Patrizzia

2,7 резултата

Наивно моят вик ли ви звучи?

Несигурно, на глинени нозе
светът отзад в обоза се клатушка,
по пътя си решение не взе,
дали отрова, бомба, или пушка.
А никой не се ражда за войни. ...
249 2

Език прехапал млъква вятър...

Задушни нощите и пъклени са дните ни
мечтаното ни лято се топи.
И капят сълзи... страсти неизпитани,
цветчетата на старите липи.
В душите трепкат пак светулките нетрайните, ...
225

Всичко що ти трябва е любов

Винаги е тук. Една и съща.
В най-самотните сърца тупти.
В порив за летене се превръща
грабне ли те всеки крах и срив.
Винаги е тук. За всички луди, ...
203 2

Любов да разцъфти под твойта длан

Докосна клепки алена зора
и преди всички птици ме събуди,
додето спят щурчета, пеперуди
аз билки лековити да сбера.
И тръгнах боса, гола – по душа ...
177 1

Навярно ви изглеждам луда, странна

Обичам да се смея. Много. С глас.
Приглася ми разрошеното лято
и смеем се за дреболии когато
тъгата се промъква между нас.
Рисуват ни и в профил, и в анфас ...
237

Условности? Добре и за какво са?

Условности? Добре и за какво са?
Крилете ни отрязани болят,
след всеки опит – жалък, нескопосан,
да запълзим, щом другите пълзят.
Душите ни изплакват, но насъ̀не, ...
267 2

Недей

Недей ме сравнява с онези, недей ме сравнява,
по нещичко може би имам от всяка от тях.
Но моята обич е зрънце сред звездната плява,
до нея да стигна небесен харман овършах.
Недей ме разлюбва, за нощ ти, недей ме разлюбва, ...
227 2

Ако от мен запуши се, до тебе

Щом долният ми праг е станал горен
и откачалките – от двеста – триста.
Ще грабвам май метлата пак, аморе
и ще летя (ти вярвай, че ще чистя).
Търпение инатът прегризе ли, ...
165 1

Записва орис в прашните си книги

Изкуството да бъда съвършена
не го владея. Падам и греша,
дълбоко в мене стиховете стенат,
такава съм си. Огнена душа.
Горя ли не остават пепелища, ...
183 1

Дива обич

Бездомна котка плаче та се къса,
от дива обич – болка и разкол.
Завиждат ѝ домашните на хъса,
умре ли – като нея има бол.
На нея също нежност е потребна, ...
190 1

Реторично

Дали са с десни или леви
наклонности? Иди познай,
че днес Адамовци и Еви
сред София си спретват прайд.
Познание? Дърво? Какво са? ...
288 3

Не се опитвай да ме задържиш

"Не свиквай с мен, защото ще ти липсвам,
а аз съм просто... падаща звезда..."
автор Таня Илиева
Не свиквай с мен! Мъглица съм над вир
и лятна мараня, по икиндия. ...
201 1 3

Оцеляла

Издънка изникна от стария корен,
огледа се плахо сред бурната нощ.
Снагата ѝ хилава, с дух непокорен,
животът ѝ млад – ни добър, нито лош.
Дървото за нея нехаеше сякаш, ...
257 1 2

И по всичките минни полета...

И по всичките минни полета –
слънчогледи, сама ги засях.
А душата – добра и проклета,
не признава ни болка, ни страх.
Тя плашило е дрипаво, дето ...
204

Видяхте ли го? Луд... И мой...

С крилата си прикрива кръста
и носи си го ден след ден,
понякога в мъглата гъста
се губи пътят затъмнен,
отваря се и зло и сиво, ...
248 6

И лудостта ми - просто факт

И трябва, трябва да претръпне
или веднъж да се взриви
сърцето ми. Връвта ми пъпна
в барутен погреб е, уви,
там някой от предците метнал, ...
218 4

Единайсетата повеля

За какво ми са дните и нощите, хайде кажи ми,
моят стих денем пес е, а нощем е звезден пастир,
не опазил от зло дребнотемие нежните рими,
изгори си словата в последния слънчев надир.
И пред залеза само за миг или два коленичи, ...
210 4

Песен що не чини и петак

Ето, сядам. Пушещата свещ,
с моята ръка полека пише,
римите несръчни и невещ
в мен поетът тъжен и излишен,
чака я да коленичи вън, ...
199 1 2

Смълчано

На прага ми пак камъни сте струпали,
и кладата готова е. Гори.
Заплюйте лицемерните си скрупули
и нека поговорим. За пари.
То всъщност само вие ще говорите, ...
181 1 2

... коприва... на вятър в ръцете...

