звездната си пазва,
добрите ми и влюбени очи.
Ако те питат, нека да не знаят ...
269
2
2
Предложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
