Patrizzia

2,7 резултата

Почти му вярвам

Поемат ли по пътища небесни
бохемите, то винаги е рано.
Остават само тъжните им песни
и горък стих – написан на коляно.
И всяка тяхна обич е нещастна, ...
414 4 2

Oт съдбата ми път отреден

И мълчи, и мълчи, и мълчи,
и до кръв е прехапала устна
и проклиня сърце и очи:
Ослепели сълза ако пуснат!
Тази клетва пелин е. Горчи, ...
230 1

Броим се като пилци... Оцелели

Уж всичко си е същото, а не е.
Двулично ни е времето, двулично,
уж дишаме, работим, уж живеем,
уж пишем, а какво ли значи личност?
Отриха бронебойните патрони, ...
259 3 6

Hе гледай като урочасан

Усмивчицата ти лукава
ме дразни. И ще ти спестя
тирадата: Не съм такава,
такава съм. И ревността,
дори на мен не ми е чужда, ...
200

... любов ми е – по-вярна и от смърт...

Прегръща ме, без дъх оставам. Тихо е.
Назад е пропаст и мъгла – напред.
Не искам да ги пиша тези стихове,
тъгата е най-лошият поет.
Нагарчащо тютюнево целува ме, ...
153 1

... посях си чудо... Чакам да покълне...

Часовникът е станал украшение,
със сушави минути е препълнен.
Не до тебе, време, а до мене е,
посях си чудо... Чакам да покълне...
Увисва на корниза зло безвремие ...
204 3 4

А аз треперя, тъничка съм струна

Покорна съм. От тишина по-тиха,
забравила билò и не било.
Прегръщам нежно няколкото стиха
за да запълнят празното легло.
Тъмата ли? Ръце кръстосва. Пусти, ...
185 4 5

... шепичка горчиви диви кестени...

Боцкащи от сламчици стърнища,
капки кръв от маковете алени,
враните преяли стръвно нищят
дрипи на плашила непогалени.
Нощем из небето метеори, ...
206 2 6

... десети кръг - за влюбени души...

И може би ще промълвят: Невинна,
сто дяволи. А Господ ще мълчи,
пред техните невярващи очи,
добро и зло, и смърт ще се разминат.
И в книгите ще търсят (ако има) ...
164 2 2

Спънка

Зодия съм, знаете рогата,
колите ли някога овен,
ще помоля, дайте ми главата,
вече не издържам! Трети ден,
съм с мигрена. Вече не се трае! ...
209

Ще чакам седем вечности да минат

Отколе там, сред бурите на място,
душата ми е. Всеки – чужд и свой
сто примки ми надяна... Стана тясно,
не дишай! – рече. И се успокой!
Но аз не спрях Дори за миг не спря се, ...
217 2 5

Hе ме пъдете

И всички кръстове – за мене изкования
и още няколко ги носех. С лекота.
В стиха си кътах слънчогледови желания,
луна, щурци любов... За хиляди лета.
Сред всички зими – все в сърцето ми вилнелите, ...
201 3 4

И гледам ги – паун са до пауна

На бога Янус копия двулики,
надскачат сянката си... Спри, човеко!
Животът ни измерен е до миг и
от гроба не ще стигнеш по-далеко.
И гледам ги – паун са до пауна, ...
204 1 2

... а аз ще ви говоря... За любов...

Над всичките ви глупости и сложности,
луната тази нощ се смее. С мен.
Помага ми да вярвам в невъзможното
ликът ѝ грее. Огненочервен.
Стоя. Не дишам. Вие спите. Спете си. ...
260

Любопитство

Шарената ми писана
любопитно отзарана,
явно - да не ѝ се спи,
от кафето ми отпи.
А то не е като всяко, ...
316 7

Ще бъде, обич моя

До есента е още рано,
в мен зрее гроздова тъга
и чувам - още от сега,
проплаква някъде пиано.
И ще е септемврийска вечер, ...
242 3

Лятна неделя

Рошава и малко недоспала,
лятната неделя пак дойде.
С котката по пода се търкаля,
тънки нишки слънчеви преде.
Жадно пие облаче на екс и, ...
237 4 10

И те виждам, стоиш, и ме чакаш...

И се крия сега там, в душа на метличина синя.
Покрай синора пуст пак разтварям цветчета без страх.
И узряха житата, презряха, и жътвата мина,
и в око на папуняк стаена едва оцелях.
На крилете си птиците мене невидима носят, ...
205 5 4

А аз обичам вятър - северняк

Подсъдно млад си. Моля те, недей!
Къде сега и твоя грях да дяна?
За мене питай всеки суховей
и лудост – от разсъмване пияна.
Допих накрак каквото беше. Чай? ...
271 3 8

Преди година се събудих бясна

Преди година се събудих бясна,
огледах се, светът ли се е свил?
Кой - казах си, а и къде е драснал,
че ще живея както е решил?
И за начало огън си накладох, ...
276 4 6

И сляпата неделя, вместо пръстен...