Коприва край пътя е мойта душа,
из нея натрапник не скита.
Там, в ниското нощем щурчета теша
и свирят ми лунна сюита.
Защото с парливи власинки плета, ...
238 1 4

Салкъмен сън

Салкъмите откраднали са сън
и с него са омаяли пчелите,
а вятърът навътре и навън
от кошера ги следва любопитен.
Душицата на юни – дъхав мед, ...
188

Така ще ни запомни този свят

Душите ни ще светят, ще блестят,
дори без помен, черен поп и жито.
Така ще ни запомни този свят –
с написано, изпято... И изпито.
И ще се пръкне тъничък филиз, ...
257 2

Черешите изгарят мойте шепи

Днес не дойдох. А в църквата венчават
отците двама. Множество сватбари,
черешата от срам поаленява
и ѝ се иска гръм да я удари.
Днес не дойдох. Душите светят в мрака. ...
225 2 10

Дръзко и нахално

Попива дъжд в напечената твърд,
а само ще разкаля и това е.
Животът – уравнение за смърт,
заблудата, че всъщност е безкраен.
Крилете ни – отрязани и с шев ...
194

Недописана приказка

Аз съм болките, аз съм и раните,
цял живот от главата си патя,
на върха на иглата събраните,
чудеса. С тях си кърпя ината.
И в душата ми – старата, младата, ...
275

Još ljubavi ima...

Glava mi se vrti,
groznica me trese.
Ne plaše me smrt i
tuđe interese.
Napolju je leto ...
275 2

... любов била му и мехлем на рана...

В началото на всичките начала,
кога било е знае само Бог,
на хълм и непристъпен, и висок
една самотна бука си растяла.
тя впила корен – жилав и дълбок, ...
281 4

А след дъжда в пепелта ще остане

Нека говорят. Словесната плява,
болката само ме правят добра.
Сол във водата, постеля корава,
хлябът от вчера, с дебела кора,
чужди трапези – аз винаги госта, ...
209

Аз съм само жена

Аз съм топлата пръст – дъжд и слънце, и сълзи попила,
слънчогледи кълнят – чудесата сред черната кал,
слабостта ти съм аз – породена от женската сила,
нежността на трева и щурецът в съня ти запял.
Аз съм славеев глас, на разсъмване бяла магия ...
242 1 4

Или горя, за да светя

Луда и щура, безсънна,
своя (до някъде твоя),
да ме разбират се пънат,
смърт е за мене покоят.
Пиша и има ме значи, ...
209 1

... тих славей... онемял роден...

Животът – сметки, голи факти,
каква любов, какви мечти?
Но оцелял си и си пак ти,
и пак си себе си. Почти.
Непожелан и непредречен, ...
215

Вълшебствата на детството ми сини

Щом скришом по принцески се облече,
с гердан, сандали, рокля на цветя,
пред гостите в най-скучната им вечер,
света на малко пръстче завъртя.
Прочете им в омачкана тетрадка, ...
209 1 2

И за двама ни

Измслиците хорски – шепа прах,
от клада дим в - в зениците на болката
А аз вървя към теб напук на тях
и жива съм. Дотолкова, доколкото.
Каквото, знам, наистина го знам. ...
276 3 3

Балканът за юнаци плаче

За тихите ни революции
ракия люта ни опива.
На сутринта сме слепи, куци и,
каквито сме си – маса сива.
А ти, поете, вей байряци и ...
264 4

Знак: Не пипай!

Детето в мен с най-чистите очи,
към този свят до костите разложен,
поглежда и все повече мълчи.
Това да е домът му? Не! Не може!
Жената в мене (знам ли докога) ...
227 2

Помолих тихичко дъгите, седемцветните

Три коня алени, най-бързите, игривите,
от изгрев чак до залез ги пришпорва юни
и слънчогледи златни втъкнал им е в гривите,
разцъфват макове потайно помежду ни.
Лицето ми рисува нощем в лавандулите, ...
270 2

Той невидим по земята върви

Умни и чисти сме, светли едни,
а откъде ли се взеха,
болести, бомби, сираци, войнѝ?
Тровим се, уж за утеха.
Стъпка по стъпка към гроба вървим, ...
331 2 5

Сто хвърчила и нищо за губене

Мина ден. Бе дъждовен и тъжен, и
се усмихваше някак насила,
но сплетните ви – примките въжени,
сплетох с думи – души на хвърчила.
После вятърът тихо танцуваше ...
229 3 4

Дрипаво им е небето...

Искам, не искам ли? Знам ли?
Искам! Сега го разбрах.
Сбрахте оттук-оттам ли,
криво мерило за грях?
Имам ли, нямам ли? Как ли? ...
354 3 3

Не вярвайте на май

Не вярвайте на май, че пролетта е,
на хвърлей само. Всъщност си е тръгнала.
Крадец – дъждът отнесе дъх омаен,
треперят мокри три липи там, в ъгъла,
\ ...
287 4