От облак бял и порив за летене,
завърза люлка между две върби,
с лъчи от слънце вятърът. За мен е,
потайно ме обича може би.
И ще ме гушне с порив ненадеен, ...
162

Една жена – навярно луда

Градът е сив и много мокър,
прозорците му не блестят
и тъжен вятър без посока
се лута. Скитник непознат.
Площадът кротко свил в юмруче, ...
235 2 4

Мой спътнико, с безсъници преситен

Не ми се спи. Съмнения ме глождят
и слушам стари песни. Пак и пак.
Душата ми безсънна се разхожда
с кварталния ангорски котарак.
Той стъпва тихо – стръкче да не смачка ...
144 2

Oбич – сребърно стръкче пелин

Възгорчивият мрак се превива,
като стъпкан край пътя пелин,
криви синори в правата нива,
тази нощ все мълчим и мълчим.
Насмешливо ни гледа от горе, ...
248 2 3

Hай-светлия ми стих

Светът ви е като черупка крехък,
от бури и безумия люлян.
Аз имам стих и песен за утеха,
и обич – ласка в нежната ми длан.
Денят ви е за жертва набелязан ...
257 3 8

На нея единствено вярвам...

Стига хвърляхте камъни, хора!
Нямам вече къде да ги зидам.
Чак до слънцето стигнах. До горе.
С всяка болка и всяка обида
вдигах все по-високата кула ...
277 3 7

Ехо без език

Словата бягат, като пилци есенни,
виси в небето сянка на герак,
а вятърът пиян поръчва песен и
без думи да я пее няма как.
И хуква луд и бесен там, по билото, ...
226 2 2

Събуди ли се – луд и неспокоен

Обувките му скрий, ще тръгне бос и
душата си ще вземе само. Бялата.
Недей го връзва с примка от въпроси,
недей вгорчава до пелин раздялата.
Сипи вино̀ . Напиеш ли го – твой е ...
308 3 4

Не съднико, ти нямаш грешка

Ще я постави на везните
прецизно мерещи до грам.
Почти злорадо любопитен,
за тук ли е, или за там?
От седем вечности бе хладен ...
264 2 3

... и грейна от надежда по-зелена...

Разнищените крайчета плета
на мислите си. Черните прескачам.
Аз помня тези влюбени лета –
заспали там, в сърцето на косача.
Сред росните поляни повей тих, ...
140

Рефрен и обич имам. За начало...

Не е полезно никак, ама грам,
да ме ядосват, нищо, че съм дама.
И силата, и слабостта си знам,
а силата, повярвай, е голяма.
Аз никога не повишавам глас ...
176 1

Недей им вярва!

Безгрешна, че съм кажат ли ти – бягай,
онази там – подобие на мен е.
Помни ме щура – шапка на тояга,
със сто хвърчила пъстри за летене.
Не те обича! – щом рекат – Не вярвай! ...
220 3

Три котета... горещници и строгост...

Сияят в маранята сини, голи,
високите скали. Градът зове
духът на пожълтелите тополи
безгласно да измолят дъждове.
Догаря тихо шарената кърпа, ...
188

Вечно правя каквото не мога

Вечно правя каквото не мога,
посред зима вървя по душа,
посред лято запалвам си огън.
И обичам дори да греша.
С лудостта ми живеем под наем, ...
205 1 2

Погледни ме... Красива завинаги

Аз съм лилия, лилия пясъчна,
бяла нежност, любов на цветя.
Капка дъжд е напълно достатъчна
и сред пек и сред суша цъфтя.
Сбирам вещо с дълбоките корени, ...
300 2 6

Макова обич

Тази нощ всички скъсани струни,
на цигулката твоя сменил
натъжен е пред тръгване юни,
пей, щурченце, недраг и немил,
нацелува цветята заспали ...
245 1 2

Опитала и многото, и малкото

Не мога да възлюбя тъмничарите,
веригите сама да си нахлузя
и ако без причина ме ударят те,
смирено да обърна друга буза.
Не мога и да хваля самаряните, ...
198 2

... а в людския свят нескопосан...

Мечтаят си всички за сол, за море,
делфиини и нещичко още,
аз – денем излишна се чувствам добре
без сън сред звездиците нощем.
Годината – сушава в мене вали, ...
275 4 5

Нека пише. С милим богом

Някой, някъде тъй писа,
в стар тефтер и захабен –
хлябът ми да бъде клисав,
пътят стръмен. Ден след ден,
нова страница, а стари, ...
241 4 6

Звезди ли са? Думи?

Колесница в небето лети,
святка огнена конската грива,
късен залез две боси пети
упорито в земята забива.
Ще дочака пороят желан, ...
242 1 2